Крис Айзък - Рок романтик

Дни преди да навърши 70 години американската рок легенда Крис Айзък за първи път излезе пред българска публика на сцената на Vidas Art Arena в София и доказа, че магията на “Wicked Game” и “Blue Hotel” продължава да звучи със същата сила, както преди повече от три десетилетия. За няколко поколения българи той не е само гласът на едни от най-красивите любовни балади в историята на рока, а и познато лице от киното - от култовия филм на Дейвид Линч “Туин Пийкс: Огън, следвай ме” до емблематичната му поява в сериала “Приятели”.

Концертът в София беше една от спирките от европейското турне на Айзък, който и след близо четири десетилетия на сцената продължава да пътува с музикантите от своята група Silvertone - рядкост в музикалния бизнес, където съставите често се сменят. Самият той неведнъж е казвал, че това е едно от най-големите постижения в кариерата му. “Почти 40 години сме с една и съща група. Това е нещо, с което наистина се гордея”, сподели музикантът в едно от последните си интервюта преди визитата си у нас.

Макар да е световна звезда, Айзък продължава да се представя като обикновен човек. “Изхвърлям боклука, пускам пералнята, зареждам колата си. Домът ми прилича на музикален магазин от 60-те години - навсякъде има китари, барабани, пиано и микрофони. Когато съм си вкъщи, пак свиря и пея, защото това ми е най-любимото занимание”, разказва той. А за първото си идване в България призна с характерното си чувство за хумор: “Много сме развълнувани да посетим България, защото не сме били там. Не знаем много за нея и звучи екзотично.”

Преди да стане една от най-разпознаваемите фигури в американската музика, Крис Айзък извървява дълъг път. Роден е на 26 юни 1956 г. в Стоктън, щата Калифорния, в семейство на работници - баща му е шофьор на мотокар, а майка му работи в картофена фабрика. Израства в обикновена среда, без музикални връзки и без влиятелни покровители. Като тийнейджър е запленен от Елвис Пресли, Рой Орбисън, Джери Лий Луис и рокендрола на 50-те години. Завършва английска литература и комуникации в University of the Pacific, но още по време на следването разбира, че истинското му призвание е сцената.

Първите години никак не са лесни. Сформира групата Silvertone, свири по клубове и барове, а големите звукозаписни компании дълго не проявяват интерес. Пробивът идва през 1985 г., когато подписва с Warner Bros. Първите му албуми печелят добри отзиви, но не носят голям комерсиален успех. Истинската промяна настъпва през 1987 г., когато излиза песента “Blue Hotel”. Любопитното е, че първият голям успех идва не в Съединените щати, а във Франция. Айзък си спомня как след концерт с групата си видели огромна тълпа пред залата и решили, че хората чакат автобус. Оказало се, че стотици фенове ги очакват за автографи. “Тогава си казахме: май някой си мисли, че сме важни”, разказва с усмивка музикантът.

Само няколко години по-късно идва песента, която променя всичко. “Wicked Game” първоначално остава почти незабелязана, но през 1990 г. режисьорът Дейвид Линч я включва във филма “Диво сърце”. Малко след това радиостанциите започват да я въртят непрекъснато, а черно-белият клип с датския супермодел Хелена Кристенсен се превръща в една от най-емблематичните музикални продукции на десетилетието. Песента оглавява класации по целия свят и се превръща в символ на романтичния рок.

Оттогава насам Крис Айзък изгражда свой собствен музикален свят. Смесва рокендрол, рокабили, кънтри, блус, сърф рок и поп в звучене, което трудно може да бъде сбъркано с друго. Неговият мек, леко меланхоличен глас, характерният фалцет, китарите с много реверберация и винтидж визията му създават усещане, че музиката му принадлежи едновременно на миналото и на настоящето. Неслучайно критиците често го определят като духовен наследник на Рой Орбисън и Елвис Пресли, макар стилът му отдавна да е напълно разпознаваем сам по себе си.

В България Крис Айзък става популярен още в началото на 90-те години. “Wicked Game”, “Blue Hotel”, “Baby Did a Bad Bad Thing”, “Somebody's Crying” и “San Francisco Days” звучат непрекъснато по радиостанциите и музикалните телевизии. Днес песните му са сред онези редки хитове, които еднакво добре познават хора, израснали през 90-те, и по-младите поколения, открили музиката му чрез стрийминг платформите и киното.

Не му върви с жените

Успоредно с музиката Айзък прави и успешна актьорска кариера. Работи с Дейвид Линч, който го кани във филма “Туин Пийкс: Огън, следвай ме”, а по-късно се появява в редица популярни продукции, сред които “Мълчанието на агнетата”, “Малкият Буда”, “Това, което правиш!”, “Женен... с деца”, “Приятели” и собственото телевизионно шоу “The Chris Isaak Show”, в което с много самоирония играе измислена версия на самия себе си. За разлика от много рок звезди, личният му живот остава почти лишен от скандали. Никога не се е женил и няма деца.

Глас, който не може да бъде сбъркан

Крис Айзък е един от най-добрите рок певци на своето поколение. Гласът му преминава през няколко октави с лекота и неизменно напомня защо толкова често го сравняват с Рой Орбисън. Той не е типичният рокаджия, в него има не гняв, а меланхолия, романтика, носталгия и много чувство.

Джефри Хаймс, музикален критик

В „Wicked Game“ има някаква магия 

Айзък е от онези изпълнители, които не се нуждаят от десетки хитове. Достатъчни са няколко песни, за да останат завинаги в сърцето на хората. Когато чуя “Wicked Game”, все едно времето спира. Има нещо магическо в тази, песен, наистина!

Брус Спрингстийн, музикант

Песните му не остаряват

В свят, в който всичко звучи еднакво, Крис Айзък остана верен на себе си. Гласът му носи едновременно тъга, нежност и надежда, а песните му не остаряват, защото разказват за чувства, които никога няма да излязат от мода. Затова и хората го обичат толкова години.

Елвис Костело, певец и автор