Труд
Автор:
Труд news
Куентин Тарантино отново е в заглавията, но не с филм, а с роман, пиеса и семейни драми. Прочутият режисьор е готов със своя роман “Приключенията на Клиф Бут”, който трябва да излезе през декември, а паралелно с това работи по своя театрален дебют на Уест Ен в Лондон. Извън професионалните ангажименти наскоро отново изплуваха думите на Тарантино, че майка му няма да получи нищо от неговото богатство, което се оценява на 150 милиона долара. По неговите думи тя се е държала лошо с него като дете и сега той казва, че я е спасил от проблеми с данъчните, но нищо повече. “Нито къща, нито кадилак”, заключва Тарантино.
Създателят на култовите класики “Глутница кучета” и “Убий Бил” вече основно живее в Тел Авив с израелската си жена Даниела Пик и двете им малки деца в нов имот за 14 милиона долара, а оттам той опровергава слуховете, че е пострадал покрай войната в Близкия изток. Междувременно във филмовите среди продължава да се анализира неговият най-влиятелен и вече легендарен филм “Криминале”. Подобна продукция днес е невъзможна и твърде политически некоректна. Днес такъв филм ще бъде обвинен в расизъм и хомофобия. И Тарантино много добре знае това.
Самият той от години се зарича, че ще се оттегли, за да “не се излага”. Той даваше напоителни интервюта, в които обясняваше, че желае да остави след себе си кино кариера, лишена от компромиси и провали - една филмография, годна за гордост.
Ексцентричен микс от тарикат и смотаняк, през 2018 година Куентин сключи брак с 33-годишната израелска певица Даниела Пик. Тогава той беше на 54 години и стана баща за пръв път на 56, като с това даде знак, че мисли да се оттегли. В миналото той бе заявил, че няма намерение да се задомява докато още е активен режисьор и сценарист на високо ниво. В друго интервю спомена, че няма да се пенсионира поне до 60-годишна възраст и иска да направи общо 10 филма.
Пътят на Куентин към филмовия Олимп започва преди малко повече от 30 години. През 1992-а светът на независимото американско кино е разкъсан от “Глутница кучета”, а останките - пометени от кървавото “Криминале”. Двете заглавия поставиха на картата на седмото изкуство младият Куентин, който още като тийнейджър се маха от гимназията и години наред работи във видеотека в Лос Анджелис, където си създава репутация на тотален филмов маниак.
Ранното творчество на Тарантино дефинира 90-те години през носталгията по 70-те и пленява колективното въображение на киноманите (и не само) с уникален микс от жанрове, стилове, влияния, инвенции и отправни точки.
Трудно е да си представим как щеше да изглежда днес културният пейзаж без продуктите на неговото толкова богато въображение. Освен качествени постмодерни арт авантюри, той предложи на публиката вълнуващ паралелен свят, изграден от този толкова ценен в развлекателната индустрия “тарикатски” материал.
Филмите на Тарантино събират непреодолими различия - булевардните сензации съжителстват със сюблимното, простащината е придружена от интелектуално просветление, а перверзията и насилието са балансирани от много специфичен морален компас.
Каталогът с незабравими персонажи и сцени от творчеството на Тарантино е солиден - бандитите от “Глутница кучета” и “Криминале”, стюардесата от “Джаки Браун”, Булката от “Убий Бил”, нацистите от “Гадни копелета”, робовладелците от “Джанго без окови”...
През последното десетилетие Тарантино направи сериозен завой към по-зрелищното кино и той направи няколко доста по-скъпи, наситени със сложни екшън сцени, филми, които обикновено са ситуирани в някаква разпознаваема историческа епоха.
Репутацията на Тарантино пострада сериозно в последните години. Той загази след няколко идиотски реплики в защита на Роман Полански и след разкритията за начина, по който е третирал Ума Търман по време на снимките на “Убий Бил”. Той трудно ще избегне и дългата сянка на отношенията си с Харви Уайнстийн, който го открива като талант през 90-те и продуцира всичките му филми преди собственото си зрелищно падение от холивудския пиедестал, завършило в затвора.
Куентин Тарантино наистина се е влюбил в своя девети и вероятно предпоследен филм “Имало едно време в Холивуд”, излязъл преди седем години. Той пусна новелизация на сценария, планира театрална адаптация за сцената, говори за тв сериал, а в един момент разгърна историята и под формата на книга. После написа сценария за продължение на филма, което обаче е режисирано от Дейвид Финчър.”Имало едно време в Холивуд” излезе през лятото на 2019-а и стана световен хит. Тричасовата носталгична екстраваганца събра за пръв път на екран Брад Пит и Леонардо ди Каприо.
Отношенията ни пострадаха, но ги изгладихме
Куентин ми даде шанс да бъда актриса. Бях едва 22-годишна, когато той ми предложи ролята на Миа Уолъс в “Криминале”. А по-късно дойде и нашето партньорство за “Убий Бил”. Там отношенията ни пострадаха, той не се отнесе добре с мен и след години аз споделих за преживяното с голяма болка. Но той се свърза с мен и ми се извини за своето поведение, а аз му простих. В крайна сметка аз до голяма степен дължа моя професионален път на Куентин.
Ума Търман, актриса
Винаги се съветвам с него
С Куентин сме приятели от десетилетия и много пъти сме работили заедно по проекти. Откакто аз режисирах “От здрач до зори” по негов сценарий ние винаги се допитваме един друг относно новите си проекти. Но трябва да кажа, че аз съм привилегированият да имам толкова колосално талантлив кинаджия като Тарантино за приятел и партньор. Той оперира на съвсем друго ниво. Всеки режисьор иска да може да снима като него, но почти никой дори не успява да го доближи.
Робърт Родригес, режисьор
Лигав смотаняк
Когато гледаш филмите на Скорсезе, ти става ясно, че той е израснал сред мафиоти в Малката Италия в Ню Йорк. Когато гледаш филмите на Тарантино, ти става ясно, че той е израснал с филмите на Скорсезе. Екранът на Тарантино е празен. Безнадеждно постмодерен. Тарантино е лигав смотаняк, който пълни филмите си с кръв и псувни, за да не разберем, че в истинския живот вероятно носи пелени или женски гащички. Той изобщо не знае как работи насилието в реалността. Тарантино е емблема на едно поколение, което не разбира нищо отвъд популярната култура. Жалък позьор и надценен страхливец.
Джим Гоуд, писател
