Ловът - здравотворен спорт

Да приветстваш изгряващата зора 

Общуване с природата

Регулатор на нервно-психическите процеси

Напоследък все по - често и по - пламенно се говори за любовта на българина към неосквернената родна природа. Изтъква се даже и необходимостта от известна доза рекултивация на ландшафта. Целта е ясна - да се общува колкото се може по-близо, по -вглъбено, по - емоционално с майката природа. Това особено налага съвременният бърз, напрегнат житейски ритъм. Хората осезателно чувстват нуждата от здрави връзки с живителното природно имане. И не случайно ловният спорт е едно от прекрасните средства за осъществяването на тази потребност.

Приветствали ли сте някога изгряващата зора сред свежата планинска дивност или пък сред обятията на ведрите горски простори? Крачили ли сте сутрин по сребреещата се трева на галената от слънцето поляна? Утринната прелест в прегръдките на природата упойва, ободрява, съзижда крепко самочувствие. Ето такива радостни вълнения изпитват ловците. И затова спокойно може да се определи - ловът е здравотворен спорт.

Ловът е изключителен регулатор на нервно-психическите процеси в организма. Постига се едно почти пълно стабилизиране на разклатилите се поради една или друга причина морални устои на индивида. Възстановяват се силите, пречиства се душевната твърдина. Човек се абстрахира от всички зле влияещи му фактори. Сред приказните ни лесове и поля по време на лов се забравят всички грижи, неприятности. Ловният излет носи много красота, разнообразява ежедневието.

Както при всички други спортове и тук движението има първостепенно значение. Представете си, например, неусетно изминати 20 км. пеша по пресечена местност. Като казвам неусетно, имам предвид в буквалния смисъл на думата - при ловуване човек така е съсредеточен и захласнат, че разстоянието и времето не се мерят. Рядко при друга ситуация може да се случи подобно нещо. А радостта от сполучливия лов особено много въодушевява, гради така нужното ни възторжено настроение.

Особено благотворно е влиянието на лова върху хората на изкуството. Допирът с природата е предпоставка за изключителна творческа активност, авторски търсения. Ето какво са споделяли и двама наши творци, отдадени на литературата и публицистиката.

Писателят Тодор Генов: ”В ловния спорт човек има възможност да възприема и природата, и нещата в нея с някаква по - особена примитивна простота, от която съвременният човек на града като че ли се е поотучил. Това възвръщане към по - първични емоции някак особено освежава духа, успокоява понякога вълненията, примирява грапавините на чувствата. След всеки ловен излет се чувствам по - бодър, по - спокоен, по - мъдър. Ловът е великолепна и духовна, и физическа екскурзия, от която не бих желал да се откажа, докато имам сили да я правя”.

Журналистът Спас Гергов: ”Всяко излизане на лов ми действа дълбоко освежително. Сякаш някаква невидима стена се спуска между мен и прашния, шумен, напрегнат град, между мен и собствените ми делнични грижи. Чистият въздух, новите впечатления - всичко това гони умората, чисти токсините, придава на организма лекота, жизнерадост, сила. Всяко потапяне в природата я прави по - близка и по - интересна.”

За нашето съвремие ловът ще си остане мощен източник на здраве. И този спорт ни кара още повече да заобичаме хубостите на България.

Риби – санитари

В устата, хрилете и по кожата на рибите, живеещи в тропическите води, се заселват най-различни паразити. Те не са в състояние да се избавят от тях и на помощ идват санитарите, които нямат нищо против да се нахранят с рачета. Водолазите неведнъж са наблюдавали как работят рибите - санитари. Един от тях си избрал наблюдателен пункт сред коралите. Рибите постепенно свикнали с човека и престанали да се страхуват от него. Той скоро забелязал от скривалището си, че рибите често приближават към един от кораловите храсти. Следващите наблюдения показали, че те отиват при храста на „санитарна обработка”.

Рибите -клиенти се приближават, отварят устата си и разперват хрилните капачета, а рибите -санитари сноват наоколо, влизат в устата и излизат през хрилните отвори. Ако мястото вече е заето, следващият „клиент” търпеливо чака реда си, като се разхожда напред - назад. Ако няма наредена „опашка”, санитарите сами „канят” посетителите - разперват перките си, отстъпват назад и с целия си вид показват, че нямат нищо против да си похапват рачета. Ако санитарят се намира в устата на рифов костур и костурът сметне, че обработката е завършена, той подава особен сигнал - бързо затваря устата си, като оставя малък отвор под хрилните капачета, и веднага отново отваря уста. След този сигнал всички санитари бързо напускат устата на „клиента”.

И най - лакомите хищници не причиняват никаква вреда на рибите - санитари и никога не ги поглъщат. За да могат „клиентите” отдалече да ги откриват, те са ярко оцветени и то най - често в жълто. От това се възползват някои риби, които нямат никакво отношение към хигиената -подражават на окраската и поведението на санитарите и така избягват враговете си.