Лъв XIV, Путин и воплите за мир в Украйна

Тръмп приветства раздумката, оптимистите във Ватикана прозряха началото на края

Болният папа поговори с президента на Русия, за да поучи Брюксел на дипломация

От болничното си легло в римската клиника “Джемели” папа Лъв XIV позвъни на президента на Русия Владимир Путин, за да го помоли да направи всичко възможно за спиране на трагедията в украинския град Олешки. Той е окупиран от войската на Москва, но въпреки че претендират да си е техен, силите на Киев го бомбардират непрекъснато, като не допускат снабдяване на останалите в него шепа жители с храна и жизненоважни стоки.

Трагедията е пълна и за това още немощният Свети отец с отстранен завчера злокачествен тумор на белия дроб - “Труд News” информира за него миналия понеделник без увъртания може би единствен в Европа - се обади по телефона на държавния глава в Москва. И с добронамерен тон силният човек в Кремъл обеща на сломения от коварната болест, но все така загрижен за съдбините на човечеството господар на Ватикана, да стори необходимото за края на драмата с 1700-те жени, деца и старци в смления от бомбардировки Олешки. От Вашингтон пък сънародникът на папата-американец - президентът Доналд Тръмп, изрази увереност, че Лъв XIV и Путин ще успеят в начинанието, защото и двамата желаят искрено мир. А държавният секретар на Ватикана - кардинал Пиетро Паролин, уточни, че инициативата за разговора била на самия папа, а фактът, че Путин се е съгласил да разговаря, дава надежда, че “може наистина да изпълни това, за което Светият отец го е помолил и да отпуши началото на края”.

Божа работа - както се казва, но да припомним защо в Олешки според украинците и Альошки според руснаците, е в ход жестока хуманитарна трагедия. Разкри я достоверно пратеникът там неотдавна на римския всекидневник “Република” Паоло Брера - преди руснаците да превземат града през 2022 г. там са живеели 25 000 души, намалели вече до споменатите 1700. Намира се точно от другата страна на река Днепър, срещу по-големия и контролиран от украинците Херсон или иначе казано Олешки - Альошки е на самата фронтова линия. Като за цивилните, които битуват там днес, според Паоло Брера предизвикателството вече не е само да оцелеят при бомбардировките - за да не умрат от глад, те трябва да си набавят и храна, но всички пътища са под постоянен обстрел, което прави пазаруването или изпращането на помощи невъзможни. Русия обвинява украинците, че блокират доставките, докато Киев твърди, че окупационните сили възпрепятстват евакуацията на хората, желаещи да напуснат града хора. Независими неправителствени организации пък са документирали тежката хуманитарна ситуация - факт, признат и от двете страни в конфликта, както и атаките, които държат населението извечно под тревога. Нещо повече - за беда през юни 2023 г. пък наводнението, причинено от разрушаването на язовир “Каховка” - катастрофа, за която руснаци и украинци се обвиняват взаимно, опустошава и Олешки. Като изолацията на града се задълбочава през последната година поради драстичното увеличаване и от двете воюващи страни на употребата на дронове, както и заради постоянния артилерийски обстрел и “посетите” навсякъде мини.

А ООН посочва в нарочен доклад, че територията, контролирана от руските сили, е наситена постоянно от дронове, изстреляни от украинската армия, като се описват и конкретни инциденти, като например нападението на 5 март срещу хора, чакащи в Олешки на опашка за храна. После, през май, при украинска атака загиват хуманитарен работник, както и мъж, който му се е притекъл на помощ. В доклада се отбелязва още, че не е възможно категорично да се определи отговорността за всяко отделно нападение. Сред цивилното население и по бреговете на реката са разположени руски позиции, от които ежедневно се извършват атаки срещу Херсон - практика, която украинците наричат “човешко сафари”, обвинявайки руснаците, че умишлено издирват и убиват цивилни. Според Кремъл обаче Олешки е под блокада, наложена от Украйна, като нейните дронове, обстрел и мините възпрепятстват възстановяването на основните услуги. Междувременно Киев твърди, че именно Русия е превърнала града в капан, като ограничава евакуациите и достъпа до помощи, както и че пречи на жителите да отидат на безопасно място. Доклад на организацията “Human Rights Watch” от юли, изготвен въз основа на разговори с избягали жители на Олешки, потвърждава тежката ситуация, като същевременно отбелязва продължителните украински атаки в района. В документа се посочват и “достоверни доказателства” за наличието на украински мини и дронове по пътищата към Олешки. На 25 септември военнослужещ от 34-та бригада на украинската армия пък признава пред в. “Украинска правда”, че Киев използва дистанционно поставени мини по определени маршрути, за да блокира руските военни и хуманитарни доставки.

Ето защо поради всички изредени до тук ужаси, обвинения и разногласия, предприетата от Лъв XIV инициатива от болничното му легло придава изключително голяма тежест на усилията на Ватикана за настъпване на мир в изстрадалата страна. Андреа Рикарди - известен историк, политик, бивш италиански министър и създател на католическата хуманитарна организация “Сант’ Еджидио” написа във в. “Кориере дела сера”, че в Москва определено проявяват симпатии към Лъв XIV. И го възприемат като авторитетен събеседник, като човек, способен да “смекчи” европейската позиция по конфликта, като същевременно остава непоколебим в своята вярност към “мъченица Украйна”. В края на август “външният министър” на Ватикана, опитният дипломат Пол Галахър, направи продължително посещение в Москва - първото от началото на конфликта, като се срещна с дипломат №1 на Русия Сергей Лавров и със съветника на Путин по външнополитическите въпроси - Юрий Ушаков. Месец по-късно в Москва бе кардиналът на Болоня и председател на Италианската епископска конференция - Матео Дзупи, при това за трети път от 2022 г. насам, за да обсъди хуманитарни въпроси и да разговаря дълго с Ушаков. И на тази среща е била очертана възможност за контакт между папата и Путин - перспектива, която Дзупи е предал в Рим и в петък тя стана реалност с надеждата да даде щедри плодове в търсенето на разбирателство.

Интересното е, че в края на посещението си във Франция преди две седмици и в присъствието на Еманюел Макрон, папа Лъв XIV потвърди своята позиция, която се различава от тази на френския президент: “Разбира се, стремежът към мир в Европа, както и в останалата част на света, не бива да се бърка с наивен иренизъм” (богословски термин, който означава стремеж към мир, разбирателство, помирение и избягване на конфликти -бел. кор.) - заяви Светият отец, подчертавайки: - “И все пак, трябва да се пазим от илюзията, че превъоръжаването е решение.” Папата отбеляза също, че “много лидери оправдават увеличаването на военните разходи, позовавайки се на опасността, идваща от другите”, като използва изрично глагола “оправдавам”, а не “обяснявам”. И още: “Днес трябва да си зададем въпроса дали наистина полагаме усилия за насърчаване на световния мир, или просто се опитваме да спрем кръвопролитието на войната, докато същевременно се подготвяме по-добре за конфликтите, които очакваме да възникнат в бъдеще.” Тези думи бяха изтълкувани от някои западни политическите наблюдатели като призив към Европа да излезе от задънената улица на отношенията си с Москва, да заложи на дипломацията и да пресече овреме опасността от разрастване на украинския конфликт. Така въпреки операцията и очакващото го дълго възстановяване, на пръв поглед кроткият понтефакс с американски корени демонстрира сила, макар и невъоръжена, която той продължава да проявява, дори оставайки донякъде сам в рамките на сегашната международна общност.