Младите американци искат социализъм

Медиите Отвъд и Отсам океана вече говорят за траен завой на ляво в Америка

Тръмп прокълна комунизма така, сякаш той настъпва утре в САЩ

Дали пък в края на краищата няма да се окаже вярно предсказанието на Карл Маркс, че комунизмът ще победи първо в най-развитите капиталистически държави? Още повече, че президентът на първата сред тях - Доналд Тръмп, някак ни в клин, ни в ръкав очерта преди десетина дни комунизма като смъртна опасност за Съединените щати.

Сякаш провалилият се в куп държави политически строй, иницииран като социализъм, не е отдавна погребан, а тепърва ще настъпва? Ето защо направо като смъртна заплаха може да бъде изтълкувано обещанието на Тръмп в речта му по повод 250-годишнината на САЩ, че той никога нямало да допусне великата страна да бъдат управлявана от комунистите. Думите му бяха толкова неочаквани за един такъв тържествено момент, в който да кажеш, че комунизмът едва ли не чука на вратата на Америка, звучеше като абсолютен анахронизъм. Но през следващите дни се оказа, че съвсем не е така, че Тръмп е имал едно наум, тъй като икономическата библия на САЩ в. “Уол Стрийт Джърнъл”/WSJ/ и тази на Великобритания - сп. “Икономист” обявиха едва ли не в хор: “Американската мечта приключи - младите американци клонят на ляво и искат социализъм!.”

След това твърдението бе повторено и добре аргументирано от уважаващи себе си авторитетни издания от най-влиятелните столици на Стария континент. А коментаторът на италианските вестници “Република” и “Ла Стампа” Джани Риота написа просторен анализ, в който припомни, че още през 1987 г. големият американски историк Пол Кенеди публикува бестселъра “Възход и падение на великите сили”, в който обяснява, че и Съединените щати са изправени пред неизбежна ера на упадък, следвайки пътя на древните Атина и Рим, по-късно на Испания, Франция и Великобритания, на Съветския съюз почти в наши дни.

Но две години по-късно падането на Берлинската стена и свалянето на съветското знаме от Кремъл през 1991 г., сякаш опровергават Кенеди, утвърждавайки Вашингтон като хегемонна столица на вече глобализирания свят. И все пак за съжаление историческите процеси понякога остават невидими - по-малко от четири десетилетия след пророчеството на Кенеди, проучване на “WSJ” и на социологическия център към Чикагския университет/NORC/ разкрива как мнозинството американски граждани смятат, че страната им преживява стремглав упадък. Като журналисти и социолози изрично подчертават, че фойерверките на миналия 4 юли по повод 250-годишнината на САЩ са изглеждали като “реликви от отминал век - кичозни сувенири, подобни на религията и патриотизма”.

Цифрите, до които са се докопали “WSJ” и “NORC” са безпощадни - в ерата на изкуствения интелект, на невероятния феномен Илон Мъск и на социалните мрежи по-малко от половината американски граждани вярват, че капитализмът все още работи както трябва - това е рязък спад, сравнен с онези две трети, които само преди десетилетие безпределно са вярвали на “Уолстрийт”, на наследниците на Форд и Рокфелер, на шеметните изобретатели от Силициевата долина.

Едно убийствено малцинство - един от всеки трима жители на САЩ, смята, че днес е възможно човек да си изкарва прехраната с достойно заплащане - останалите не мислят така. А на фона на продължаващия конфликт с Иран, на обвиненията срещу имиграционните служби (ICE) в убийства и злоупотреби, на разследването на в. “Ню Йорк таймс” за печалбите на фамилията Тръмп от криптовалути и на случая с кандидата-републиканец за Сената от Мейн Греъм Платнър, татуирал си върху гърдите нацисткия символ “SS” и принуден да се оттегли заради обвинения в сексуално посегателство, само 12 процента от американците, или един на всеки десет, все още вярват в демокрацията. Малко повече - 16 процента, запазват убеждението си, че в голямата и мощна държава управлява народът, докато огромните 84 процента признават, че са се примирили с необятната власт на изкуствения интелект и на технологичните олигарси, способни да държат под тотален контрол медиите и политическия елит.

Както отбелязва Джани Риота, въпреки знамената и химните на 4 юли, шестима от всеки десет американци сега не се гордеят със страната си, сбъдвайки пророчеството на Пол Кенеди. А повече от две трети от наследниците на Джордж Вашингтон и Абрахам Линкълн смятат, че сглобената от двамата велики президенти нация е в сериозен упадък и в момента напомня клатещата се Австро-унгарска империя след знаменателната, богата и безгрижна “Бел Епок”. За повече от половината гласоподаватели Отвъд Океана пък демокрацията, която вкара през 2008 г. Барак Обама в Белия дом, е в застой, като тези тенденции са особено силно изразени сред младите хора на Америка, чийто песимизъм относно бъдещето на свободния пазар като генератор на стопански просперитет според социолозите е наистина отчайващ.

Недоверието към глобалния символ на капитализма - фондовата борса на нюйорската улица “Уолстрийт” - чувство, което още преди почти век пронизва диалозите на Том Бюканън и Ник Карауей в романа “Великият Гетсби” на Скот Дж. Фицджералд, сега се е насадило изненадващо сред младите и подхранва прогнозите за възраждане в САЩ на напъна към социализъм.

Защото него на практика винаги го е имало - ами през 1962 г. разследване на бедността в Америка на демократа със социалистически идеи Майкъл Харингтън убеждава президента Линдън Джонсън да реформира образованието, здравеопазването и жилищното настаняване почти като в най-напредналите страни на тогавашния социализъм. Ярък протуберанс на сегашното чувство на недоволство от върлия капитализъм е избирането за кмет на Ню Йорк на смятания за истински социалдемократ Зохран Мамдани, който успя да измъкне милиарди долари от администрацията на Тръмп за обществени жилища.

В тази ниша се вписва и успехът на тримата социалдемократи като него, които спечелиха през юни предварителния вот на Демократическата партия и ще встъпят в длъжност през ноември, заставайки начело на най-известните нюйоркски райони Манхатън, Куинс, Бронкс и Харлем.

Освен това ветеранът- социалист - сенаторът Бърни Сандърс и харизматичната депутатка Александрия Окасио-Кортес, защитават радваща се на голям успех програма, фокусирана върху социалните помощи, здравеопазването и данъците върху богатите. Все политики, които може да изглеждат умерени в една Скандинавия, но които Доналд Тръмп хитро нарича “комунизъм”, за да изплаши умерените и заможните американци. И тези повеи над Америка на левите ветрове са усетени от иначе строгото британско списание “Икономист”, което зададе въпроса: Дали пък представителите на поколението “Y” и поколението “Z”, разстроени от опустошенията в Газа и прогонени от големите градове в САЩ поради високи наеми и ниски заплати, не биха могли да канализират разочарованието си от капитализма в страст към нова левица, подобно на тази от 1968 г.?

Но има и нещо друго. Президентът Тръмп започна да говори за опасността комунизъм лека-полека и повишавайки постепенно тона, след посещението си в Китай в средата на май. А това е Народната република, където комунизмът е все така на власт, тя просперира неудържимо, вече конкурира САЩ с претенциите си за първа индустриална световна сила и твърдо е решена да победи капитализма, а защо не и демокрацията. Най-интересното е, че напоследък в западните медии, включително в тези Отвъд Океана, се появиха впечатляващи публикации за високия стандарт на живот в Северна Корея - друг процъфтяващ “комунистически остров”. Ами ако Пекин и Пхенян станат пътеводни звезди на поколенията “Y” и “Z” във Вашингтон и Ню Йорк, какво правим? - питат сега Берлин, Брюксел, Лондон, Мадрид, Париж и Рим.