Мъск, Безос и Зукърбърг ще пълнят бюджета на ЕС!?

Десните искат харчовете на Съюза да се обсъждат догодина, Мерц и Макрон - веднага

Небивал сблъсък на Европейския съвет в Брюксел по всички обсъждани теми

Опасяват се от “антиевропейски” сили на власт

Европа няма пари, за да покрие харчовете си догодина и чак до 2035 г., а трудно би ги набавила от нови данъци и всевъзможни такси, тъй като става дума за над 2 трилиона евро. 

Освен това мнозинството страни-членки настояват да бъдат намалени вноските им в общата хазна, тъй като не могат да издържат на небивалия по знайни причини вътрешен и външен политически и икономически натиск. И за да осигури необходимите средства, по думите на председателя на Европейския съвет Антониу Коща, Съюзът трябвало да разработи собствени ресурси, но висшият еврочиновник не обясни за какво иде реч. 

Направи го завчера съдокладчикът на Европейския парламент по въпросите на бюджета - румънецът Зигфрид Мурешан, който обяви: “Съкращаването на бюджета би нанесло много по-голяма вреда на научните ни изследвания, на земеделските производители и на защитата на границите ни, отколкото въвеждането на “собствен ресурс” - налог върху цифровите услуги, който да се плаща от компаниите, собственост на Илон Мъск, Джеф Безос и Марк Зукърбърг!” 

Тримата предприемачи Отвъд Океана със сигурност са научили овреме за пожелания от ЕС “спасителен пояс”, но поне до ранния следобед на петък сякаш не му обърнаха внимание, явно приемайки го за шега. Или пък си замълчаха в очакване на реакцията на техния ментор Доналд Тръмп, който като нищо би използвал европейското въвеждане на “собствен ресурс” за сметка на американските хайтек колоси за гръмогласна и оскърбителна реакция, а защо не и за обявяване на икономическа война.

Но ще имат ли европейците бюджет до Коледа? - това е въпросът, който си зададоха в петък външнополитическите коментатори на влиятелните медии из Стария континент. И отсякоха, че това съвсем не е сигурно, тъй като 27-те европейски лидери, които заседаваха в Брюксел в четвъртък и петък с цел да осигурят на Съюза нова многогодишна финансова рамка от 2 трилиона евро за периода 2028-2034 г., задърпаха чергата към себе си. А Антониу Коща предупреди преди началото на поредния Съвет в четвъртък: “Невъзможно е да имаме нов бюджет, който да влезе в сила от 1 януари 2028 г., ако той не бъде одобрен до края на тази година!” Сякаш изявлението му бе продиктувано от германския канцлер Фридрих Мерц, който даде начало на преговорите, настоявайки за постигане на споразумение “до края на годината - въпреки че към днешна дата позициите в рамките на Европейския съюз остават твърде отдалечени една от друга”. Това би било възможно, добави той с някак хладно чувство за хумор, при условие че “вземем в куфарите си няколко резервни ризи повече от обикновено за заседанието на Европейския съвет през декември”. 

Мерц - лидерът на така наречените “пестеливи” държави, които се стремят към съкращаване на бюджета с “няколкостотин милиарда евро” без въвеждане на нови данъци - настоява за компромис, тъй като политическата обстановка в Европа се променя бързо. Предвид натиска, на който самият той е подложен в собствената си страна от крайнодясната партия “Алтернатива за Германия” и явно подплашени от предстоящите избори в Испания на 29 ноември, както и тези във Франция, Гърция, Италия и Полша догодина, доста съчувстващи на Мерц правителствени ръководители настояват за спешно финализиране на въпросния нов бюджет, опасявайки се “антиевропейските сили” евентуално да не дойдат на власт.

Ами тези подплашени правителствени шефове най-вече от Северна Европа смятат, че ако не се постигне споразумение до края на годината, то много вероятно е, че него няма да го има и догодина поради “синдрома Льо Пен”. Както “Труд News” вече писа, Марин Льо Пен, която към момента води в социологическите проучвания за бъдещ президент на Франция, в четвъртък сутринта бе в Брюксел, за да разубеди държавите от ЕС да постигат съгласие по въпросния бюджет преди президентския вот в страната є догодина напролет. 
Независимо от този изборен риск, шведският министър-председател Улф Кристерсон, който е начело на дясна коалиция, е категоричен: “Швеция не може да прибързва с компромис, ако не го смята за добър и нещата могат да бъдат отложени и за догодина”. Междувременно италианската премиерка от десницата Джорджа Мелони заяви, че не е “против” постигането на компромис преди края на декември, “но крайният срок не може да бъде по-важен от същината.” 

“Няма да подпишем споразумение, което не защитава интересите на Италия, само за да спазим някакъв срок - обяви Мелони, натъртвайки: - Ще го подпишем, само ако то е в интерес на Италия!”. За капак по време на дебатите в четвъртък покрай бюджета се е стигнало до остър сблъсък между Фридрих Мерц и френския държавен глава Еманюел Макрон, който пък иска съкращаване на вноските на страната си в общата хазна поради продънването на тази в Париж.

Сериозна конфронтация между 27-те партньори в ЕС в четвъртък са предизвикали и предложените на вниманието на Европейския съвет мерки в енергийния сектор. И проектът за заключителна декларация бил блокиран от малцинство, водено от Италия, в което били още Кипър, Гърция, Унгария, Полша, Словакия и Чехия. Спорът според акредитираните за сбирката журналисти се бил съсредоточил върху Системата за търговия с емисии (СТЕ) - “сертификатите”, които дават право на замърсяване, а приходите от тях се използват за финансиране на “зеления преход”, както и върху механизмите за определяне на цените на горивата и електроенергията.