Натали Портман в топ форма

- Натали, как гледате на скандалите и промените в киното през последните няколко години?

- Индустрията преживява много трансформации и всички се надяваме да е за добро. Много се говори за нуждата от силни женски образи в киното. Феминизмът е на дневен ред. Но истината е, че един филм за слаба и ранима жена също може да бъде феминистки ако показва истински човек, към когото може да изпитваме емпатия. Отношенията в системата също се променят. Аз съм държала на своето и съм се карала с продуценти и режисьори. Виждала съм ги ка експлоатират хората. Но много колеги се страхуват да говорят, особено когато срещат враждебно поведение.

- Защо решихте да направите филм по романа „История за любов и мрак”?

- Четях романа за удоволствие като нормален консуматор на качествена литература и в един момент просто започнах да виждам кадрите. Страниците оживяваха в съзнанието ми като завършен филм – с композициите, движенията на камерата, ракурсите, гледните точи, лицата на актьорите и актрисите, преходите, монтажните връзки, музикалното оформление. Съзнанието ми продуцира завършено екранно произведение, стимулирано от преживяването с тази великолепна книга.

- Какво е специалното качество на книгата във Вашите очи?

- Изключителният писателски талант на Амос Оз стои в основана на моето вдъхновение. В същото време аз успях да се идентифицирам страшно силно с историите, които са разказани в романа, да почувствам връзката с образите и техните житейски арки. Усетих, че именно това е книгата, по която трябва да създам свой режисьорски филм. А сега режисирането ми е страст.

- Хареса ли ви режисирането. Как протекоха снимките?

- Страшно трудно и в същото време изключително интересно. Забавлявах се много и държа да отбележа, че имах топло и плодотворно сътрудничество с Амос Оз. Първоначално се запознах с него през моите агенти, които уредиха да се срещна с него в Израел. Той веднага ми направи впечатление на щедър и отворен към предизвикателства човек, който не се смути от факта, че нямах никакъв опит в режисурата и по това време бях на 27 години. Няколко различни режисьори са му предлагали да превърнат книгата му във филм, но той е отказвал. За него беше важно в тази екранизация да няма лесни обяснения, да остане усещането за мистерия и да се даде свобода и възможност на публиката сама да изкове своята интерпретация за мотивациите на централните персонажи. За него беше излишно книгата да се редуцира до някаква форма на популярна психология.