Труд
Автор:
Проф. Николай Овчаров
Това лято новините от археологическите разкопки на Перперикон буквално “валят”. Вече почти четири месеца екипът на проучванията заедно с 60 работници от околните села разкриват тайните на скалния град. Това се случва благодарение на приоритетното финансиране, реализирано с оглед на развитието на културно-историческия туризъм у нас на обекти като Перперикон, Хераклея Синтика край Петрич, Рациария край Видин, Русокастро край Бургас, праисторическото селище “Солниците” до Провадия и др. И показва колко важно е средствата за археологическо проучване на богатата на забележителности българска земя да бъдат насочвани целево, а не неразумно разпилявани, както се правеше преди.
На читателите е известно, че от далечната 2016 г. проучваме Южния квартал на Перперикон. Не крия, че нямахме кой знае какви очаквания и смятахме, че там ще се развие едно нормално подградие на късноантичен и средновековен град, каквито познаваме от други обекти. Нашата изненада бе огромна, когато върху леко наклонената обширна тераса от юг започнаха да се появяват руините на много езически храмове и жертвеници, отнасяни главно към късноримския период от III - V в. Чрез архитектурните особености и откритите при разкопките материали успяхме да идентифицираме редица от тях, посветени на Тракийския конник, на нимфите, на източното божество Митра, на предците и т. н. “Черешката на тортата” е огромната трикорабна християнска базилика с дължина близо 40 м, появила се в края на V в., за да отбележи триумфа на новата религия - християнството.
Анализирайки данните, достигнахме до извода, че в късноримския период, когато Перперикон се разраства неимоверно, а във втората половина на III в. получава и мощни крепостни стени, неговите граждани използвали рационално удобната и просторна южна тераса. Вземайки пример от други важни градове от античната епоха, те започнали да строят интензивно своите храмове край пътя, водел към града от главната “магистрала” Via Egnatia по Егейското крайбрежие, свързвала двете столици на Римската империя - Вечния град и Константинопол. Редом с тях първенците на Перперикон от късноримския период издигали своите мавзолеи - жилищата, които трябвало да обитават в задгробния живот.
Повечето от тях са ротонди - изградени от отлично одялани каменни блокове кръгли сгради с диаметър 7-8 м. Днес никъде в империята не е регистрирано подобно струпване на мавзолеи-ротонди, предназначени за последен дом на видни граждани. Те също могат да се тълкуват като култови места и своеобразни светилища. В научната литература се слага знак за равенство между понятията “мавзолей” и “хероон” - храм, посветен на починала важна личност.
По този начин се оказа, че през III-VI в. целият Южен квартал на Перперикон е бил свещено място - първо на езическите богове и култове, а по-късно на победилите християни. Тази невероятна концентрация на култови сгради е наистина впечатляваща и навежда на определени размисли. Пръв видният специалист по римска архитектура и дългогодишен проучвател на Перперикон доц. д-р Здравко Димитров изказа идеята, че като структура този сектор много наподобява прочутата Area Sacra di Largo Argentina в Рим. Ще припомня на читателите, че това е един от най-важните археологически обекти във Вечния град, където на неголям участък между по-късни сгради са разположени руините на четири храма от републиканската епоха, датирани през IV-I в. пр. Хр.
Като такава представителна свещена зона, Area Sacra на Перперикон е трябвало да има достолепна монументална украса. Някои от ротондите са притежавали представителни входове, оформени с колони. С йонийски колони са били украсени храмовете на Тракийския конник и на предците, където е запазен и капител в тоскански стил. В Нимфеума пък е имало корнизи с релефна украса. Вече след приемането на християнството Голямата базилика е изградена с колони и релефно оформени капители. Всички архитектурни детайли в скалния град са правени от местен камък и от тукашни майстори. Те нямали уменията на скулпторите от големите антични градове, но за сметка на това създали един експресивен и народен стил, характерен за провинциалното римско изкуство.
На фона на тези открития осезателно липсваше един важен елемент в битието на хората от римската епоха - монументалните статуи, украсявали площадите, храмовете и домовете на хората от онази епоха. Наистина става въпрос за един преходен период, в който християнството постепенно измества старите култове. Но напоследък става все по-ясно, че това е бил бавен процес и езичеството дълго време запазвало някои от своите проявления.
Точно така стои въпросът за монументалната статуарна пластика. Преди се смяташе, че тя била изцяло неприемлива за новата религия. Наистина през Късната античност изработката на статуи се забавя, но въобще не спира. Статуи се издигат при важни промени и събития, които трябвало да бъдат ознаменувани подобаващо.
Между 284 и 604 г., т. е. между управлението на императорите Диоклециан и Фока, археолозите класифицират само в Рим 435 статуи. Ако в ранния период има много скулптури, посветени на императори и сенатори, през IV-VI в. наред с изображения на автократори като Константин Велики и Валентиниан I, се появяват статуи на християнски духовници, пълководци като прочутия генерал на Юстиниан Велики, Велизарий, префекти на Константинопол като Аеций и Лонгин, изявени жокеи на колесници на Хиподрома като Евсевий и Порфирий, лекари като Яков Психрист. Тези паметници може да са нямали изящността на ранните скулптури от Принципата, но все пак са представлявали несъмнени произведения на изкуството.
Ето такива трябва да са били и статуите, украсявали площадите и храмовете на Перперикон. А че е имало такива, стана ясно през 2026 г., когато при разкопките в Южния квартал бяха открити постамент за статуя и два фрагмента от такива скулптури. На единия без съмнение е изобразен човешки торс, като вероятно фигурата е била почти в естествени размери. Ясно личи рамото и част от лявата ръка, както и гънки от дрехата. За съжаление по-късно статуята вероятно е била осквернена от християните, а може би е използвана за строителен материал.
Макар силно деформирани, произведенията показват, че майсторите се опитали да изработят истински статуи, каквито били виждали по площадите на големите римски градове. Те са в стила на монументалната, но силно провинциална архитектура, в която е построен целият римски Перперикон.
