На Никулден е време за новини покрай неподражаемия Никълъс Кейдж. Носителят на “Оскар” се събира отново с виртуозния режисьор Джон Ву, с който направиха великия екшън трилър “Лице назаем” преди близо тридесет години. Сега двамата ще работят по мафиотски епос, посветен на прочутия гангстер Карло Гамбино. Именно в неговата роля ще влезе Никълъс Кейдж. Феновете му очакват зрелищно превъплъщение - такива диви образи са перфектни за непредсказуемата акторска природа на Кейдж.
А преди време Никълъс Кейдж обяви, че обмсиля да се оттегли от киното и да търси други артистични авенюта, включително роли в телевизионни сериали. Зрителите веднага се пошегуваха, че той явно е изплатил голяма част от дълговете си, натрупани през годините в покупки на европейски замъци, свръхскъпи антикварни предмети, октоподи за домашни любимци и истински динозавърски скелети. Кейдж несъмнено остава един от най-интересните образи във все по-стерилната шоубизнес среда.
По-рано през годината актьорът направи зрелищно завръщане и в българските кина с кървясалата роля на граф Дракула в екстраваганцата “Рейнфилд”. Кейдж, роден с името Никълъс Копола, още в началото на кариерата си “изхвърча” от клетката на очакванията, свързани с великия му артистичен род и сам намери пътя към върха, от който падна тежко, но в последните години се съвзема.
Критици и почитатели оцениха достойно факта, че Кейдж посегна към легендарния персонаж с вкус към сочни шии и алена кръв - това бе второ вампирясване за Кейдж след участието му в черната комедия “Целувката на вампира”, излязла преди 35 години.
Актьорът се заигра и със своята световна репутация на чепат образ в “Непосилната тежест на масивния талант” - едно автентично “никълъскейджовско” заглавие, достойно за неговите ексцентрични импулси. Той има една от най-интересните професионални траектории в киното - от обещаващ актьор, през уважавана суперзвезда, до лице на второкласното кино и глобална интернет шега. И после обратно към Висшата лига на Холивуд.
За съжаление цяло младо поколение израсна с образа на Никълъс Кейдж като карикатура - налудничавият поглед, нелепата изкуствена коса, преувеличените мимики и маниери и, разбира се, постоянното участие във второкласни и дори третокласни филми, снимани навсякъде по света, включително и в България. Кейдж се превърна в глобален виц за милиони младежи, които не се интересуват от киното преди 2005-а година и нямат представа за историята на развлекателната индустрия.
Но киноманите и не чак толкова младите зрители помнят добрите стари дни на Кейдж. През 90-те години на миналия век той бе един от най-интересните и търсени актьори в света. В перфектна физическа форма, широк жанров диапазон и почти нормално изглеждаща коса.
Кейдж пробива в киното през 80-те, като издънка на могъщия клан Копола. Саможив и ексцентричен от млад, Никълъс решава да смени фамилията си от Копола на Кейдж, за да има възможност да се утвърди самостоятелно и да не бъде свързван с грандиозната фигура и влияние на своя прочут чичо Фарнсис Форд. Все пак младият Ник участва в два от по-малко известните филми на големия Копола - Rumble Fish и “Котън Клуб”.
В края на 80-те Кейдж посяга към световното признание с роли в два страхотни филма - “Да отглеждаш Аризона” на братята Коен и “Лунатици” на Норман Джуисън. В началото на 90-те той превръща преиграването в своя запазена марка със сюрреалитичния шедьовър на Дейвид Линч “Диво сърце”.
В следващите години Кейдж прави нещо, което малко актьори са постигали. За едно десетилетие той става едновременно драматичен водещ актьор, голяма екшън звезда и желано име за нетрадиционни и независими авторски проекти с роли в заглавия като “Скалата”, “Въздушен конвой” и “Лице назаем”, “Град на ангели”, “Змийски очи” и “До краен предел”.
След десетилетия на безотговорни харчове с разточителен размах, Никълъс Кейдж бе принуден да приема всяко предложение за роля. Така се стигна до участието му в по пет-шест слаби филма на година. Престижът изчезна, но сметките бяха платени. Но даже в най-абсурдно нелепите произведения Кейдж се раздаваше и преиграваше брутално. И си заслужи репутация на неосъзнат комик, който разсмива, дори когато няма намерение да разсмива.
Винаги ще бъде Сейлър от „Диво сърце“
Въпреки медийния си образ Ник е много скромен и земен човек. А е постигнал толкова много. Нашият общ златен момент беше в самото начало на 90-те години, когато имахме възможността да участваме във великолепния филм на легендарния Дейвид Линч “Диво сърце”. Снимките бяха истинско приключение. Ник направи блестяща роля, за мен той винаги ще бъде Сейлър с “дивото сърце”.
Лора Дърн, актриса
Изобщо не е загубил форма
Помня как в края на 90-те снимахме “Змийски очи”. Филмът изискваше пределни усилия и концентрация, имаше няколко дълги кадъра, които трябваше да бъдат прецизно изпълнени. Кейдж се справи превъзходно.
Преди време го гледах във “Вълчи нрав” на моя приятел Пол Шрейдър и трябва да кажа, че той изобщо не е изгубил форма. Все още притежава животинска енергия и инстинкти.
Браян Де Палма, режисьор и продуцент
Преиграва като за последно
Обичам Ник, той е адски готино копеле, но нека да сме честни - в последните години човекът просто прекали с второкласните филми. Понякога случайно попадам на безумно слаби и евтини продукции по телевизията, гледам една-две минути и хоп - в кадър се появява Ник Кейдж и преиграва като за последно.
Хауърд Стърн, радиоводещ