Новата битка на “Косово поле”

Подписаното споразумение в САЩ между Вучич и Хоти е по-полезно за Вашингтон, отколкото за Белград и Прищина

Сърбия склони да премести посолството си в Израел от Тел Авив в Йерусалим

На 4 септември във Вашингтон сръбският президент Александър Вучич и премиерът на непризнатата от много страни „Република Косово“ Авдула Хоти подписаха споразумение за икономическо сътрудничество.
Това споразумение се очакваше в Косово, но в Сърбия се страхуваха, защото се предполагаше, че Вучич ще признае независимостта на тази автономна сръбска провинция.

Защо САЩ изведнъж се ангажираха да решат този проблем? Всъщност, след 1999 г. преговорите между Белград и Прищина се водеха под егидата на Брюксел. А Брюкселският договор, който установява границите между Сърбия и Косово, беше подписан през 2013 г. с участието на ЕС. Вярно е, че през всички следващи години преговорите продължават без особен напредък, тъй като хората в Сърбия бяха категорично против подписването на каквито и да било документи с непризнатата и следователно все още „тяхна“ земя. Освен това албанците не изпълниха поетите през 2013 г. задължения към сърбите, живеещи на територията на Косово и Метохия. А през последните две години срещите на сръбската и албанската страна съвсем спряха. Сега е ясно, че САЩ са решили да поемат инициативата в свои ръце, точно както направиха през 1995 г., когато беше подписано Дейтънското споразумение. И методологията трябваше да бъде същата: на страните беше предложен готов текст, който те трябваше само да подпишат. Никой не знаеше за съдържанието на договора, Вучич говореше само за подготовката на икономически въпроси от сръбските експерти. Предвиждайки възможни забележки в обръщението си, той заяви, че независимостта на Косово няма да бъде обсъждана.

Ричард Гренел, специален представител на президента на САЩ за преговорите между Сърбия и Косово, поздрави Вучич с думите: „Имам изненада за вас: очакваме днес да признаете независимостта на Косово. Подготвили сме инвестиции от поне $1 млрд. и навлизаме в нова ера“. Влизайки в залата, Вучич поиска да се премахне от масата пред Хоти табелката „Авдула Хоти, премиер на Република Косово“.

Встъпителните слова бяха изнесени от Гренел. Той призова страните да гледат към бъдещето и с предложените американски милиарди да завършат бързо трансформацията на двете страни. На страните бяха дадени копия от споразумението с инструкции да го разгледат бързо и незабавно да го подпишат. В параграф 10 беше записано, че Сърбия и Косово взаимно се признават, че Сърбия ще купува втечнен газ от САЩ, а оборудване за 5G мрежи няма да купува от Китай. За албанците този момент беше исторически - в крайна сметка те дойдоха в САЩ „за своята независимост“.

Сръбската страна поиска пауза за консултации. Когато срещата продължи след нея, Вучич бе уговарян в продължение на 40 минути от Робърт О'Брайън, съветник по националната сигурност на Тръмп. Той говори за рисковете, които заплашват Белград, ако договорът не бъде приет, и за огромните финансови инвестиции в противен случай. В отговор Вучич каза, че не може да бъде призната независимостта на Косово, тъй като представения документ унижава Сърбия и сръбския народ. „Така не се разговоря с никоя държава по този начин“. Когато след почивката делегациите се върнаха в залата, точка 10 вече бе изтрита от документа.

Веднага след церемонията по подписването в кабинета на Доналд Тръмп, Александър Вучич каза пред репортери, че това е споразумение между Сърбия и САЩ, а не с Косово, тъй като последното не е субект на международното право. „Клаузата за признаването на Косово е изчезнала и гражданите на Сърбия могат да въздъхнат с облекчение“, каза той. И всички наистина въздъхнаха: браво, той не призна Косово! Освен това Вучич посочи, че споразумението, подписано във Вашингтон, е доказателство за промяна в отношението на САЩ към Сърбия, така че сръбският народ трябва да благодари на Тръмп за това.

Когато текстът на договора стана известен, адвокати, дипломати и експерти започнаха внимателно да го анализират. Веднага стана ясно, че под споразумението има само един подпис: под сръбското копие - А. Вучич и под албанското копие - А. Хоти. Изглежда че, САЩ не присъстват в документа. Текстовете на споразумението за албанската и сръбската страна не съвпадат и те се различават с една точка. Известният сръбски адвокат, академик Коста Кавоски смята, че така съставеният документ няма юридическата сила на международен договор. Освен това той има странна „шапка“: просто „Икономически споразумения“ - без да се посочва кой, с кого и по каква причина. И по-нататък. С просто око може да се види, че въпросите за икономическите отношения между Сърбия и Косово, някои проблеми в Близкия изток, Израел, правата на ЛГБТ, американските технологии и икономическото сътрудничество на Сърбия с Русия и Китай и др. са събрани в един абзац.

Наистина няма раздел за независимостта на Косово, но клаузите, че Сърбия ще купува втечнен газ от САЩ, а оборудването за 5G мрежи няма да купува от Китай, започнаха да звучат различно. Двете страни се споразумяха да диверсифицират излишъка си от електроенергия. Експертите смятат, че говорим за преразглеждане на зависимостта на Сърбия от руския газ, а зад това стои мечтата на САЩ да намали влиянието на Москва върху Белград. Но технологии за 5G мрежи няма да е възможно да се купуват от „ненадеждни партньори“. Китай не е посочен, но се подразбира.

Много експерти в Сърбия смятат, че подписания договор е забавено признаване на Косово и критикуват раздела, според който Косово няма да иска членство в международни организации в продължение на една година, а Сърбия няма да убеждава други държави да не признават Косово или да оттеглят такова признаване. Известният адвокат Деян Мирович смята, че това са непропорционални задължения, тъй като след година Прищина ще може да кандидатства за членство в ООН, а Сърбия няма да има лостове, за да се противопостави на това.

За да угоди на Тръмп, който трябва да спечели точки преди изборите, Вучич лесно се съгласи да остави в споразумението клаузи, които са напълно несвързани с косовския въпрос. По този начин той не възрази срещу прехвърлянето на сръбското посолство от Тел Авив в Йерусалим, както и признаването на Хизбула за терористична организация. Знаем, че бойците от Хизбула, заедно с иранските бойци, се бият в Сирия на страната на официалния Дамаск. Сега посолствата, с изключение на САЩ, ще бъдат преместени от Тел Авив в Йерусалим от Гватемала и Сърбия. В споразумението се посочва още, че Израел и Косово взаимно се признават. Това е явен „подарък“ от САЩ за Косово и Израел, и това не е в интерес на Сърбия.

Ако говорим за политически въпроси, договорът обещава да защити свободата на религията, да се продължи с търсенето на изчезнали лица в Косово, но американските експерти „забравиха“ да повдигнат въпроса за положението на сърбите и изпълнението на споразуменията относно сръбските общини в Косово.

Повечето раздели са посветени на икономическото сътрудничество на Сърбия не само с Косово, но и със САЩ. По този начин се планира изграждане на магистрали и железопътни линии между Белград и Прищина и в други посоки с възможност за получаване на заеми от американски корпорации.

Министерството на енергетиката на САЩ се самоназначи за посредник при използване на потенциала на езерото Газивода за снабдяването на Сърбия и Косово с вода и енергия. Присъствието на САЩ на Балканите ще се разшири, за да се бори с „незаконните дейности“, използвайки най-новите американски операционни системи. Албанците в Косово също не са доволни от резултатите от договора, тъй като отидоха в САЩ за независимост и според тях сърбите получиха пълните отстъпки заради Тръмп.

Това споразумение е по-полезно за Вашингтон, отколкото за Белград и Прищина, поради което американската страна толкова лесно премахна клаузата за независимостта на Косово. За Тръмп е важно да покаже на избирателите колко лесно решава въпросите, които Европа не е успяла да реши от 20 години. И той зарадва Израел, заобиколи Русия и Китай и очарова сърбите. Сърбите, разбира се, трябваше внимателно да проучат текста на договора и да отхвърлят всички точки, които не се отнасят до отношенията между Сърбия и нейната автономна провинция Косово. Но може би точно поради всички особености на странността на текста на това споразумение, отбелязани по-горе, никой няма да го следва. Тръмп вече е предал щафетата на преговорния процес на ЕС. Той се надява, че една година ще бъде достатъчна на Брюксел да подготви споразумение за признаването на Косово и Метохия. Европа вече го взе под своето крило и Вучич на 7-8 септември беше в Брюксел, за да обсъди начините за прилагане на споразуменията, подписани във Вашингтон.

(Превод за “Труд” - Павел Павлов)