Нов бестселър от италианския майстор Бепе Севернини

Неустоимо духовита и полезна книга

„Сократ, Агата и бъдещето“ вече на български език

От 1995 г. е колумнист на в. „Кориере дела Сера“

Размишлява с лекота, с чувство за хумор и дълбочина

“Да носим възрастта си с елегантност”

“Съзнавам, че не съм съвършен. Надявам се обаче да съм разбрал стойността на иронията и на добротата, на търпението и свободата.” Думите принадлежат на известния италиански журналист и писател Бепе Севернини, автор на световния бестселър “В главата на италианците” и на още двайсетина книги. Сега “Колибри” предлага на българските читатели новото му заглавие - неустоимо духовита и също толкова полезна книга за предизвикателствата на напредналата възраст. Преводът е заслуга на Евгения Атева. Художник на корицата е Анна Лазарова.

Всъщност “Сократ, Агата и бъдещето” (200 стр.,) е книга за всички поколения, която ни приканва да “носим възрастта си с елегантност”. Ироничен наръчник за изкуството да остаряваме мъдро от един мъдър италианец. Вдъхновен от двегодишната си внучка Агата, която си играе с минибюст на Сократ, Бепе Севернини размишлява с лекота, с чувство за хумор и дълбочина за неизбежния ход на времето. И със закачлива прозорливост ни подсказва как:

- да се научим да носим възрастта си с елегантност, да култивираме търпение и доброта, да приемаме ограниченията на възрастта; 
- да осъзнаем, че ще бъдем запомнени не с позициите, които сме заемали, или с постигнатите успехи, а с щедростта, лоялността, фантазията и иронията ни;
- да се учим от неуспехите и провалите, да прекарваме време с интелигентни хора, да посещаваме красиви места, които ще ни донесат свежи идеи.

Роден през 1956 г. в Крема, Бепе Севернини е уважаван италиански журналист и писател. От 1995 г. е колумнист на в. “Кориере дела Сера”, където е и заместник-директор от 2016 до 2024 г. Между 1996 и 2003 г. е кореспондент на сп. “Икономист” в Италия, а от 2013 до 2021 г. е opinion writer на “Ню Йорк Таймс”. Запален привърженик на “Интер”, Севернини е автор и на множество текстове за футбола и любимия си отбор, обединени в “Наръчник на съвършения привърженик на “Интер” (2007), както и на над 20 бестселъра. “Един италианец в Америка” (1995) влиза в класациите на най-продаваните книги в САЩ. “В главата на италианците” е бестселър на “Ню Йорк Таймс” (2006) и е преведена на 15 езика. Севернини е избран за “Европейски журналист на годината” в Брюксел (2004). През 2001 г. кралица Елизабет II го удостоява с титлата Офицер на Ордена на Британската империя.

Недвусмислени признаци за лошо остаряване

Нямаме нищо ново за казване: новото вече е изцяло запазено застарците, които искат да се подмладят.

Лео Лонганез, “Съпругата му”

Летище Олбия, Коста Смералда, средата на септември. Зелен анцуг, черни кадифени обувки, слънчеви очила със сини стъкла. Неестествено кестенявата му коса лъщи. Влачи две маркови чанти и говори на висок глас - докато чака за бординг, докато се качва, после в самолета. Говори с приятел, явно отегчен, говори по телефона, говори с наземния персонал, със стюардесите. Говори. Невъзможно е да не го слушаш и да не ти стане смешно. Първото той го съзнава, второто - не.

Възраст - неопределена: над шейсет, под седемдесет. Знае, че всички са го забелязали, но не му е неудобно, напротив - изглежда поласкан от вниманието. Завладява пространството с наслада; говори за личните си дела без притеснение. Агата, внучката ми, щеше да се уплаши, ако беше тук - двегодишните имат изключително развито критично чувство. Или, кой знае, можеше да изпадне във възторг. Подобни дрехи, такава коса и този тембър се срещат само в анимационните филми и на някои полети от Коста Смералда.

Джузепе Севернини, мой дядо и съименник, казваше кратко, както селяните умеят: Eign vїch l’ї l’ultima vacѕda - “Да остарееш, е последната ти глупост”. Баща ми, нотариус по професия и философ по душа, специалист по завещания и наследства, допълваше: “Алтернативата е по-лоша”.

Тъй че по този въпрос се говореше. У дома, както и във всеки дом по света. Можем да игнорираме колелото на живота и просто да тичаме, но това е изборът на хамстера. По-добре е да разсъждаваме върху промените, да взимаме доброто, да отхвърляме лошото, да приемаме неизбежното.

Някой отрича тази идея - негово право. Наше право е обаче да се усмихнем или да се посмеем, ако този някой прекали. Лошото стареене е преди всичко грозно представление. Може да е забавно, ако си зрител. Но ако ти изнасяш спектакъла? Не съм сигурен.

Трябва да носим възрастта си с елегантност. Която и да е възраст. Ала в третата част на живота е нужно максимално внимание. Какво обаче виждаме около нас? Подчертана небрежност, прекалени усилия, много пародии. Пародията на една отминала възраст, напъване да се завоюва нещо неособено важно, гузно отхвърляне на реалността. Ако срещна някой седемдесетгодишен с кабриолет в пастелен цвят, се усмихвам, приемам го за глезотийка. Дразни ме обаче, когато видя неистово желание да останеш винаги същият, защото си представям разочарованието, което следва.