Нов национален отбор – веднага!

РЕЙКЯВИК – Когато изтеглиха жребия за новото издание в Лигата на нациите, заръкопляскахме от радост. Паднаха ни все отбори, които никога не са ни побеждавали. И каква по-добра новина от така наречени футболни джуджета като водача Люксембург, заглъхналата от фурора си преди 10 години Исландия и непостигалата никога нищо Естония.

Заговорихме за първо място и изкачване в горната урна в турнира. Към завръщане на нормалността. Или казано по друг начин – България е била и световна сила през 90-те години, и средноевропейска класа в почти цялата си история.

В ледовито студения Рейкявик окончателно беше изречена присъдата – ние сме истинско футболно джудже. Дори в мач с чисти български голови положения не вкарваме. Исландия вече няма своя герой Ейдур Гудьонсен, стигнал до Челси. Има обаче футболисти, като почти всички от тях играят в сериозни европейски отбори.

По дяволите, къде сбъркахме? Защо единствените ни двама в истински елитни първенства са резервата на Лийдс – Илия Груев, както Лукас Петков, нападател на селския германски Елверсберг. От къде се взеха футболисти с толкова ниско самочувствие и възможности. Дори когато направят трансфери, все едно бъркат. Пример е вратарят Димитър Митов. От титуляр във Висшата лига на Шотландия до резерва във втородивизионния германски Санкт Паули. А вече и в националния отбор.

За първия от двата си мача временният селекционер Атанас Рибарски извика Атанас Илиев. Не е грешно да пропускаш положения, страшното е да говориш небивалици. Къде, г-н Илиев, видяхте, че отборът стоя добре на терена? Клишетата за себераздаването просто не са за коментар. Ако някой не е готов да даде всичко за отбора си – национален или клубен, по-добре да сменя професията. Просто нямате качества, за да носите фланелката с №9, която е била на гърба на Георги Аспарухов, Петър Жеков, Любослав Пенев, Димитър Бербатов и още много величия. Още по-големият проблем е кой да се извика като деветка...

Най-адекватни бяха думите на Андриан Краев – положението ни е трагично, а може да стане катастрофално. Като последни в групата най-вероятно ще изпаднем в урната на най-слабите в Лигата на нациите. Ще ни предстоят дербита със Сан Марино и Андора, с Гибралтар и Малта. А преди това ще имаме европейски квалификации, за които жребият няма да ни прати за лидер Люксембург. А някой измежду Испания или Франция, Англия или Германия...

Решения трябва да се вземат и те ще са болезнени за мнозина. Все си мислим, че дъното е достигнато, но ние намираме дупка, в която да дълбаем надолу и надолу. България има нужда от нов национален отбор! С много малко изключения героите от Пловдив и Рейкявик не заслужават да са тук. По-добре да дойдат млади момчета, които да имат най-малкото сърце да се сборят за герба и лъва върху него. Трябва да се избере треньор, който да има качествата да работи точно с такива хлапета, които мечтаят да са Ламин Ямал.

В деня, в който България посрещна своя цар Самуил, далеч на север така наречените „лъвове“ бяха удавени от смели „викинги“. И хайде стига вече сме ги наричали „лъвове“. Прякорът е дошъл заради славни победи и мачове, в които нашите са играли като войската на цар Самуил. Защото страшилище сме били не само по време на американското лято. Побеждавали сме най-големите в епични битки през всяко от десетилетията – без последните две!

Най-лесно днес е да нахулиш ръководството на БФС. Със сигурност всеки от Георги Иванов до последния служител носи вина. Само че разпадът на футбола ни започна много по-рано от тяхното време. И не трябва да се пренебрегва фактът, че Гонзо опитва. Но няма как да слезе на терена вместо Атанас Илиев и просто да вкара гол. Нито може да стане за 1-2 години. Отдавна сме си сложи прът в каруцата.

Стратегията на България трябва да е в търсене и изграждане на млади, а не затормозени от Люксембург и Исландия футболисти. БФС опита крачката с млади българи в титулярния състав, но вероятно ще се наложи да опита и по-драстична. Срамно е в почти всички елитни тимове да има повече чужденци, отколкото българи – от опашкари и средняци до борещи се за титлата. Ако някъде може да се търси резон, това е само в тези, които атакуват евротурнирите.

Играем ли на терени като на стадион „Христо Бонев“ в Пловдив, дори Ламин Ямал няма да успее да вкарва ювелирните си голове. Искаме ли да се върнем към нормалността, компромиси към никой не трябва да има. От Левски и ЦСКА до Монтана и Хебър. По-добре мачове да се играят на два-три стадиона, отколкото на ниви за кални борби.

Пътят е трънлив, но дъното явно е още по-дълбоко. Затова първата стъпка нагоре е – напълно нов национален отбор с млади момчета и без страх в очите! И намиране на треньор с визия и търпение към него.