Труд
Автор:
Чавдар Ангелов
Известни са 18 вида пирани
Къпането в Амазонка е съпроводено с различни рискове. Така например във водите на тази огромна река човек може да се срещне с едно малко, но опасно животно. Това е торпедообразната рибка - паразит, която местните жители наричат кандиру или карнеро, а в науката тя е известна като ванделия. Това шестсантиметрово същество се храни с кръвта на сладководните риби /естествено, не прощава и на хората/. Анатомичните особености му позволяват лесно да прониква в тялото на жертвата. На хрилете си тази риба има остри шипове, плътно прилягащи към тялото є, когато се движи напред в тясно отверстие. Когато тръгне в обратна посока, те се разтварят ветрилообразно. С други думи положението и устройството на шиповете е такова, че є позволява да се намъква и в най - тесен канал, но излизането є оттам вече е невъзможно.
Ванделията обича да плува срещу течението. Срещайки каквато и да е риба, тя почва да плува срещу струйката вода, излизаща от хрилете є и оказвайки се вътре, с острите си зъби и шипове разкъсва тъканите и жадно смуче кръв. Паразитът лесно прониква и в пикочоизпусквателния канал. Подобен инцидент е много опасен и обикновено влече след себе си смъртен изход. Разбира се, това е само едно от опасностите, с които се сблъсква човек в басейна на Амазонка.
Удивителна риба е пейше до мато. Когато забележи, че речният ръкав, където тя живее, постепенно изсъхва, зарязва го и дълго се придвижва из горите - достига друг по - пълноводен ръкав, благодарение на безпогрешния си инстикт и на дихателната си ситема, способна да се адаптира към атмосферата.
Не са за пренебрегване електрическите змиорки, произвеждащи смъртоносни електрически заряди. Слепите делфини пък, тези твърде удивителни животни, съществуващи на 1500 км далече от океана навътре в сушата, наред с доста свои необичайни свойства имат способността да всяват истински ужас сред крокодилите.
Но може би най-опасни от всички са пираните, наричани още каридо /преведено това означава людоед/ - малки рибки, които се отличават с рядка кръвожадност и са истински бич за жителите не само край Амазонка, но и край другите южноамерикански реки. Известни са 18 вида пирани. Обикновено те достигат дължина 20 см, а рядко - 25 - 30см. На пръв поглед изглеждат напълно невинни и мирни жители на сладките води. Но когато им се видят чудовищните зъби, мнението коренно се променя. Захапката на челюстта им действа като голяма ножица.
Пираните притежават тънко обоняние и затова отдалече усещат миризмата на жертвата. Нападат я групово.
Мненията за агресивността на пираните по отношение на човека са различни. Но, ако се послушат аборигените, няма да има никакви съмнения: човек, паднал в реката, се напада от пираните точно така, както и всяко друго живо същество. И за него вече няма спасение. Учените считат, че пираните нападат човека само, ако в реката са изхвърлени остатъци от добитък и когато има кръв /също, както акулите/. Може да се плува съвършено спокойно даже сред стадо от тези хищници, ако няма следи от кръв. Но ако човек е ранен, нападението на пираните става неизбежно.
Индианците, живеещи близо до делтата на Ориноко, във венецуелската зона на Амазонка, използват пираните за погребения на мъртъвци. Потапят трупа във водата и го оставят там дотогава, докато хищните риби не оставят само скелета, който после се използва за траурните ритуали.
Всички ловци, любители на силни преживявания, с радост могат да ходят на лов за диви свине. В България този вид дивеч нанася сериозни щети на селското стопанство в някои райони.
У нас при ловуване на диви прасета се правят гонки. В този случай особено важно условие е пусиите да бъдат наредени срещу вятъра. Изключено е ловците да вдигат какъвто и да е шум. Гоначите застанали на срещуположната страна, по даден знак започват да създават шумотевица. При гонката е необходимо да се знае точното местоположение на прасетата. Могат да се използват и кучета.
Лошото зрение на животните им е голям враг, но не е решаващ фактор при ловуването. На стрелците трябва да е известно, че, ако е по - студено, прасетата търсят слънчевите места, ако е по - топло, се щурат из сенките. По големината на леговищата за отдих през деня, които свинете набързо изрявят, може да се прецени едрината им.
Опасен ли е този лов? Преди всичко дивата свиня е доста едро животно, което много добре се защитава, тича бързо и притежава твърде яка кожа. А предницата е бронирана особено здраво с вроговена тъкан. Да не споменаваме пък за бивниците на глиганите /самото название достатъчно красноречиво говори/. Затова при този лов се използват бренекета - с тяхната пробивност и действие интересуващите се ловци са запознати.
Дивечът не трябва да се доубива отблизо с хладно оръжие. Нерядко в агонията си чрез изненадващи движения животното може да нанесе тежки телесни повреди на ловеца. При стрелбата по диви прасета е нужно стриктно спазване на правилата за боравене с пушките. Тук възможностите за нещастия са много големи.
Ловът на диви свине е сериозен, но твърде емоционален спорт. Той калява волята, възродява и укрепва мъжеството, безстрашието.
