Труд
Автор:
Проф. Николай Овчаров
Преди броени дни приключиха напрегнатите четири месеца на мащабни археологически разкопки в скалния античен и средновековен град Перперикон. В тях взеха участие повече от 60 работници и екипът от археолози - проф. Николай Овчаров, д-р Николай Бояджиев и маг. Милен Камарев, директор на РИМ-Кърджали. Резултатите са наистина феноменални, защото уникалната Area Sacra - Свещената зона на древния град в Южния квартал, продължи да разкрива невероятния си блясък.
По време на кампанията бяха открити три нови мавзолея-ротонди на богати граждани от III-VI в. Същевременно бе локализиран и започна проучването на неизвестен представителен ансамбъл, построен през IV в. по време на наследниците на император Константин I Велики. Не е изключено по-късно той да е станал дворец на християнските епископи на Перперикон от V-VI в. Ансамбълът е изпълнен от идеално одялани каменни блокове, а във вътрешността се влизало през също така прецизно оформен праг. Добре запазените долни части са изпълнявали функциите на складове и сервизни помещения, а нагоре се развивали жилищни етажи, чиито стени били фино обмазани с дебел слой мазилка.
През лятото на 2026 г. са открити стотици прекрасни находки от всички периоди на съществуването на града. Сред тях блестят античните сребърни накити, християнските кръстове-реликварии и голямото откритие на сезона - печат на прочутата византийска императрица от XIII в. Ирина Комнина Ласкарина, съпруга на един от най-известните византийски императори, Йоан III Дука Ватаци, и свекърва на великия български цар Иван Асен II.
Богатството и многобройните паметници на късноримския Перперикон хвърлят светлина върху един изключително важен въпрос - какво е било античното име на града. Известно е, че наименованието Перперикон (Хиперпиракион или Хиперперакион) е познато само от византийски извори и то не по-рано от началото на XIII в. Още през 2006 г. изказах смелата хипотеза, че в древността скалният град е бил наричан Пергам/Пергамон (лат. Pergamum). Това важно антично селище е отбелязано в известното съчинение “География” на римския учен Клавдий Птолемей, живял и творил през втората половина на II в. сл. Хр. Произведенията му са оцелели благодарение на арабите, които ги съхраняват след като латинските оригинали са изчезнали безвъзвратно. През XII-XIII в. започват да се превеждат на европейските езици и по тях да се правят все по-точни географски карти, защото Клавдий Птолемей за пръв път дава местоположенията на обектите в градуси.
Моята хипотеза тогава нямаше реално покритие, защото мащабните археологически разкопки на Перперикон бяха започнали току-що и липсваха достатъчно данни. Сега обаче ситуацията е друга, а напълно отговарят и датите, съвпадащи с епохата на Клавдий Птолемей. Междувременно неговата “География”, в която са споменати около 8000 световни топоними, е подлагана на все по-детайлно изучаване от специалистите. Ето защо се практикуват много по-точни съвременни методики за приравняване на различния нулев мередиан у Клавдий Птолемей спрямо Гринуич. Изследователите по историческа геодезия прилагат т. нар. трансформиращи формули, при които се използват релативни корекции, като позициите се изчисляват спрямо твърди реперни точки на добре познати селища. Отлична е методиката на научно-изследователския екип на Техническия университет в Берлин (проект Ptolemy's Geography), която коригира мащабните изкривявания. Най-точни резултати постига стартиралият през 2016 г. проект на Брейди Кислинг, финансиран от гръцката фондация “Екатерини Ласкариди”.
В “География” на Клавдий Птолемей Пергамон/Пергам е обозначен в частта за “Вътрешна Тракия” (§ 3.11.7). Римският географ му дава координати: 52°00', 42°30', които, приравнени към координатите по Гринуич, са: ~41°10' N, 24°53' E. Според осъвременените данни Пергамон/Пергам следва да се намира на север от Ксанти, по пътя към днешния Златоград, т. е. на територията на Източните Родопи. Самият Брейди Кислинг подчертава, че това е приблизителна локация, тъй като древният град не е точно идентифициран. Отбелязва се, че когато се направи релативна корекция чрез намиращи се по на север градове с твърди реперни точки като Филипопол (Пловдив) и Августа Траяна (дн. Стара Загора), Пергамон/Пергам се “измества” на север към средното течение на Арда и край днешния Кърджали.
Естествено градът в Родопите няма нищо общо с прочутия Пергам в Мала Азия. Дублирането на имена е широко разпространено в древността. В античния свят са съществували повече от 15 града, носещи името Хераклея, а поне 20 са назовани Аполония. Разковничето се крие в самото наименование. Доказано е, че думата pergamon, pergamos е с предгръцки произход от доелинския езиков субстрат на Балканите и Мала Азия. В този смисъл някои учени го възприемат дори като тракийски ороним, с който се обозначава крепост, укрепление на върха, акропол.
През ХV-ХVIII в. е направен значителен брой карти по дадените от Клавдий Птолемей координати. Те съдържат много данни за оригиналното звучене през римския период на тракийските имена на местности, градове и племена. Град Пергамон/Пергам винаги е в Родопите, в най-източната част на заеманата от тракийското племе беси територия. Особено интересни са картите на А. Ортелиус от 1585 г., Йохан Лауренберг от 1651 г., Андре Мале от 1683 г. и др. Във всички тези случаи Пергам/Пергамон е посочен с латинската си форма Pergamum и е отбелязан като значителен град югоизточно от Филипопол и северозападно от Адрианопол, там където следва да се намира средното течение на Арда.
В по-старите карти голямата родопска река не е отбелязана. Това обаче е коригирано в карта от 1801 г., изпълнена в щаба на Наполеон от картографа Жозеф-Ромен Жоли. На нея очертанията на Балканския полуостров, на бреговите ивици, местоположенията на реки и градове вече са като съвременните. Именно там се появява река Арда под името Арпескос и със ситуирано местоположение много близко до днешните карти. Точно над средното течение, там, където сега е Кърджали, е отбелязан Пергам/Пергамон. Той е в източния край на земята Бесика и точно на мястото, където днес археолозите разкриват останките на Перперикон.
Така хипотезата за древното име на Перперикон придобива други измерения и се изпълва със съдържание. Дори на моите “верни” критици е пределно ясно, че в Родопите няма друг древен град с неговите параметри и богатство. Сред отбелязаните обекти от Източните Родопи в автоматизираната информационна система “Археологическа карта на България” (АИС АКБ) (https://akb.naim.bg/) няма локалитет, който дори далечно да напомня за разкритото на Перперикон.
