Пламена Заячка, кандидат за кмет на район „Средец“, пред „Труд news“: „Средец“ не може да бъде оставен на безразличието

„Средец“ е район с изключително висока администрати-вна, културна и инфраструктур-на сложност. Това е едновременно центърът на столицата и живата памет на София

КАМЕН ПЕТРОВ

На 14 юни в един от най-емблематичните и най-централни софийски райони - район „Средец“ ще се проведат частични избори за районен кмет. Разговаряме с Пламена Заячка, кандидат за кмет на столичния район от „БСП - Обединена левица“. „Средец не е просто административен район. Това е културното, духовното и историческо сърце на София“, казва Пламена Заячка. Питаме я и кой е големият проблем и дефицит на „Средец“, който тя иска да разреши? 

- Г-жо Заячка, защо решихте да се кандидатирате за кмет на район „Средец“?
- „Средец“ не е просто административен район. Това е културното, духовното и историческо сърце на София. Това е районът на музеите, книгите, театрите, университетите, галериите, старата архитектура и историческата памет на града. Хората тук очакват не просто администрация, а отношение - към средата, към културата и към качеството на живота. Все повече граждани говорят за липса на грижа към ежедневната градска среда - неподдържани пространства, шум, мръсотия, разбити тротоари, занемарени междублокови пространства. А качеството на живот започва именно от улицата пред дома ни. Реших да се кандидатирам, защото смятам, че „Средец“ заслужава повече ред, повече грижа и повече уважение към духа на района.

- Кои са най-сериозните проблеми на район „Средец“ днес?
- „Средец“ е район с изключително висока административна, културна и инфраструктурна сложност. Това е едновременно центърът на столицата и живата памет на София. Най-сериозните проблеми днес са: състоянието на градската среда; паркирането и транзитният трафик; лошото състояние на тротоарите и малките улици; занемарените фасади; липсата на последователна грижа към публичните пространства; нередовното миене на улиците, което води до замърсяване на въздуха, забавените инфраструктурни и културни проекти. Проблемът често не е липсата на идеи или стратегии, а липсата на ежедневна грижа и реално изпълнение. През последните години виждаме забавяне или неизпълнение на редица проекти - ремонти на тротоари, междублокови пространства, зелена инфраструктура, фасадно обновяване. Хората усещат това ежедневно.

- Темата с паркирането е една от най-болезнените в центъра. Какво предлагате?
- Първо трябва да кажем честно: историческият център не може да поеме безкраен брой автомобили. Но не вярвам във войната с шофьорите. Не вярвам и в крайни забрани. Вярвам в честните правила и добрата организация. В момента почти целият район е в синя зона, а броят на издадените разрешителни за живущи значително надвишава реалния капацитет. Хората плащат, но често нямат къде да паркират. Това създава постоянно напрежение между живущи, бизнес и транзитен трафик. Моята позиция е ясна: Центърът трябва първо да работи за хората, които живеят в него. Затова бих работила за: въвеждане на „зони за живущи“; повече квартални и подземни паркинги; буферни паркинги; по-добра организация на движението и ограничаване на транзитния трафик през малките улици. Това не е нещо радикално. Във Виена, Париж, Амстердам и Мадрид подобни модели работят от години. Важно е обаче да има баланс. Достъп трябва да има. Бизнесът трябва да работи, доставки и услуги трябва да функционират. Не забраняваме - въвеждаме ред вместо хаос.

- Говорите много за култура и дух на района. Не е ли това твърде абстрактно за местна политика?
- Напротив. Именно това е същността на „Средец“. Културата не е украса. Тя определя начина, по който живеем заедно. „Средец“ има уникален характер - театри, книжарници, галерии, университети, малки градски пространства, стара архитектура. Ако не ги пазим, София постепенно ще загуби своята идентичност. Не можем да говорим за европейски град, ако допускаме духът на София да бъде подменян с безразличие и занемаряване. Затова за мен темите за: фасадите; културните пространства; обществените пространства; архитектурното наследство; зелените площи; са част от качеството на живот, а не второстепенна тема.

- Какво е състоянието на архитектурното наследство в района?
- Един от най-сериозните проблеми е състоянието на старите сгради и фасади в централната градска част. „Средец“ съдържа огромен брой: паметници на културата; сгради със смесена собственост; амортизирани фасади и опасни сгради. Към момента липсва цялостна програма за фасадно обновяване. Това не е лесен проблем, защото изисква координация между район, община, държава и собственици. Но не може повече да се отлага. Бих работила за: поетапна програма за обновяване; партньорства със собствениците; тясна координация с Министерството на културата; ясни приоритети; активна политика за съхраняване на архитектурния облик на района. „Средец“ е живата памет на София и трябва да бъде пазен.

- Как оценявате работата на районната администрация през последните години?
- Мисля, че хората сами дават оценката си чрез ежедневното си недоволство. Виждаме системно забавяне на проекти, липса на последователност и усещане за административна дистанция. Основен проблем е, че районите често не успяват да изпълнят собствените си капиталови програми и връщат средства към Столична община. „Средец“ не е изключение. Според мен хората очакват по-видимо присъствие на районната администрация и повече реална комуникация.

- Какъв кмет бихте била?
- Спокоен, диалогичен и присъстващ. Не смятам, че районът може да се управлява само административно. Районният кмет трябва да бъде сред хората, да познава проблемите им и да води постоянен диалог с тях. Хората искат да бъдат чувани. Затова бих работила за: повече прозрачност; публичен регистър на разходите; повече срещи по кварталите; включване на жителите във вземането на решения и по-голяма отчетност. Ефективното управление на Средец е възможно само заедно с жителите му.

- Как искате да изглежда „Средец“ след няколко години?
- Искам „Средец“ да бъде: по-подреден; по-чист; по-тих; по-зелен; по-безопасен; с повече уважение към културата и архитектурата и с повече човешко присъствие и повече грижа. Искам хората да усещат принадлежност към района си. Защото „Средец“ заслужава повече уважение към духа си.

Пламена Заячка е български политик от ПП Алтернатива за българско възраждане (АБВ). Родена е през 1988 г. в гр. София. Завършила е Софийския университет “Св. Климент Охридски” с бакалавърска степен “История” и магистърска “Кризи, конфликти и дипломация в световната политика”. Придобила втора магистърска степен “Политики и управление на ЕС” в Брюкселския свободен университет с тема на магистърска степен “Защита на националните интереси в рамките на общата външна политика и политика за сигурност в ЕС” Понастоящем е докторант в Софийския университет. Работи в сферата на културното наследство. Председател е на Фондация “Център за опазване и социализация на културно наследство”. През 2019 основава Световно движение за Мир, към което се присъединяват членове от 5 континента.