Поетично турне на Марина Бартоломеус

Преди година излезе от печат втората стихосбирка на Марина Бартоломеус „Орисници“. Авторката е член на Съюза на българските писатели и е позната на четящата публика от 2022 г., когато издателство „Захарий Стоянов“ издаде и представи първата ѝ книга „Звездица“. След първото представяне на „Орисници“ в галерия-книжарница „София-прес“ последва поетично турне. Марина Бартоломеус гостува в гр. Сандански на 3 ноември 2026 г., а на 5 ноември тя зарадва почитателите на поезията в гр. Самоков, които изпълниха залата на Общинска библиотека „Паисий Хилендарски“ и близо два часа слушаха поезия, задаваха въпроси, общуваха с авторката насаме. Събитието се водеше от Албена Ихтиманска – директор на библиотеката.

Книгата беше представена от литературния критик д-р Анжела Димчева. В нейния анализ беше изтъкнато, че тази поезия е говор на мъдрата жена, която не е забравила нежността на майка си и я предава на следващите поколения: „В поезията си Марина Бартоломеус не позира – тя не реди думи преднамерено, нито скупчва сложни абстрактни понятия с цел да стресне читателя с екстравагантни метафори. Темите за родовите връзки са ключови – десетки творби тя посвещава на пътуването – от най-малката клетка човекът пътува през времето – от предците си до следващите поколения. Поетесата умело рисува портретите на децата в нейния живот, опитвайки се да изрази безмерната обич, изпълнила душата ѝ. Тя отправя послания към тях без дидактика, а с благост и просветление. Стихотворението „Орисници“ прониква в сложната тематика на предричането – в невидимото измерение на случайността, когато се решава бъдещето на човека. Оттук тръгват множество траектории, поетични пътечки, които ни посвещават в авторовата мисия – да ни разкрие как се радва и как страда душата в младостта и старостта, в родината и в чужбина. В цикъла „Природата“ са включени красиви фрески от България в четирите сезона, които дишат в цветове, наситени са с присъствието на фигури, движение, носталгия и малко тъга. Като емоционален художник Марина надниква зад къщурки и мъгли, в гори и планини, радва се на почукването на дъжда върху покрива на старата къща, усеща вкуса на морската пяна през погледа на моряка, изкачва върхове и запечатва вихрения български пейзаж в стихове“. 

Марина е  българка, но от 40 години живее в Берлин. Тя е от интелигентните личности, посветили живота си на преподавателска дейност в чужбина, но запазили жив родния език и пиетета си към българското като природа, етнос, бит и самочувствие. Затова и насища творчеството си с носталгични интонации, акварелни щрихи от великолепието на родната земя, интимни реминисценции от младостта си и метафорични картини отвъд дъгата-измамница, в която се проектира цялата духовна вселена на българина.

В последвалия рецитал авторката прочете десетина стихотворения и отправи няколко критични думи: „Стремила съм се да предам моите послания към деца и внуци – стремежи, съмнения, вяра. Поезията не търпи фалш, само преживяното остава автентично върху белия лист... Българският език не бива да бъде забравен, където и да се намираме. За съжаление, наблюдавам, че езикът ни не се развива правилно, има общо принизяване на говоренето и писането в обществото ни. Заради ИИ вече много мои колеги преводачи останаха без работа в Германия. Застрашава се интелектуалният потенциал на европейските нации“.

В премиерата се включи и Дея Вълчева – дизайнер, която говори за работата си над книгата и отбеляза с колко вълнение нейният баща – професорът по живопис Пламен Вълчев, е нарисувал илюстрациите към стиховете, включвайки образи на деца и възрастни от семейството на Марина и от неговото собствено семейство. Тези цветни ескизи придават на изданието изящество и вътрешна диалогичност.

На финала на вечерта Албена Ихтиманска подари на Марина Бартоломеус и на Анжела Димчева луксозния енциклопедичен том „Златен извор“ с автор Мария Йончева, който представя историята на родовете в Самоков, издание на Историческия музей – Самоков.