Полезни съвети за въдичарите

Костурът често се хваща с малки въртящи се блесни

През горещите дни рибата отива нагоре

Рибата напуска своите постоянни места, ако водата придойде. Тогава тя се пръска по залетите участъци, където има много и различна храна. Лошо е кълвенето є по време на спадане на водното ниво - рибата става неспокойна.

С нарастването на деня водната температура се повишава и повечето топлолюбиви риби стават активни. Те разширяват вертикалните си придвижвания, хранят се не само на дъното, натрупват тлъстини. През горещите дни рибата отива нагоре. Ако няма силен вятър или дъжд, често излиза на повърхността, даже прави игриви скокове /речният кефал, расперът/.

Ако речният бряг е гол, рибата е там, където има залети от водата ракитаци, където има тръстика. И обратното: ако брегът е силно обрасъл с ракита, залята от водата, трябва да се лови около чистите участъци.

Какво кара рибите да отиват към повърхността, да изскачат от водата? Отговорът е ясен, когато работата се отнася до риби, хранещи се с насекоми и друга храна, намираща се в горните водни слоеве. А при другите случаи? По всяка вероятност основната причина на едно такова поведение е стремежът към най-добрите условия на средата, които благотворно влияят на всички жизнени процеси при рибите.

В горещината, когато кълвенето отслабне, всеки може да опита щастието си в места, където на дъното има хладни извори, където до водата растат големи клонести дървета, в чийто сенки рибата събира падащите от тях насекоми.

Костурът често се хваща с малки въртящи се блесни. Белите риби предпочитат големите люлеещи се блесни. Някои се опитват да им придават по-интересен вид-изобразяват люспи, рисуват очи, даже вежди, правят опашки и плавници. На такива блесни-играчки могат да се радват някои млади неопитни риболовци, но за всеки случай едва ли биха привлекли водните хищници от рибешкия свят. Едва ли някои от тях ще успеят да забележат, да речем, изгравираните люспи или общата красота на изкуствената рибка. А, например, фалшивите колебания на водата, създадени от блесната, ще бъдат възприети съвсем безпогрешно. В това може да се убеди на практика всеки въдичар.

Риби-пешеходци 

Около 10 милиона риби-пешеходци нахлули преди време в Северна Флорида и Джорджия /САЩ/. Чрез плавниците си те се придвижвали от океана към реките, като преминавали по сушата до 1 км. на нощ. Оттук идва и названието им-пешеходци. Тези риби са потомци на 12 екземпляра, които били изпуснати преди 15 години от една колекция на екзотични индивиди.
Според учените, въпреки, че температурата от 10 градуса по Целзий би трябвало да бъде гибелна за тях, те са се адаптирали напълно към студената вода на Северна Флорида. Рибата-пешеходец може да достигне на дължина до 160 сантиметра и да остане жива извън водата 85 дни, ако кожата є е влажна.

Езерото Виктория

В Африка върху териториите на Кения, Уганда и Танзания простира своите 68 000 кв. км. езерото Виктория /наречено още и Укереве/. Открито през 1858 г. от английския пътешественик Спик. То е най-голямото на континента, а дълбочината му достига до 80 метра. Издигнато на 1136 метра над морсото равнище, езерото е със силно разчленена брегова линия, дълга 7000 км. Най-големият залив Кавирондо се е разтегнал на 70 километра. А освен това Виктория е изпъстрено и с множество острови, най-забележителните от които са : Укереве, Сесе, Бувума.

Езерните брегове са направени от най-старите гранити на Източноафриканското плато. Пресечени са от много вливащи се реки, най-водната от които е Кагера. В техните устия и в заливите се въдят крокодили. Близо до източните и южните брегове на Виктория се добива злато и диаманти. Развито е и корабоплаването. А водите му са богати на риба.