Правилата за избор на председател на НС противоречат на Конституцията

Народните представители могат да гласуват за всички кандидати за председател на парламента и гласът им е действителен

В последните парламенти, които наричаме къси парламенти, се утвърди практика, на която ние непрекъснато обръщаме внимание и казваме, че тя не съответства на Конституцията. Това не пречи на народните представители да продължават с въпросната практика като утвърждават едни и същи правила за избор на председател на НС, т.е. първият акт, с който започва Народното събрание след полагане на клетва от депутатите.

Правилата за избор на председател на парламента са сбъркани логически и противоречат на текста на Конституцията. Всъщност, това наблюдавахме и в първия ден на парламента. Излъчиха се 5 кандидатури, издигнати от различни парламентарни групи, като те са алтернативни.

Председателят на НС е едноличен орган, може да бъде избран само един от тези кандидати. Независимо от това при първото гласуване цели парламентарни групи гласуват за всички от кандидатите, което е недопустимо, тъй като не могат да бъдат избрани петте, а всеки народен представител измежду петте кандидатури трябва да избере само тази, която харесва и да гласува „За” тази кандидатура. За всички останали четири трябва да гласува с „Против“ или „Въздържал се”. Всъщност, от репортерите, които стояха повече от четири часа на крак в парламента, ние разбрахме, че при първото гласуване всеки можел да подкрепи повече от един кандидат. Това противоречи на елементарната логика и на логиката за вземане на решения в колективните органи. Същото би означавало да разрешим на избирателите в избирателните райони да гласуват за повече от една партийна листа и това да не прави бюлетината невалидна. Т.е. ако си избирателят си хареса три политически партии и кандидатите в листите на тези партии в избирателните райони, той да гласува за трите листи едновременно. Само че, ако той гласува за повече от една листа – неговият глас се смята за недействителен.

Излиза, че народните представители могат да гласуват за всички кандидати за председател на Народното събрание и гласът им е действителен. Забележете, че в случая имаме равна тежест на гласовете, един народен представител може да си е избрал кандидат и да е гласувал за него, а останалите да не подкрепи. А друг може да гласува за трима, трети може да гласува за петимата, както е станало с цели парламентарни групи. Това безобразие се повтаря и никой не е в състояние, независимо, че в парламента има юристи, да им каже, че това е дълбоко нередно.

Недоразумения има и при второто гласуване – балотажът. Там правилата първоначално предвиждаха за избран да се смята този, който е избран с повече гласове от двамата, получили  най—висок резултат на първия тур. По тази формулировка може да бъде избран председател с 25 гласа „За“, а другият да е събрал 20 или 24 гласа. Това противоречи на чл. 81, ал.2 от Конституцията, че решенията на парламента се вземат с определено мнозинство от присъстващите, ако е налице кворум от 121 народни представители, освен когато в Конституцията не е предвидено някакво друго по-голямо мнозинство – абсолютно или квалифицирано. И трябваше да се намеси един приличен юрист от партия „Възраждане” – Цвета Рангелова да им каже: „Това, което вършите е безобразие” и в движение бяха коригирани тези правила, така че този път номерът не мина. Не знам с какво упорство тези хора искат да ръководят държавата и да гласуват законодателство, след като се опитват да финтират правилата, които са предвидени в Конституцията и то при избора на председател на Народното събрание. Представям си какви врътки ще бъдат при други процедури.

Президентът може да започне консултации с партиите, когато бъдат регистрирани парламентарните групи. Парламентарните групи се формират по правила, предвидени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Затова на първото заседание на парламента, все пак след избиране на председател, трябва формално да бъде продължено действието на правилника на 50-тото НС, докато бъде изработен нов правилник. Той определя условията, при които се регистрират парламентарните групи. Следователно те могат да се регистрират в момента, в който има процедура за тяхното регистриране. Ако няма такава процедура, тъй като не е удължен правилникът, те не могат да се регистрират.

Едва когато това стане, ще бъде ясно коя е първата по численост, втората, третата и т.н. Т.е. едва когато бъдат регистрирани парламентарните групи, президентът може да започне консултации. Той ги провежда с ръководствата на парламентарните групи в съответното НС. Едва тогава връчва проучвателен мандат на лице, посочено от най-голямата по численост парламентарна група. Но дори и да извърши това нещо, т.е. приключи процедурата при президента за връчване и връщане на успешен проучвателен мандат, то ако няма ръководства на НС, как да се организира заседание, на което да се гласува за избор на министър-председател и на правителство, на членове на кабинета - няма как да стане. Трябва да има консултации, те да приключат с успех, да има проучвателен мандат на най-голямата по численост и президентът да предложи на парламент, който е годен да осъществява своите правомощия, но за тази цел трябва да се излъчи ръководство в лицето на председател и заместник-председатели. Да е приел правилник за организация и дейността или поне да е продължено действието на стария, там където е описана процедурата, по която се гласува предложеният Министерски съвет.