Труд
Автор:
Румен Михайлов
ХДС изгуби целия Изток, наследен от Кол
Победата на „Алтернатива за Германия“ в Саксония-Анхалт може да парализира и ЕС
Естествено новината за бруталната победа в неделя на крайнодясната формация “Алтернатива за Германия” (AfD) на местните избори в Саксония-Анхалт стана водеща за всички медии в Западна Европа. И буквално засенчи вестите от Москва и Киев за посещението там на пратениците на Доналд Тръмп - Стийв Уиткоф и Джералд Кушнер, още повече, че посланието от визитите бе предвидимо - въпреки напъните на Вашингтон да спре войната в Украйна, тя може да прехвърли и следващата зима, заради нежеланието на Зеленски и Путин да правят компромиси.
Но макар социологическите проучвания да сочеха победа за Алис Вайдел и нейните привърженици на вота в източната германска провинция, нито една прогноза не вещаеше подобен главоломен изборен трус. Който маститите наблюдатели на най-меродавните из Стария континент вестници жигосаха в понеделник сутринта като “предизвестие за политическата смърт” на лидера на управляващия в Берлин Християн-демократически съюз (ХДС) и канцлер - Фридрих Мерц.
Журналистите, акредитираните в административния център на Саксония-Анхалт - град Магдебург, констатират, че ситуацията върви към изборна катастрофа за властващите в провинцията местни християндемократи още към 16 часа в неделя. Може би и защото по същото време в столицата вече заседава спешно и извънредно под ръководството на канцлера Мерц изпълнителен комитет на формацията - нейния “Prasidium”, а той обикновено се събира в понеделник сутринта.
Напрежението се нажежава до червено към 20 часа, когато първите прогнозни резултати оповестяват, че подкрепата за ХДС се е сринала под всякакви очаквания - получените 18,5% от гласовете са под психологическата граница от 20%, която нито едно социологическо проучване не е предвидило. Като вече никой не се вълнува от съдбата на местния лидер Свен Шулце, чиято неубедителна личност според германските анализатори също е допринесла за погрома, тъй като залогът е много по-голям - Фридрих Мерц.
По простата причина, че в Германия отново изпъква на преден план онзи появил се не от вчера фундаментален въпрос - как ХДС изгуби целия Изток на страната, онзи Изток, на който великият лидер на партията Хелмут Кол обещаваше живот в “цъфтящи пейзажи”?! Изтокът, който ХДС обедини с твърда ръка и където бе първа сила след отпращането на ГДР в небитието, но който днес се е превърнал в територия, изцяло доминирана от тъмно синия цвят на “AfD”. И според американското издание на европейски терен “Политико”, голямата вина за това е на Мерц, защото като типичен представител на германския запад, наричан не без доза подигравка “Wessi”, той винаги е проявявал малък личен интерес към Изтока, обикновено като към проблем, който трябва да бъде държан под контрол, а не решаван.
Грижи са налегнали германския канцлер Фридрих Мерц.
И не случайно задълбочените следизборни анализи на германски социологически институти вече разкриват, че част от гласовете за “AfD”, както и липсата на подкрепа за ХДС, се дължат на протестен вот срещу Мерц. Последиците са очевидни за всички и това е тема на обсъждане в Берлин от месеци в търсене отговор на въпроса - може ли ХДС все още да си позволи да запази този лидер, който не успява да намери общ език със собствения си електорат, да не говорим за останалите жители на Германия?
Унизителен е и личният рейтинг на одобрение на Мерц - едва 15% или наполовина на този на съвсем непопулярния бивш канцлер Олаф Шолц. Като според репортерите в Саксония-Анхалт, самата партия ХДС не го е искала на предизборните си митинги и той многократно е бил освиркван, а на няколко пъти охраната е трябвало да го извежда от залата под залпове от бурни подигравки.
Ето защо заместник-главният редактор на вестник “Билд” и влиятелна фигура в медиите Пол Ронцхаймер, заяви директно по телевизията непосредствено след вота в неделя: “Въпросът е дали Мерц все още може да ръководи ХДС след този провал, а мнозина смятат, че не може.” Но проблемът обаче далеч надхвърля личната съдба на лидера - ХДС се разпада пред очите на всички под натиска на “AfD”, като в национален мащаб партията изостава от крайнодясната формация с 6-7 процентни пункта. И ако общи избори се произведат днес, поне половината нейни депутати ще загубят местата си в парламента и тя ще стане като нищо маргинална. Иначе казано, смятаната от мнозина за най-важна европейска партия - крайъгълният камък на Европейския съюз - е изгубила посоката си и трябва да реши как да реагира.
Ето защо според френския всекидневник “Льо Монд”, британския “Таймс” и италианския “Република” проблемът “Мерц” вече е на дневен ред и в Европейския съюз. Опасенията на Брюксел са свързани с потенциалното въздействие на вота в Саксония-Анхалт върху правителство, оглавявано от него, и най-вече с решението, което германските християндемократи ще вземат за техния лидер. Като се очертават три основни притеснения, сред които първото е може би най-непосредственото - вероятно Германия ще заеме по-твърда позиция по много от досиетата, обсъждани в момента в Брюксел. Като се започне от следващата многогодишна финансова рамка, а очертаващото се намерение на Берлин да бъде опозиция по ред важни точки, би означавала парализа за ЕС.
Вторият аспект засяга евентуален “процес” срещу канцлера от страна на ХДС и Европейската Народна Партия, върху която Германия гради влиянието си в Съюза. Ако кандидатурата му за преизбиране през 2029 г. бъде поставена под въпрос, неговият мандат напрактика би приключил още сега, не само в Германия, но и в Брюксел чрез разпадането на ЕНП и изолирането на неговата съратничка начело на ЕК - Урсула Фон дер Лайн. Всъщност дебатът, който в момента се води в европейската десница, изобщо не изключва тази възможност и за нея се говори съвсем открито. Третият момент е взривоопасен сценарий, който се обмисля единствено в тесен кръг в институциите на ЕС - крахът на кабинета на Мерц.
Макар тази хипотеза да се смята за малко вероятна, самият факт, че не се изключва възможността за “падане” на сегашното германско правителство, представлява своеобразна революция в европейските политически норми. Поради тази причина водещият принцип в Брюксел в момента е предпазливостта, но напрежението е осезаемо - подчерта в. “Република”.
