Принципът „Не питай, не казвай“ и бъдещето на изкуствения интелект

Представят генерирано от машини съдържание като свое собствено

Не е готино да признаеш, че използваш ИИ, за да твориш

Хората не разкриват как използват технологията

Блумбърг

Имате ли някакви тайни, свързани с изкуствения интелект? Може би по-добрият въпрос е: би ли ви притеснило, ако най-интимните ви въпроси към чатботове бъдат споделени със семейството, колегите или шефовете ви?

Въпреки целия шум около него, изкуственият интелект (ИИ) все още е стигма, пише Катрин Торбеки в материал за Блумбърг. Нови предложения за създаване на центрове за данни карат местни общности да скачат “на нож”. Все по-малко готино е да признаеш, че си използвал компютърни системи, за да ти помогнат да твориш, да не говорим, че ще бъдеш съден много по-строго. Очернянето на ИИ в интернет получава много повече аплодисменти, отколкото защитата му.

Не би трябвало да е изненадващо, че икономиката “не питай, не казвай” изглежда движи следващата технологична революция. Това би трябвало да ни накара да се притесняваме какво се случва “зад закрити врата”.

Проучване на KPMG и Университета в Мелбърн установи, че 57% от служителите в 47 държави признават, че са използвали ИИ по непрозрачен начин, включително представяне на генерирано от машини съдържание като свое собствено или неразкриване кога са използвали технологията за изпълнение на работни задачи. Същият доклад установи, че процентът на непрозрачност сред студентите се е увеличил до близо две трети. В Япония 59% от младите професионалисти никога или почти никога не разкриват помощта от ИИ при представяне на работата си.

Част от причината за тази секретност е, че дори бизнес лидерите да насърчават използването на ИИ, то все още е изолирано на работното място. Много американци говорят открито за използването на ИИ с мениджъри и колеги, установи проучване на Atlassian Corp., макар това да има определени последици. Участниците са оценили хипотетичните си колеги, които са разкрили използването на ИИ, като 10 пъти “по-мързеливи” и са били с 24 процентни пункта по-малко склонни да ги препоръчат за проект. Нищо чудно, че служителите е малко вероятно да разкриват как използват технологията.

Тази култура на потайност може да създаде рискове за бизнеса. Очевидната първа стъпка е ясна политика, която да уточнява кога може да се използва изкуствен интелект и кога това трябва да бъде оповестено.

Има и други последици от технологичната промяна, които се простират далеч отвъд офиса. Попитайте приятели как използват чатботове, когато никой не ги гледа, и отговорите може да ви накарат да ахнете. Проект, наречен “Какво казваме на изкуствения интелект”, събира анонимни признания чрез кутии, поставени в паркове, търговски центрове и технологични конференции в САЩ. Те предлагат поглед към все по-интимните начини, по които тази технология се използва. Някои хора използват ИИ, за да пишат честитки за рождени дни на роднини или да преписват домашни и да мамят в настолни игри за правопис. Други признават, че са влюбени в ChatGPT или гледат на приложението като на най-добър приятел.

Компаниите от сферата на ИИ може да са по-стимулирани да подчертават повишаването на производителността и да имат по-малко причини да се спират на други приложения на ИИ. Това оставя политиците с непълна картина за технологията, която бързо се разпространява до работните места, взаимоотношенията и личния живот на хората, включително този на децата. Регулаторите трябва да изискват по-голяма прозрачност от технологичните компании, за да позволят на външни изследователи да разберат как всъщност се използват техните продукти и какви ефекти имат.

Секретността разкрива по-голям проблем за индустрията. Надеждите са, че добавената стойност ще бъде по-силен фактор от срама от обръщането към услугите на ИИ агенти.

Посланието, че тази технология може да остави всички без работа или в най-лошия случай да ни убие, е трудно да се отхвърли като параноя. Но това не спира хората да искат съвети за срещите си. Това може да ни каже повече за бъдещото въздействие на технологията върху обществото, отколкото поредното проучване за това колко минути спестява тя при изпълнение на задачи за кодиране.