Труд
Автор:
Чавдар Ангелов
Посегателства в света на акулите
Като че ли хората са се настървили точно към този вид мощни и красиви риби
Само произнасянето на думата акула поражда страхови реакции даже и в закалени от водните стихии „морски вълци”. Хорската наплашеност има сериозни основания, защото човешките жертви наистина са се давали и се дават.
Интересно е, че акулите са едни от най-древните обитатели на световния океан и въобще едни от старите представители на животинския свят - конкуренция им правят скорпионите. Вече над 400 мл. години те витаят из морските дълбини /някъде около 100 пъти са по-стари от човешкия род/. И днес коренът им е достатъчно стабилен - водните пространства на земята се обитават от около 350 вида акули, без да се смятат разни техни близки родственици.
Но лошото е, че напоследък с различните видове химически замърсявания на морската шир и хищническата си дейност хората започнаха да посягат и на акуловите популации. Специалистите вече надават вой: трябва да се вземат под строга охрана китовата и гигантската акула. Не е добре, че тези същества могат да живеят почти само в естествени условия. Така, например, всички досегашни опити да се приучи огромната и страховита бяла акула към „затворнически” живот са се оказали безуспешни. Преди известно време на конференция в град Балтимор, където се намира един от най - съвременните аквариуми в САЩ, било съобщено, че нито веднъж не е могла да се задържи достатъчно дълго време бяла акула в аквариум - загинала само след няколко часа.
Като че ли хората са се настървили точно към този вид мощни и красиви риби. Белите акули и сега продължават да се унищожават заради зъбите и челюстите им. За подобен комплект на „черния пазар” могат да се вземат много долари. Това е достатъчен стимул за бракониерстване и нелегална търговия.
Не остават назад и гастрономите. За тях от плавниците на акулите японските готвачи в реномираните ресторанти правят вкусни супи. Доставчици са им рибарите от Гвинея - Бисау, а посредници - сенегалските търговци. От същите плавници някои японски знахари сътворяват и „чудодейни биостимулатори”, помагащи особено при „любовни мъки”. Рекламата си е реклама, бизнесът си е бизнес, но много от видовете акули започнаха да се стопяват.
Стара истина е, че с ловната пушка трябва да се борави много осторожно. В противен случай последствията могат да бъдат фатални.
При засечка пушката трябва да се отваря само за 4 - 5 секунди. Това изискване произтича от факта, че при слаб капсул или при закъсняло движение на ударника барутът лошо се възпламенява и възниква забавен изстрел. И ако веднага се отвори пушката, от реактивното действие на барутните газове гилзата ще полети с огромна сила към ловеца.
При избиване с шомпол на силно затъкнат патрон, ако капсулът се удари в нещо, може да се произведе изстрел. Затова е нужно цевите да се държат така, че да не бъдат отправени нито към ловеца, нито към някой друг. При подобен изстрел шомполът излита от цевта и може да рани някого. Патронът не трябва да се зачуква: възможен е удар по капсула, съответно изстрел и зачукващият предмет отскача с огромна сила към ловеца...
При стрелба гърбът и особено рамото, което прикрепва пушката, не трябва да се опира в стъблото на дърво или където и да е другаде - това води до сериозно нараняване от отката на оръжието при изстрела. Преди да се гърми, трябва да се взима устойчиво положение.
Когато се преодоляват препяствия, ловецът не бива да се спира даже на незаредена пушка, защото може да я повреди. В противен случай у него се изработва небрежност към оръжието, която някой ден може да му струва скъпо.
Преди преодоляване на препятствия е необходимо пушката да се изпразни - в случай на падане е възможен случаен изстрел. Ако ловецът действително падне, необходимо е веднага да се отвори пушката и да се огледат цевите - евентуално там може да е попаднало нещо.
