Труд
Автор:
Биляна Веселинова
София и Киев са обсъждали варианти и за escrow-сметка
“Енергоатом” ползва Westinghouse за безопасността
Сделката между България и Украйна за продажбата на оборудването за АЕЦ „Белене“ е под въпрос, коментираха пред „Труд news” високопоставени източници, близки до Министерския съвет.
Във вторник – 11 март 2025 г. изтече крайният срок за финализиране на преговорите между България и Украйна по продажбата на двата реактора за АЕЦ „Белене“, след като българският парламент удължи срока със 180 дни през септември 2024 г.
Припомняме, че Върховната Рада прие закона за одобряване на сделката на 11 февруари 2025 г., но украински медии отбелязаха днес, че президентът Володимир Зеленски все още не го е подписал.
Въпреки изразените ясни намерения от властите в България и Украйна, сделката с оборудването на АЕЦ „Белене“ има сериозни противници в София и в Киев. „Закупуването на старите руски реактори за Хмелницката АЕЦ от Украйна може да се провали, тъй като президентът Зеленски все още не е подписал необходимия законопроект", написа в Telegram канала си украинският народен представител Ярослав Железняк.
В сряда „Киев24“ съобщи, че времето, предоставено от България за преговори относно продажбата на реакторите за Хмелницката АЕЦ е изтекло, позовавайки се на решението на българския парламент за удължаване срока за преговори със 180 дни от 11 септември 2024 г.
Първоначалните планове бяха реакторите от България да се използват за трети и четвърти блок на Хмелницката АЕЦ, която се намира в Западна Украйна и работи с два реактора с обща мощност 2000 MWh. Украинската „Енергоатом“ дори започна обсъждане с американската Westinghouse за повишаването на безопасността на новите енергоблокове на Хмелницката АЕЦ, които да бъдат завършени с използването на оборудване от българската АЕЦ „Белене“.
От свои източници „Труд news” научи, че в хода на преговорите между България и Украйна за продажбата на оборудването на АЕЦ „Белене“ са коментирани варианти, при които реакторите от българската АЕЦ да бъдат предоставени, а след това изплатени от работата на централата в Украйна. Имало е и вариант за разкриване на специална сметка - escrow account, в която средствата да се събират и да се освобождават само при изпълнение на предварително договорени условия – практика, валидна при големи сделки, когато парите остават блокирани в сметката, докато всички условия на сделката не бъдат изпълнени, след което се прехвърлят на съответната страна.
"Труд news” изпрати днес писмени въпроси до Министерски съвет, Министерство на енергетиката и Българския енергиен холдинг за продажбата на оборудването на АЕЦ „Белене“ за нови реактори на Хмелницката АЕЦ, но до края на работния ден отговори не бяха получени.
Хронология
През юни 2018 г. Министерският съвет отменя решението от 2012 г. за прекратяване на проекта АЕЦ “Белене” и възлага на министъра на енергетиката да търси стратегически инвеститор. В изпълнение на това, през март 2019 г. НЕК обявява процедура за избор на инвеститор, а през май 2020 г. изпраща информационния меморандум до компании като CNNС, “Росатом”, KHNP, Framatome и General Electric. Проектът за АЕЦ “Белене” беше актуализиран преди няколко години, включително в частта за техническата документация и допълнителните промени в нормативните изисквания.
На 11 октомври 2023 г. правителството отменя решението от 2018 г., нареждайки прекратяване на процедурата за инвеститори. АЕЦ “Белене” вече не е обект от национално значение. Решението на МС следва от Решение на НС от юли 2023 г. за преговори с Украйна относно продажбата на оборудването. Ако властта у нас реши отново да възобнови проекта, то продължението ще бъде от етапа, на който е бил спрян - в случая това е одобряването на проекта.
Реакторите, предназначени за АЕЦ “Белене”, са от типа ВВЕР-1000/V-320, произведени в Русия. Те са водо-водни енергийни реактори (PWR) с електрическа мощност 1000 MW всеки. Използват обогатен уран като гориво и са оборудвани с подобрени системи за безопасност. Реакторите имат двойна защитна обвивка, устойчива на външни въздействия. Те са проектирани да отговарят на съвременните изисквания за ядрена безопасност и са сходни с тези в АЕЦ “Козлодуй”.
Преди около месец стана ясно, че Украйна е проявила интерес да придобие цялото оборудване за АЕЦ “Белене”, точно след решението на Киев, с което беше одобрено купуването на двата ядрени реактори от България. Тогава се разглеждаше въпроса дали и парогенераторите да влязат в сделката. Ако отново бъде повдигнат въпросът за изграждането на АЕЦ “Белене”, то ще трябва отново да се направи анализ на съвременните изисквания за безопасност.
