Министърът отбеляза, че ще бъдат предложени промени за затягане на дисциплината и забрана за телефони и социални мрежи до определена възраст
В проектобюджета за 2027 г. са заложени над 5,58 млрд. евро за сектор „Образование“, като се предвижда увеличение на учителските заплати със 7,5%. Това обаче няма да позволи достигането на заложеното в управленската програма на „Прогресивна България“ ниво от 125% от средната работна заплата. Това съобщи министърът на образованието и науката професор Георги Вълчев в ефира на обществената телевизия.
„Общата сума в сектор „Образование“, заложена в проектобюджета за 2027 година е 5 млрд. 582 800 хиляди евро. Това означава, че тези пъри са насочени основно към главните действащи лица в образователната система. Най-напред учителите. Предвижда се 7,5% увеличение на преподавателските заплати. С това увеличение няма да се постигнат 125%, така както са залегнали в управленската програма на „Прогресивна България“, каза проф. Георги Вълчев.
Министърът заяви, че до края на мандата такъв какъвто е ангажимента учителските заплати ще достигнат този размер. Защото политиките за повишаване доходите на преподавателите показаха, че са добри и това промени профилът на студентите, които се ориентират към учителската професия. Сред основните акценти, по които работи Министерството на образованието са увеличението на ученическите стипендии, развитието на извънкласните дейности, преминаването към едносменен режим на обучение и намерението за въвеждане на един учебник по всеки предмет. Министерството на образованието подготвя промяна на принципа, по който се финансират училищата. Според проф. Георги Вълчев сегашният модел, при който парите следват ученика, създава изкривявания, особено в регионите с тежки социални и образователни проблеми.
„Пирамидата може да бъде обърната сравнително лесно, като бъде елиминиран финансовият подтик за такъв тип поведение. Идеите вече са на масата и работим по тях. Вероятно до месец-два ще представим за обществено обсъждане новия принцип на финансиране. Той трябва да наподобява модела във висшето образование. Държавата финансира университетите на база броя на приетите студенти, но това позволява по-строг контрол върху знанията и върху придобиването на диплома. Този, който не полага необходимите усилия, не получава диплома. При училищното образование принципът ще бъде сходен, но ще разработим инструменти, които няма да се фокусират единствено върху първоначалния обхват на учениците. Изключително важен компонент ще бъде и тяхното оставане в училище. Така преподавателят няма да се страхува да пише отсъствия или да поставя реални оценки. В момента в някои от най-проблемните региони системата на практика е настроена така, че ученикът да влезе неграмотен в училище и да излезе неграмотен. Това е недопустимо“, категоричен бе той.
По думите му увеличаването на средствата за образование през последните години не е довело до пропорционално подобрение на резултатите.
„Колкото повече са се увеличавали средствата през годините, толкова по-видимо става, че това не се отразява пропорционално върху ефекта от работата на образователната система. Ние сме силни и ще настояваме образованието да бъде приоритет в политиките, но трябва да показваме резултати“, подчерта Вълчев.
Министърът определи образователните неравенства като изключително сериозен проблем. По думите му мащабът им вече е стряскащ, а случаят с професионалната гимназия в село Бояново показва колко дълбоки могат да бъдат проблемите в отделни училища.
„В 44% от общообразователните училища учат деца с нисък социален статус. Те имат проблем с овладяването на българския език. При професионалните гимназии този дял е 48%. Няма как, когато сме издигнали в култ принципа „парите следват ученика“, това да не изкриви и поведението на учителите. Разбира се, в случая с гимназията в Бояново има изключително безотговорно отношение от страна на училищния колектив. Но нека не ги клеймим единствено тях и да ги посочваме с пръст. Тези хора трябва да партнират с местната власт, да имат подкрепата на регионалните управления на образованието, на социалните работници и на органите на Министерството на вътрешните работи. Преди години беше създаден механизмът за обхват на децата с постановление №100, но той не работи ефективно. Това е един от най-големите провали на държавата. Затова ще се опитаме спокойно и без прибързани законодателни промени да преценим кои механизми могат да решат този тежък проблем“, посочи министърът.
Вълчев посочи, че ще бъде засилен контролът върху работата на регионалните управления на образованието, тъй като именно те са институциите, които могат да следят отблизо случващото се в училищата.
„Министерството няма как да има непосредствен поглед върху всяко населено място и всяко отделно училище в страната. Затова в следващите години ще акцентираме върху работата на регионалните управления на образованието. Те са ключовите институции, които трябва да осъществяват контрол и да реагират своевременно. В конкретния случай директорът на регионалното управление е назначен съвсем наскоро, но това не освобождава от отговорност самото управление. Там работят и експерти, които са извършвали или е трябвало да извършват проверки. Нека първо приключи проверката, след което ще бъдат предприети необходимите действия“, заяви Вълчев.
По отношение на възможността училището в Бояново да бъде закрито министърът посочи, че това не е желаното решение, но не изключи подобен сценарий, ако институциите не успеят да осигурят нормален учебен процес.
„Нямам никакво желание да вървим към закриване на училището. Представете си какво ще се случи с децата в тези населени места, ако унищожим училището. Но ако не срещнем подкрепата на останалите институции, ако децата не се върнат в клас и не започне нормален учебен процес, може да се стигне и дотам. Няма смисъл да се изразходва обществен ресурс без какъвто и да било резултат“, обясни министърът на образованието.
Една от най-дискутираните идеи на Министерството на образованието е въвеждането на един учебник по предмет. Първоначално промяната засяга основно хуманитарните дисциплини – български език и литература, история и география, но според Вълчев в перспектива принципът може да обхване всички учебни предмети.
„Навсякъде, където обикаляме в страната, чуваме от хората въпроса защо е необходимо да се разходва толкова голям финансов ресурс, без да има видим резултат върху образователната система. Не намирам за нормално по един предмет да има пет или шест различни учебника. Не намирам за нормално дори когато броят им е по-малък, ефектът върху подготовката на учениците да е почти нулев. Образователните ни резултати показват спад. Многото учебници очевидно не допринасят за повишаване на качеството на обучението. Днес всеки преподавател може допълнително да препоръча на учениците литература и други източници, чрез които те да обогатят знанията си и да разширят представите си. Не виждам причина сегашният модел да продължава по същия начин“, коментира проф. Вълчев.
Той уточни, че промяната няма да бъде незабавна. През следващата година трябва да бъде обявена концепцията за новите учебни програми, а през 2028 г. се предвижда да бъдат обявени конкурсите за новите учебници.
„Ще проведем срещи и дискусии с професионалните общности и колективите, които създават учебници. Вече започнах разговори с издателствата. Министерството няма да пише учебници, нито ще посочва кой да ги напише. Ще има конкурс между колективите на издателствата, за да бъде избрано най-доброто предложение. Учебниците преимуществено трябва да бъдат дело на учителите, за да може езикът, на който са написани, да бъде разбираем за учениците. Участието на представители на академичната общност е напълно естествено, но те не трябва да бъдат водещите автори на самите учебници“, обясни министърът.
Вълчев отхвърли твърденията, че идеята е свързана с налагане на държавна идеология или с ограничаване на различните гледни точки. Според министъра създаването на един учебник не трябва да се ограничава само до хуманитарните дисциплини.
„Когато поставиш нещата на истински конкурсен принцип, би трябвало да се появи най-добрият учебник по математика за съответния клас, най-добрият учебник по химия и така нататък. Фокусирането единствено върху хуманитарните предмети, които безспорно формират идентичност, създава усещането, че държавата иска да манипулира нещо. В случая става дума за избор на най-доброто и най-рационалното решение за образованието“, подчерта проф. Вълчев.
Той посочи и финансовото измерение на темата. По думите му държавата отделя средно малко над 30 млн. евро годишно за учебници, като през годините, в които се подменят комплектите, сумата е значително по-висока. За 2027 г. са предвидени над 70 млн. евро. Министерството предвижда също така и увеличение на ученическите стипендии с около 20%. По думите на министъра минималната стипендия в момента е 10,78 евро и не е променяна от 2017 г.
„От близо десет години ученическите стипендии не са увеличавани. Това е първото правителство, което предприема такава стъпка. Минималната ученическа стипендия е 10,78 евро. Ще направим така, че минималната да се увеличи с по-висок темп от максималната, за да се доближим до малко по-висок размер на минималната подкрепа. И през следващите години ще продължим да използваме стипендиите като инструмент за стимулиране на действително добрите ученици, които имат желание да извлекат максимума от образователната система“, увери проф. Вълчев.
Предвижда се и допълнително финансиране от 3,6 млн. евро за извънкласни дейности, включително по програмата „Заедно в изкуствата и спорта“. Според министъра училището трябва да предлага достатъчно възможности за занимания извън задължителната учебна програма, така че семействата да не бъдат принуждавани да отделят допълнителни средства за частни школи и институции.
„Даваме си сметка, че в образователния пазар навлязоха много частни институции и това натоварва семейните бюджети. Би трябвало училището да предлага достатъчно извънкласни дейности. Ако родителят търси нещо допълнително за детето си, разбира се, това е негово право и той може да се обърне към частна институция. Съгласен съм обаче, че трябва да обърнем сериозно внимание на качеството на тези дейности. Затова ще направим цялостен преглед на това, което се предлага като извънкласни занимания в училищата, така че то действително да отговаря на интересите на децата и да има необходимото качество, заяви министърът.
По думите на Вълчев Министерството продължава програмите за строителство и разширяване на училища и детски градини, както и за изграждане и обновяване на физкултурни салони и спортни площадки.
„Съществуват различни механизми, чрез които се проверява качеството както на научните изследвания, така и на обучението на студентите. Предвидили сме средства за подобряване на условията и за намаляване на разходите за студентски столове и общежития. Заложили сме и средства за увеличаване на стипендиите на докторантите и студентите. Ако разчетите и предложенията бъдат утвърдени, през следващата година ще можем да увеличим с около 5% стипендиите на докторантите и с около 13% тези на студентите. Знам, че това не са големи проценти, но в такива трудни години социалната ни чувствителност трябва да бъде силна и да има солидарност“, посочи проф. Вълчев.
Той определи бюджета като насочен към подкрепа в условията на трудна икономическа ситуация и подчерта, че промените в образованието трябва да се случват с необходимото темпо, но без прибързване, което може да доведе до грешки. До края на месеца Министерството на образованието ще предложи пакет от мерки за подобряване на дисциплината в българските училища. Сред тях са ограничаването на използването на мобилни телефони в училище, с изключения по медицински причини, както и законодателни предложения, свързани със социалните мрежи. Министърът подчерта, че образователната система трябва да бъде разглеждана като обща отговорност на цялото общество.
„Ако не решим проблемите, натрупвани в продължение на толкова много години, ние подкопаваме бъдещето на страната. Ако не стабилизираме образователната система и тя не започне да работи при добри стандарти, нищо добро не очаква българската икономика и българското общество“, заключи министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев.