Проф. Герхард Мангот, австрийски политолог и енергиен експерт, пред "Труд news": Санкциите нанасят на ЕС колосални икономически щети

След Украйна ЕС е най-големият губещ в тази война

„Зелената“ политика нанесе на Германия колосални икономически щети

Бойчо Дамянов

САЩ наложи санкции върху руските нефтени компании Роснефт и Лукойол. Страни като Германия, Унгария, Словакия и дори съседна Сърбия започнаха да търсят начини за заобиколят строгите ограничения върхя доставките на руски петрол и газ. Какво се случва, какви опции има, доколко ще бъдат засегнати страните от ЕС и конкретно България, разговаряме с австрийския професор Герхард Мангот, преподавател по политология, съветник в Австрийския институт за международна политика и експерт по проблемите на енергийната сигурност и Източна Европа.

- Проф. Мангот, какво бихте казали за най-новите американски санкции срещу Роснефт и Лукойл?
- Санкциите са срещу двете най-големи руски нефтени компании. Отначало те предизвикаха скок от около 6% в цените на международните нефтени пазари. Засега не е ясно колко продължително ще е това покачване. Освен срещу тях по-рано бяха наложени санкции и срещу други две големи руски нефтени компании - Газпромнефт и Тургутгаз. На тези четири нефтени гиганта се падат 80% от руския експорт на нефт. Санкциите предвиждат и блокиране на всички техни транзакции в щатски долари, което може да предизвика намаляване на обемите на експортирания от Русия нефт. Възможно е редица индийски и китайски рафинерии да намалят вноса от Русия, в т. ч. и китайската държавна петролна корпорация CNPC, въпреки че заявлението ù може да се окаже димна завеса, за да се хареса на САЩ, а продажбите да продължат чрез посредници. Големият въпрос е, дали страните от ОПЕК ще увеличат добива на нефт, за да компенсират недостига на пазара. През есента на 2022 г. след въвеждането на първите санкции Байдън поиска точно това от Саудитска Арабия, но тя му отказа. Сега в плана на Тръмп по Газа бяха включени и арабски страни с идеята да са по-кооперативни, но не е сигурно дали биха се съгласили на евентуално увеличаване на квотите си.

- Тези санкции ще се отразят и на България заради Нефтохим Бургас, който е собственост на Лукойл.
- Доколкото разбирам, ситуацията в момента е неясна и са възможни различни решения. От централата в Москва обявиха, че искат да продадат своите задгранични активи, в т. ч. и в България. Намалява и транзитът на руски газ през България по Балканския тръбопровод, което води и до намаляване на приходите от транзитните такси. Едва ли страната е във възторг от европейските и американските санкции, но Брюксел разполага с редица лостове за натиск върху икономически по-слабите страни.

- Какви лостове?
- За неподчинение или различно мнение по санкциите ЕК заплашва и спира изплащането на предвидените за Унгария средства по кохезионните фондове и фондовете за изравняване, което противоречи на идеята за европейската интеграция. В същия стил се водят и разговорите за предоставяне на т. нар. репарационни кредити за Украйна.

- Какво представляват тези репарационни кредити?
- Това са пари за Украйна от замразените активи на Руската централна банка в чужбина. Скандалното е, че председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен след срещата на върха на Европейския съвет на 23-ти октомври заяви, че било взето решение в подкрепа на тези кредити. Това е абсолютно невярно! Тя го казва, защото ù се иска да е така и за да го разпространява с цел политическа пропаганда в медиите. В действителност в заключителните документи от срещата няма такова нещо. Ако все пак бъде одобрен „репарационният“ кредит това ще е сериозно нарушение на международното право от страна на досега сигурната европейска финансова и банкова система. Вторият абсурд е, че правителствата на страните членки на ЕС ще бъдат заставени да гарантират дялово със своите бюджетни средства тези кредити.

- Какво означава това?
- Ако по някакви причини през следващите години Русия успее да постигне деблокиране на замразените си активи, които ЕС вече е предоставил като кредити на Украйна, ще се наложи всяка европейска държава да поеме своя дял от гаранцията и да възстанови тези средства на Русия. Само за Германия това би означавало да извади от бюджета ок. 35 млрд. евро. Но унизителното е, че тази тема въобще не е предмет на обществена дискусия нито в Германия, нито в Австрия, която, ако се стигне дотам, също ще трябва да отдели няколко милиарда от бюджета си. Тази тема за политиците е табу, а медиите не се осмеляват да я повдигнат.

- Възможно е да не им е разрешено?
- Нямам никакви намерения да Ви противореча.

- Преди седмица-две пак председателката на ЕК заяви, че ЕС трябва да създаде своя собствена суровинна база, за да е независим от външни доставчици?
- Първото и най-важното е, че ЕС няма необходимите суровини. На всички ни е известно, че нямаме или имаме много ограничени собствени залежи, както енергийни, така и за обезпечаване на промишленото производство. С магическа пръчка и по решение на ЕК няма как да се появят. Знае се също, че наличието на така необходимите редкоземни метали в Европа е твърде ограничено. Също и добивът им е една екологическа катастрофа. Бедни и недостатъчни са и залежите на желязна руда, боксит, мед и т. н. Трябва да сме наясно, че ЕС е голям потребител и нашата икономика почти изцяло зависи от вноса на суровини. Не чак толкова, колкото Япония, но почти.

- Може би е имала предвид, както по-рано през колониалния период, разработване на собствен добив в други райони и страни на света - Африка, Латинска Америка?
- Също трудно осъществимо, там Китай вече е сложил ръка върху всички по-значими находища и залежи. Отделна загадка е обърканата политика на ЕС по отношение на Китай. Пекин в последния момент отказа да приеме германския външен министър Йохан Вадефул. Десетина дни преди това той заяви, че Китай потъпква международния ред. След такива поучения не може да очакваме да го посрещнат с отворени обятия. По-рано Аналена Бербок също не преставаше да призовава Китай да спазва западните ценности и да му предписва каква вътрешна и външна политика да води.

- Преди известно време ЕК се отрече изцяло от атомната енергетика като екологически обременяваща. Но неотдавна я реабилитира, даже заговори и за връщане на доброто име на въглеводородите?
- Тръмп нарече американските въглища „красиви“ и ги квалифицира като „най-надеждната, здрава, сигурна и мощна форма на енергия.“ Доста странно словосъчетание за въглища. ЕС също започва да възстановява въгледобива.

- Това не е ли в противоречие с обявената от ЕК „зелена“ политика за преминаване изцяло към възобновяеми енергоизточници?
- Разбира се, това означава и отказ от европейската програма за климатичните цели 2040, която вече почти никоя страна не взема насериозно. Това означава фундаментален политически завой. „Зелената“ политика нанесе на Германия колосални икономически щети - от второто тримесечие на 2022 г. до днес индустриалното производство на страната спадна с 20%. Това са катастрофални загуби вследствие на скъпата енергия, в т. ч. и заради санкциите срещу Русия.

- Ако ЕК не отстъпи от тази линия какво следва по-нататък за развитието на социално-икономическите процеси в ЕС?
- Трудно е да се прогнозират ирационални поведения. Председателката на ЕК заяви, че ние трябва да надхвърлим мащаба на Европа и да станем геополитическа комисия. Може и вече да е станала, но нейната основна задача е да се занимава с решаването на най-острите икономически проблеми на общността, особено с конкурентоспособността на европейската промишленост, със създаването на по-благоприятни инвестиционни условия и т. н.
Но не, всички усилия и средства се концентрират върху Украйна, тя е приоритет както за лидерите на по-големите европейски държави, така и за Брюксел. Никой от тях не мисли за последиците, които се стоварват върху ЕС.

- Преди няколко месеца Фридрих Мерц заяви, че правителството ще мобилизира стотици милиарди евро за модернизиране на вече остарялата инфраструктура на страната и за развитие на военно-промишления комплекс и армията с цел рестартиране на икономическия растеж?
- Всички си задаваме големия въпрос откъде ще вземе правителството тези средства? Днес Германия и без това отделя неимоверно много пари за поддържане на войната в Украйна, а има намерение да увеличава и въоръжава и своята собствена армия. Това е двойно бреме не само за Германия, но и за всички останали страни, при положение, че бюджетният дефицит достигна вече 5,8% при максимално допустими 3%. Не разбирам тези негови голословни изявления, при положение, че икономиката е в упадък и постъпленията в бюджета все повече намаляват. Не е възможно да бъдат изпълнени тези и обещания. Ще стане нещо като с военната помощ за Украйна по списъка PURL, съгласно който европейските страни от НАТО трябва да закупят от САЩ оръжия, които след това да предоставят безвъзмездно на Киев. До днес са събрани в специално създадения за целта фонд 2,5 милиарда евро, което е нищожна сума в сравнение с това, което е нужно за продължаване на войната. Оказа се, че никоя страна не желае да увеличава още повече и без това силно раздутия си бюджетен дефицит.

- Съществуват и други финансови инструменти и фокуси?
- ЕК би могла да се натовари с вземането на общосъюзен дълг от международните финансови пазари, но никоя от европейските страни не е съгласна, най-вече Германия. Тя е против това ЕС да се превръща в съюз на длъжници, които при определени обстоятелства да се окажат в още по-голяма финансова зависимост. Европейският Съвет възложи на ЕК до следващата среща на върха да разработи опции за финансиране на военната помощ за Украйна. Въпросът е, че няма опции, които да са политически приемливи.

- А има ли опции за инвестиране в европейската икономика и инфраструктура?
- Те са спешно необходими. Но за целта е нужна открита и честна политическа дискусия - откъде да се привлекат финансови средства, за какви точно цели да бъдат използвани. Такова обсъждане съзнателно се потиска и избягва, защото правителството рано или късно ще трябва да направи отчет какво е направило с парите.

- В рамките на един мандат и без това не би могло да се направи...
- Затова и Мерц така щедро обещава какво ли не за следващите 5 - 10 години.
Но когато нещата опрат до решаването на краткосрочни проблеми, се противопостави на Тръмп и предложи германските клонове на Роснефт и Лукойл да бъдат изключени от санкционния списък. Звучи абсурдно, Германия с пълен глас е за санкции, но ако другите носят последствията, а не тя.

- Такова изключение за България също не би било зле.
- За разлика от Германия България няма кой да я чуе. Както в известната шега „Когато на Германия ù е добре, на другите може и да им е зле“.

- Би трябвало да има и оптимистични опции за бъдещето? 
- Не виждам такива. Политолози се опитват да ни внушат, че с големи вложения във военната промишленост ще можело да се оживи икономиката. Това няма как да стане, резултатът ще бъде мъртъв капитал. Да речем, че танкът е произведен, има го, но той не създава принадена стойност, не е продуктивен. Ако бъде унищожен - никаква разлика. Безразсъдното е, че ЕС все повече потъва в дългове, за да дава пари на украинците, а те да купуват с тях оръжия от САЩ и в крайна сметка да финансираме американската военна индустрия. Може само да клатим глави в недоумение.

- Дори и да би ги влагал в развитието на собствена военна промишленост, те пак не биха били продуктивни, освен ако не продаваме оръжието на трети страни?
- Познавам няколко известни австрийски личности, които инвестираха свои пари в акции на Райнметал и в момента правят баснословни печалби. Въпросът е доколко е морално, но в действителност хората от този тип са по-посредствени, отколкото си мислим. Очаквам съвсем скоро правителството да обяви, че трябва да се затягат коланите и да започне да съкращава разходите за здравеопазване, за образование. Вече започнаха да ни внушават, че от години насам живеем над възможностите си. Това го разбирам като заявление, че започва намаляване и премахване на социалните придобивки и обикновените хора ще трябва да поемат голяма част от разходите си за здравеопазване и лечение, защото държавата няма да иска да ги покрива.

- Много хора си задават въпроса, в крайна сметка какви са облагите за ЕС от това да дава пари на Киев?
- ЕС понася само вреди и щети, след Украйна ние сме най-големият губещ в тази война.

Проф. Герхард Мангот е един от видните европейски експерти по проблемите на енергийната сигурност и Източна Европа. Преподава политология в университета в Инсбрук, Тирол. Съветник е в Австрийския институт за международна политика и e редовен събеседник в най-големите европейски телевизионни канали и медии.