Проф. д.м.н. Златимир Коларов пред „Труд news“: В България имаме най-важното: достъпност на медицинската помощ

Младите лекари с удоволствие отиват в чужбина да научат нещо и с още по-голямо удоволствие се връщат

Българският пациент има възможност да се лекува по международни стандарти

Разговаряме с проф. д. м. н. Златимир Коларов за важни здравни проблеми: липсата на обща епидемиологична карта на България, нови тенденции в лечението на ревматоидните заболявания, какви са недостатъците във функционирането на клиничните пътеки. Професор Коларов вярва в компетенцията на младите кадри, но настоява да бъдат създадени условия те да работят у нас. Лекар и писател, той е благодарен на хармоничната връзка медицина - литература.

- Проф. Коларов, практикувате повече от 45 години. Участията в научни форуми ви дават поглед върху развитието на вашите специалности по света. Какви са наблюденията ви по отношение здравето на българина в сравнение с други европейски народи?
- Искам да започна с два момента: първо, в България няма т. н. епидемиологични проучвания: това означава статистика на честотата на различните болести, които се срещат в дадена популация. Тези проучвания са скъпи, динамично променящи се, но те са много съществени за определяне на здравната стратегия в дадена държава: тоест - какви специалисти да се подготвят, какви болници и отделения да се разкриват. По ред причини това не се прави. Ние екстраполираме данните за бялата раса в Европа и при нас съотношенията са сходни с тези в другите страни. Има, разбира се, расови различия. Не говоря за расизъм, а за обективна биологична разлика между отделните раси. Българите се вписват напълно в т. нар. кавказоидна раса, т. е. бяла раса. Хората не трябва да се притесняват, че - видите ли, ние сме загиваща нация. Няма такова нещо. Българинът е склонен да се вайка и да гледа негативно, а не обективно на собственото си положение. Второ, българският пациент не съзнава какво има: достъпност на медицинската помощ! В рамките на седмица, ако болният има нужда, може да бъде приет от няколко специалисти, да бъде прегледан на най-високо ниво, включително от професори. В рамките на няколко дни той може да постъпи в болница. В Западна Европа това е невъзможно. Там е въведен изразът „термин за постъпване в болница“, което обикновено е след 3 месеца. Но болестта не чака. Българският пациент се лекува по международни стандарти в моята специалност. Над 15 години с проф. Рашков и проф. Стоилов въведохме всички принципи за европейско лечение в България. Следователно българският пациент има възможност да се лекува по международни стандарти и то - веднага.

- Увеличават ли се пациентите с тежки форми на ревматоиден артрит, системен лупус еритематозус, остеоартроза, остеопороза?
- С огромно удовлетворение ще кажа, че няма увеличение. Благодарение на съвременната биологична терапия и особено благодарение на JAK-киназните инхибитори се промени фенотипа на болестта. Тези болни, които преди бяха изкривени от артрита, изгърбени, инвалидизирани, вече ги няма. Тези биологични лекарства и JAC-киназни инхибитори спират хода на болестта и болните не развиват необратимите ставни деформитети. Те на практика са здрави. Лечението струва много пари, но ние успяхме да извоюваме от Здравната каса това лечение да е напълно безплатно. Българският пациент разполага с всички средства за овладяване на тези болести.

- Какви са най-сериозните постижения на Клиниката по ревматология към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“? Имате ли проблеми, които нямат решение?
- Няма сериозни проблеми, освен фактът, че базата е стара, макар и ремонтирана. Работя 35 години в тази клиника. Когато започнах, бяхме 25 ревматолози, сега сме 250. Всички колеги израснаха пред нас, първите професори - проф. Шейтанов, проф. Рашков, проф. Стоилов и пред мене. Следващите поколения специализираха, минаха през курсове, семинари, симпозиуми. Така година след година се разраствахме, но това е всъщност клиниката майка, от която тръгна ревматологията в България и се разви в други клиники. Хората ни търсят заради големия авторитет на лекарите, които работят тук. Всяко лечение е комплекс от материални условия и професионализъм на персонала. И все пак екипът е този, който лекува.

- Има ли проблем с младите кадри?
- Предоставяме на младите лекари нашите знания и опит, нашето желание те да растат и да се развиват. През годините хвърлих много усилия да постигна нещо и съзнавам, че най-важният резултат от моя труд е да създам школа, наученото и откритото в професионален план да остане за другите. Ние ги подкрепяме, изпращаме ги на конференции в чужбина, помагаме им с доклади, съветваме ги, когато трябва да вземат трудни решения. Ние сме последната инстанция - заедно с проф. Рашков, доц. Решкова и проф. Иванова - шеф на клиниката - правим всичко възможно да бъдем тяхна опора.

- Какви стъпки са необходими, за да задържим младите лекари да се развиват в България?
- От моя контакт с тях установявам, че те с удоволствие отиват в чужбина да научат нещо и след това с още по-голямо удоволствие се връщат. Те нямат емигрантски настроения. Наша е отговорността да им създадем условия - за квалификация и семейно спокойствие чрез по-високо заплащане. Всеки млад човек търси не само удовлетворение от работата, но и финансова стабилност, за да създаде семейство, да отгледа децата си.
 
- Нужни ли са промени в клиничните пътеки и финансирането им?
- Клиничните пътеки са недофинансирани, защото се изчислява всичко друго, но не и трудът на лекарите. В тази си форма клиничните пътеки ни поставят в конфликт на интереси с пациентите. Колкото по-малко дадем за лечението, толкова повече ще остане за болницата и за ДМС (допълнително материално стимулиране), което надгражда в известен степен ниските заплати. Въпреки това всички лекари работят на макс в името на болния, дори когато клиничната пътека свършва, но ние задържаме пациента в болницата, докато не оздравее. Считам, че още когато бяха заложени клинични пътеки, подходът беше грешен. Не може многообразието на живота да го вкараш в рамки. Ами даден болен може да няма нужда от определени изследвания, а може да има нужда от други. Но пътеката ни принуждава да спазим нейните изисквания... Ако не ги изпълним, ни наказват. Слава Богу, сега не сме в такава ситуация. От работата ми със Здравната каса винаги съм срещал разбиране от членовете ù. Когато изискванията са налице, успяваме да съкратим срокове за доставка на скъпо струващи лекарства в името на човека... Неприятно е, че станаха известни скандални факти за източване на Здравната каса. Това петни съсловието... Не може заради няколко черни овце да хвърляме кал върху цялата общност. Да, преди 30 години имаше безподобен рекет - заплащане под масата. Сега това го няма. Всяка болница има каса, където се плаща свободен прием или избор на екип. Това е нормално: болният има право да си избере най-добрите лекари срещу заплащане, но не под масата...
 
- Каква стратегия за подобряване на системата на здравеопазването бихте предложили на правителството, за да спре най-сетне да се говори за дисбаланс в заплащането на лекарите?
- Сериозен дисбаланс е огромният брой на болниците. И продължават да се откриват нови частни болници. Няма лошо. Вече отбелязах, че липсва епидемиологично проучване, за да се види в даден район от какво има нужда: промени се структурата на населението. В много региони няма нужда от родилни отделения, а от старчески домове. Болниците са концентрирани в големите центрове, но цели райони нямат ревматологични отделения, няма дори по един специалист. Например в Силистра, Кърджали, Благоевград, Кюстендил, Монтана изобщо няма ревматолози. Преди повече от 20 години бях поканен в Благоевград, пътувах всяка седмица да преглеждам болни и бях ужасен от тежкия ревматологичен статус на населението в цялата област: занемарени, нелекувани болни, дори имаше един болен със сарком на коляното. За 20-ина година успях да променя картината - приел съм стотици от болните от Благоевград в нашата клиника. Сега обстановката е коренно различна и това е моето огромно удовлетворение. От няколко години обаче спрях да пътувам и да преглеждам в Благоевград и тежките случаи започнаха да се връщат. Казах няколко пъти на местното ръководство да обявят места за специализанти в държавните болници в региона, ние ще ги обучим в София и ще ги върнем по места. Нищо не направиха. В Петрич имаме една колежка, но в Гоце Делчев и в другите населени места в Югозападна България няма. В Министерството на здравеопазването много добре знаят каква е ситуацията, но дали ще се вземат генерални решения за промяна - това никой не може да гарантира.

- Как осъществявате баланса между медицината и литературата?
- Много лесно. В едно интервю бях казал, че живея в два паралелни свята - те са ментални, духовни светове. И много ми е лесно да премина от единия в другия и да се върна обратно. И двата свята ми действат целебно. Не мога само с медицината - това е светът на разума, на логиката, там е човешкото страдание. Колкото и да си обръгнал професионално, малко или повече отнасяш вкъщи късче горест, тъга и тъмнина всеки ден. А литературата ми помага да изчистя това късче. Удовлетворението от медицината е огромно. Сега излиза моята нова книга с автентични разкази „Съдби“, която започва с текста „Очите на болния“. Защото в очите има всичко: и страх, и мъка, и надежда, и горест, понякога и недоволство, но благодарността в човешките очи не може да се замени с нищо друго. Писателят Борислав Бойчев преди години каза за моите книги: „Ти не търсиш разказа, разказът идва при тебе“.

- Автор сте на сценариите на много документални и игрални филми, на романи, повести и сборници с разкази, които получиха признанието на критиката и на публиката у нас и зад граница. Какво предстои в творчески план за вас?
- Имал съм много премиери на мои филми и книги в чужбина. Преди 4 години реализирах турне в Германия с преведената на немски език от Румяна Захариева моя книга с разкази „Среднощни етюди“ (Издателство „Антеа“, Берлин). В петък заминаваме за Хамбург с режисьорката Валентина Фиданова-Коларова и кинокритичката Олга Маркова (която в случая е сценарист) за представяне на филма „Интервю с една прима“, посветен на голямата българска балерина Вера Кирова. Продуцент съм на филма. Българският литературен фестивал, организиран от Емилия Юкер, ще започне в събота с премиерата на нашия филм, поканена е цялата българска общност в Хамбург, както и немската публика.

Проф. д. м. н. Златимир Коларов е виден лекар-ревматолог, белетрист и сценарист. Професор в Клиниката по ревматология към УМБАЛ “Св. Иван Рилски”, МУ - София, почетен председател на Българското медицинско дружество по остеопороза и остеоартроза. Член е на Съюза на учените в България, Съюза на българските писатели, Съюза на българските филмови дейци и СБЖ. Председател на Съюза на лекарите-писатели “Димитър Димов” и генерален секретар на Международния съюз на лекарите-писатели, експерт към Изпълнителна агенция по лекарствата и към Здравната каса. Участвал е в десетки научни форуми по света. Автор е на 590 научни труда в различни области на вътрешната медицина и ревматологията, на над 10 монографии и медицински справочници, 28 научно-популярни книги за пациенти, 36 художествени книги. Той е сценарист на 2 игрални и 19 документални филма. Носител на 75 национални и международни отличия като лекар, писател и сценарист.