Проф. д-р Георги Чернев от Медицинския институт на МВР, пред „Труд news“: Приемът на много медикаменти, възрастта и ракът вървят ръка за ръка

За три месеца това лято открихме около 400 тумора и бяха оперирани над 60 меланома

Очаква се към 2040-2050 г. честотата на рака в световен мащаб да расте с 20 милиона случая на година

Може ли приемът на някои масово предписвани лекарства да доведе след излагане на слънце до развитие на рак? Правят ли нещо по въпроса фармацевтичната индустрия и регулаторите? Как българско откритие осем години си пробива път, за да промени хоризонтите на медицината? За тези и още интересни и практични неща разговаряме с проф. д-р Георги Чернев, завеждащ вече трети мандат Отделение по дерматология, венерология и дерматологична хирургия към Медицинския институт на МВР.

- Проф. Чернев, наскоро се завърнахте от поредния конгрес на Европейската академия по дерматология и венерология, най-висшият форум във вашата област. Как оценявате българското участие?
- Всяка година има конгрес и симпозиум на Европейската академия по дерматология и венерология. Тази година беше 35-ият конгрес. Симпозиумът беше в Атина през май, където ние, от Българското дружество по дерматологична хирургия (БДДХ), участвахме с 36 научни постера с голяма клинична значимост. Конгресът се състоя в началото на октомври във Виена и участвахме с 18 постера. Имаше участници и от други клиники в България, но със значително по-рехаво участие.

- Общо 54 доклада в рамките на една година само от вашето дружество! Означава ли това, че българският принос се оценява високо от дерматохирургичната и онкологичната общност?
- Всяка силна държава като Германия, САЩ, Великобритания имат освен дерматологично, и дерматохирургично дружество. Всички теми, които са представени в доклади от членове на нашето дружество, след това са официализирани от Европейската академия по дерматология и венерология под една или друга форма. Само да вметна, че правилата на Европейската академия забраняват във всички нейни доклади, съобщения, постери да бъдат представяни данни, които са съобщавани на национални конференции или публикувани преди това. Тази дейност се осъжда тежко, като има много сериозни санкции и глоби. Преди да пуснем тази година нашите 54 доклада, ние направихме запитване, като уведомихме академията, че всички те са били представени на конгреса на БДДХ, а преди това са публикувани вече и в международни списания. На практика като организация сме единствените към момента, които получиха зелена светлина да официализираме нашите данни и открития, публикувани и представени вече неколкократно. Европейската академия досега не е позволявала подобен тип действия. А това на свой ред показва, че са оценили значимостта на темите, за да сменят целия регламент на академията. Бих нарекъл тазгодишните изяви на младите ни членове на БДДХ „Български дерматохирургични дни в Атина и Виена“. 54 доклада само по себе си като бройка е потресаващо добра новина, както и оценка за младите хора около нас, каквито основно са членовете на дружеството. Наблягаме на дерматохирургичното обучение, като от догодина стартираме интензивни курсове специално по дерматохирургия за напреднали.

- Вярно ли е, че американци са искали да ви „закупят“?
- Да, преди 4-5 години на един от нашите конгреси, на който Американската академия по дерматология ни беше основен спонсор, изпратиха тогавашния си президент проф. Нели Конников, която изрази желание да работим заедно в бъдеще. По-конкретно имаше предложение един вид и да ни закупят, като се превърнем в тяхно дъщерно дружество. Ние отказахме, но се убедихме, че нашето дружество, което вече девета година изгражда традиции, се е доказало и светът знае за неговото съществуване.

- Какво по-точно показахте на последния конгрес, което толкова впечатли научната общност?
- Показахме нова визия за патогенезата на рака, която дефинира понятия като фотокарциногенност и фототоксичност, дължащи се на приема на медикаменти или на медикаменти и храни. На практика сесията по дерматоонкология, в която участвахме, беше фокусирана изцяло върху това как възникват фотокарциногените и как те правят кожата чувствителна към слънчевите лъчи и предизвикват значително по-голям брой мутации в сравнение само със слънчевите лъчи. Тези фотокарциногени се приемат или само с лекарствата, или с лекарства и храни едновременно. Най-новото откритие е, че тези лекарства, дори да не са замърсени, но които съдържат в структурата си вторични и/или третични аминогрупи, при консумация на богати на нитрити и нитрати храни могат да образуват фотокарциногени, които попадат в кръвта. Оттам те достигат периферните органи и се отлагат в кожата. Както се отлагат нормалните медикаменти, така също се отлагат и нитрозоформите им. Под влиянието на светлината настъпва фоторазпад и отделяне на прокарциногенни медиатори, които индуцират повече мутации, допринасящи за образуването на кожен рак. Колкото повече медикаменти приемаме (полимедикация), толкова по-голяма е честота на мутациите.

- И друг път сме говорили с вас за това, че много от масово предписваните медикаменти - за кръвно налягане, диабет, антикоагуланти и др., водят до натрупване в кожата на вещества, които под въздействието на слънчевата радиация в крайна сметка предизвикват рак. Но не можем да спрем да взимаме лекарства, нали?
- Няма как. Дори и аз вземам лекарства, които са в листата на потенциално опасните на ФДА, но не можем без тях. Ние се борим за по-добра здравна политика, по-добра разкриваемост на раковите форми, по възможност – намаляване на честотата им, но паралелно с това, докато се изяснят тези проблеми, сме като в менгеме – няма как пациентите да преживяват без тях или адекватна алетрнатива. Можем поне да ограничим нитритите, приемани чрез храната. Това е нов хоризонт в медицината – карциногенеза, дължаща се на външната среда, и мога да кажа, че ние, българите, сме пионери в тази област с нашето откритие.

- Какво можем да направим за себе си, все пак?
- Превенцията е много трудна, защото малко се знае. Регулаторите на регионално, европейско и световно ниво не позволяват всички тези несъответствия да бъдат изчистени, което превръща честотата на рака в днешно време в ракова пандемия. През 1920 г. е било почти невъзможно в Сорбоната да покажат определени ракови форми на студентите. Показвали са ги на снимки. Аналогично и ракът на кожата е бил много по-рядък. След настъпването на индустриализацията, модернизацията и глобализацията в последно време се наблюдават най-различни външни фактори, които са неконтролируеми и нерегулируеми, така наречените кофактори на карциногенезата. Въпреки че говорим за иновативни терапии във фармацевтичната индустрия, се очаква към 2040-2050 г. честотата на рака в световен мащаб да расте с около 20 милиона случая на година. Наблюденията са, че ракът се увеличава особено над определена възраст, където броят на приеманите от пациентите медикаменти е най-голям. Тоест, полимедикацията, възрастта и ракът вървят ръка за ръка. Ние открихме тази ключова патогенетична връзка, която сега вече и на европейско, и на световно ниво се приема, макар и мудно. Това, което преди осем години, откакто се боря и го повтарям, беше немислимо, сега се оказа логична реалност. Световните експерти са в един вид ступор към момента, тъй като няма излизане от тази ситуация – 90% от лекарствата съдържат аминогрупи, т.е. трябва да има пълна промяна на политиката на фармацевтичните фирми и регулаторите, което е трудно постижимо. Важно е все пак да има осветляване на проблема.

- Какви други български открития показахте на конгреса, свързани този път с хирургичната ви практика?
- Другата голяма тема бяха различни дерматохирургични пластики. „Тип Плезиозавър“ е наименованието на едната от тях, която е българско откритие. Преди да бъде представена на европейския конгрес, тя е оценена от италианските дерматохирурзи и онколози като нов тип пластика и публикувана в дерматологично специализирано списание с импакт фактор. Сега за втори път тя се приема от Борда на Европейската академия по дерматология и венерология като нов тип пластика, но под формата на научен постер. Втората пластика е в зоната на устата, която се нарича „V to T skin flap“ и представлява реконструкция при тумори на долна устна. Това е нов тип пластика, която отново е българско откритие и също е приета след оценка от Борда на Европейската академия. Тя превъзхожда към момента всички пластики за реконструкция на долна устна. 

- През лятото дружеството ви обяви кампания, която включваше прегледи за най-злокачествения рак на кожата – меланом. Какви са резултатите и ще повторите ли кампанията догодина? Съществува ли свръхтерапия и свръхдиагностика у нас?
- Разбрах намека ви. Поводът беше един случай от Пловдив на свръхдиагностика и свръхинтервенция, т.е. назначаване и извършване на излишни дейности, но има десетки случаи от цяла България, които показват непознаване на гайдлайните и донякъде източване на здравната каса. Когато не познаваш гайдлайните, правиш операции, които не са необходими, а второто е да печелиш и пари от излишните операции. Апелираме да се спазват стриктно препоръките, да има по-строг контрол и по-сериозни обучения.

- За какво трябва да бъде предупреден пациентът?
- Най-важното е при най-малко съмнение да отиде при дерматолог, защото става дума за асимптоматични промени – не болят, не сърбят, растат бавно, някой път – бързо. Някои трябва да се отстранят и колкото по-рано, толкова по-добре. Често пациентите не го разбират – бенка, какво толкова, и майка ми имаше, и баба ми... Това е погрешно. За съжаление, не можем да кажем коя от бенките ще се промени по-бързо от останалите и ще премине в меланом. Затова някои от колегите са склонни по-скоро на консервативно наблюдение, докато другите фаворизират трайната елиминация с оглед дефинитивно разрешаване на проблема. Ако пациентите се съмняват дали това е нужно, винаги могат да се свържат с нас. Понякога дерматологът се среща с по 20-30 такива случаи на ден и се търси правилно решение. В лятната кампания, в която към нас насочваха пациенти със съмнителни лезии колеги от цялата страна, за три месеца открихме около 400 тумора и бяха успешно отстранени над 60 меланома. Имаме записани пациенти до Нова година. Имаше огромен поток тази година, буквално сме смазани, но догодина пак ще направим такава кампания. Освен на научните форуми, редовно публикувам по-интересните случаи и в социалните мрежи, за да са информирани пациентите за какво да се внимава и как би следвало да се подходи.

Проф. д-р Георги Чернев е дерматолог и дерматохирург, завеждащ трети мандат Отделението по дерматология, венерология и дерматологична хирургия към Медицинския институт на МВР. Завършил е медицина в държавния университет Charite-Berlin, Campus Benjamin Franklin, през 2001 г. Специализирал е дерматология и дерматологична хирургия в няколко реномирани клиники в Германия. От 2010 г. работи в България. Основател е на Българското дружество по дерматологична хирургия. Заради откритието си за връзката между приема на някои масово предписвани лекарства и развитието на рак на кожата, както и на рака изобщо, е класиран три поредни години (2023, 2024 и 2025) от Станфордския университет сред най-изявените 2% от учените в света.