Имат за цел да гарантират служебната победа на управляващите на следващите избори, според президента
Отмяната на забраната чрез референдум да се решават въпроси от компетентността на ВНС смесва две форми за гражданско участие във властта
Протестите с искане за оставка на правителството и главния прокурор са свидетелство за дълбока криза в демокрацията. Знаете, че изборите са фундамент на всяка демокрация и от тяхната честност и прозрачност зависи как ще продължаваме напред. В тази ситуация кабинетът не управлява, а търси избягването на политическа и правна отговорност за многобройните скандали през годините. Отказът на властта на чуе гласа на гражданството удължава агонията.
Това каза държавният глава Румен Радев в обръщение към народа от "Дондуков" 2.
Законодателят постанови изцяло машинно гласуване. С последните промени се позволява едновременното въвеждане и на хартиен, и на машинен вот и ръчното броене, което обезсмисля машинното гласуване, заяви още Радев.
По думите му желанието на управляващите е да се отворят достатъчно възможности за хаос и изборни манипулации.
Отмяната на законовата забрана чрез национален референдум да се решават въпроси от компетентността на ВНС неоправдано смесва две форми за гражданско участие във властта, посочи още Радев. И нарече промените палиативни.
Прехвърлянето върху ЦИК на решението и отговорността да определя дали да се наемат или закупуват машините, на практика означава бягство от отговорност на парламента, каза президентът.
Законодателят лишава ЦИК от възможността да определи изпълнител на обработката на данните от гласуването, като изцяло вменява тези дейности на "Информационно обслужване" АД, посочи Радев.
По думите му, тези промени имат ясната цел да гарантират служебната победа на управляващите на предстоящите избори.
"С оглед на това налагам вето върху част от промените в Изборния кодекс", обяви Румен Радев.
Цялата реч:
"Трите месеца на многохилядни национални протести с искане за оставка на правителството и главния прокурор са свидетелство за дълбока криза на демокрацията. Сондажите регистрират рухналото обществено доверие в управляващите. Изборите са фундаментът на всяка демокрация и от тяхната честност и прозрачност зависи как ще продължаваме напред.
Отказът на властта да чуе гласа на гражданството удължава агонията. В тази ситуация кабинетът не управлява, а търси избягването на политическата и правна отговорност за многобройните скандали, белязали последните години.
Посегателството над Изборния кодекс е подчинено и мотивирано от същата цел. През миналата година законодателят въведе изискване за изцяло машинно гласуване за президентски и парламентарни избори. С последните промени обаче се позволява едновременното въвеждане и на хартиен, и машинен вот и ръчното им броене, което обезсмисля машинното гласуване. Тези решения трудно могат да се обяснят с друго освен с желанието да се отворят достатъчно възможности за хаос и изборни манипулации в полза на управляващите.
Снемането, което законът извършва, от Народното събрание и прехвърлянето върху ЦИК на решението и отговорността да определя дали да се наемат или закупуват машините на практика означава бягство от отговорност на парламента, при положение че в Конституцията ясно са указани разпоредби и се вменяват отговорности на законодателя по отношение на изборите.
В същото време законодателят лишава ЦИК от възможността да определи изпълнител за компютърната обработка на гласувалите и данните от гласуването, като изцяло вменява тези дейности на „Информационно обслужване“ АД, пренебрегвайки редица разпоредби за конкурсното начало в стопанската дейност и предотвратяване на злоупотребата с монополизма и нелоялната конкуренция.
Винаги съм подкрепял обществената необходимост от разширяване на формите за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, но това трябва да става при ясни правила и без противоречия с Конституцията. Отмяната на законовата забрана чрез национален референдум да бъдат решавани въпроси от компетентността на Велико народно събрание неоправдано смесва две конституционно установени форми на гражданско участие в държавната власт. Считам, че подобно палиативно разширяване на пряката демокрация не дава повече възможности на гражданите да решават пряко важни въпроси от държавната власт.
Всички тези промени имат ясната цел да гарантират служебната победа на управляващите на предстоящите избори, нанасяйки пореден удар върху правната конструкция на нашата държава. Отстъпва се от ясни законови положения и се създават предпоставки за съмнения в честността на изборите и за тяхното оспорване.
Не мога да не обърна внимание и върху факта, че промяната на толкова важни правила броени месеци преди изборите, без реален дебат по същество и без детайлна оценка за въздействие, са пример за непредсказуемост на държавната власт и управление и отблъскват гражданите от урните.
С оглед на изложеното налагам вето върху част от разпоредбите на Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс."
Мотивите за ветото:
"Уважаеми народни представители,
Изборните правила определят формата на участие на гражданите в политическия живот. Те са мерител за демократичните устои на нашата държава. Тяхната стабилност и последователност е гаранция за честен и прозрачен изборен процес, основан на конституционните начала за общо и равно избирателно право с тайно гласуване на преки избори.
Когато изборните правила се променят преди всеки предстоящ избор, и още повече - когато промяната обезсмисля идеите, около които е постигнат консенсус в предходни изменения, се изчерпва доверието на гражданите. Това означава, че вместо да се гради среда на доверие с честност и последователност, се търсят служебни победи, от които губи обществото. По тези съображения упражнявам правото си мотивирано да върна за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс /ЗИД ИК/.
Допълненията, направени с § 9 и § 11, т. 3 от ЗИД ИК, поставят изискването потвърдените гласове от машинното гласуване във всяка секционна избирателна комисия по чл. 206 от ИК да бъдат сравнявани с броя на отпечатаните от системата контролни разписки. Така допълнените текстове създават очевидни затруднения на секционните комисии при броенето на бюлетините и попълването на протоколите, защото поставят изискване за ръчна обработка на електронни данни. Подобно изискване е безпрецедентно и то не би могло да се свързва нито с ефективен одит на машинния вот, нито с повишаване на доверието в изборния резултат (Становище на Обществения съвет към ЦИК от 1.09.2020 г.). На практика ефектът на машинното гласуване е по същество подменен.
Като технология и провеждане машинното гласуване изисква специфични последователни мерки за прилагането му в изборния процес. Законодателят не дава отговор на съществени въпроси като закупуване или наемане на машини, необходимост от обучение за тяхното използване, генериране на изцяло машинен протокол на гласуването, но комбинира машинния вот с хартиен. Това смесване е необяснимо при възприетата технология на броенето на гласовете (§ 9 и § 11, т. 3 от ЗИД ИК). Формално ще има гласуване с бюлетини и машини, но на практика броенето ще бъде ръчно. Електронното и хартиено гласуване в една секция не само не решава, а задълбочава предпоставките за оказване на въздействие върху избирателите да не гласуват с машини - проблем, за който сигнализират редица изборни наблюдатели (Становище на Асоциация "Прозрачност без граници" от 17.08.2020 г.). Самите вносители, които посочват, че там, където е имало машинно гласуване, процентът на гласувалите избиратели по този начин не се е увеличил чувствително, а дори е намалял. Смесването на двете форми на гласуване по този начин не решава проблема с високия брой недействителни бюлетини. Големият процент недействителни бюлетини е постоянстващ проблем, който на практика се превръща във фактор, влияещ на резултата от изборите. Запазването на водещото значение на хартиения вот не решава проблема. В този смисъл законодателният подход, по който се съчетава машинен и хартиен вот, е небалансиран и предизвестен по ефект. Конституционният съд нееднократно е подчертавал, че всеобщото, равно и пряко избирателно право следва да бъде гарантирано при спазване на принципите на балансираност и равенство (Решение № 4 на КС от 1997 г.; Решение № 4 на КС от 2011 г.).
Проява на целенасоченото пренебрегване на машинното гласуване е и начинът, по който на ЦИК се поверяват отговорностите по осигуряване на техническите устройства за машинно гласуване. Съгласно § 6 от ЗИД ИК, с който се създава чл. 213а, ал. 1, ЦИК ще осигурява техническите устройства за машинно гласуване чрез наемане или закупуване. Считам, че преценката за наемане или закупуване на техническите устройства за машинно гласуване е на законодателя и е неоправдано тя да бъде прехвърляна на друг орган. От това решение зависи както публичният ресурс, който следва да бъде вложен, за да се случи машинното гласуване, така и обезпечаването на изборния процес и избирателното право сега и занапред. Предвиденото с разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от Конституцията задължение организацията и редът за провеждане на изборите и референдумите да се уреждат от Народното събрание със закон, не е самоцелно, а е израз на базовото значение на избирателното право (Решение № 3 на КС от 2017 г.). Именно Парламентът дължи създаването чрез закон на условията, които да правят възможно и да не затрудняват упражняването на избирателното право. Решението за наемане или закупуване на технически устройства за гласуване, както и критериите, по които то да бъде взимано, са въпроси относно развитието на Изборния кодекс, а не само за неговото прилагане (чл. 1, т. 1 от ИК). След като законодателят се е съгласил с машинното гласуване като форма на упражняване на конституционното избирателно право, той следва да регламентира пълноценно и всеобхватно и условията, реда и организацията, по които ще се осъществява то.
Налага се изводът, че правилата на настоящия закон, които доразвиват паралелното гласуване с хартия, обезсмислят употребата на устройствата за гласуване, подменят преследваните с тази форма на гласуване цели и лишават от оправдание финансовите средства за тяхното доставяне. Задачите на секционните комисии не се облекчават, а цялостно проблемите в изборния процес се задълбочават до невъзможност за изпълнение.
Не приемам основния мотив на промяната, че след като през последните 10 години при провежданите конкурсни процедури за тези дейности на изискванията отговарял само един субект, той следва да бъде регламентиран и пряко в закона. Въвеждането на разпоредба intuito personae, особено когато тя засяга нормативно установената компетентност на държавен орган, е в противоречие с конституционния принцип на правовата държава (чл. 4 от Конституцията). Ако законодателят допуска една норма да урежда отношения с един правен субект, то той следва да отчита равновесието между повелята за правна сигурност и тази за правната справедливост като компоненти от богатото, многопластово съдържание на принципа на правовата държава (Решение № 3 от 2020 г.). Такъв тип законодателство е и отклонение от чл. 1а от Закона за нормативните актове, който поставя изискването правилата за поведение, съдържащи се в нормативните актове, да са общи и да се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти. Лишаването на ЦИК от преценка относно избора на изпълнител на услугите по т. 33 и т. 34, съчетано с новите отговорности на изборния регулатор по отношение техническите устройства за машинно гласуване, прекомерно засилва ролята на един единствен субект, от чиято дейност ще зависи законосъобразността на изборния процес. Считам, че конкурсното начало в процедурата не е просто формална пречка, а гаранция за постигане в максимална степен на обществения интерес в изборния процес. Системното съсредоточаване на определени дейности в рамките на определено дружество, пък било то и с държавно участие, по никакъв начин не допринася за изпълнение на конституционните ангажименти на държавата да гарантира еднакви правни условия за стопанска дейност и да предотвратява злоупотребата с монополизма и нелоялната конкуренция (чл. 19, ал. 2 от Конституцията).
Уважаеми народни представители,
Като се ръководя от изложените мотиви, на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбите на § 1, 4, 6 (относно чл. 213а, ал. 1), § 8, 9, 10, § 11, т. 3, § 13, 15, 19 и 21 от Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, приет на 17 септември 2020 г."