Различният край на две епохи – Роналдо и Меси

Две епохи белязаха първите три декади на новия век. Едно велико съперничество между Лионел Меси и Кристиано Роналдо. Единият – неповторим природен талант. Другият – работохолик, какъвто светът не е виждал.

В една седмица двамата приключват с националните си отбори. В събота всички погледи ще бъдат насочени към Буенос Айрес. Ще се играе наглед безличен контролен мач между Аржентина и Бенин. Планирано и гордо, Меси за последен път ще облече фланелката с №10 в синьо и бяло. Цената на билетите хвърчат в небесата. Малко над 50 000 ще са богопомазани да видят за последно гения, спечелил всичко във футбола. За неговия бенефис тепърва ще се говори.

Темата на деня обаче е Кристиано Роналдо. Отношението към него дори в родната Португалия вече е отрицателно. Тотален егоист, който поставя себе си над всичко. Преди седмица Роналдо остана резерва за 90 минути в мач на Португалия срещу Норвегия – за първи път от 2008 година. Когато треньорът Жорже Жезуш обясни на пресконференция, че е сбъркал, защото му е обещал да влезе, бурята започна. Наставникът, с когото Роналдо най-накрая стана шампион на Саудитска Арабия с Ал Насър, обяви, че Роналдо е един от 23-ата национали. И че го е оставил да загрява докрая, тъй като Португалия е водила само с 2:1. И още нещо – че няма да е титуляр срещу Дания и в следващия двубой от Лигата на нациите.

Бесен като ранен бизон, Кристиано извика частния си самолет в Копенхаген и отлетя в неизвестна посока. В кратко съобщение написа, че тепърва ще обясни на феновете си какво се е случвало. Футболната федерация планира да го накаже с 6-месечно изваждане от националния отбор и глоба до 1000 евро – така е записано в правилника на отбора. Вече обаче е сигурно – Роналдо изигра безлично и беше сменен в последния си мач за Португалия при 1:0 над Уелс...

Сестра му Елма използва социалните мрежи, за да обвини всичките си сънародници. „Кристиано заслужава повече респект – написа тя. - Португалските журналисти трябва да са по-компетентни и по-малко спекулативни. Португалският народ не заслужава да има най-доброто. Те ще си останат никои, каквито бяха преди ерата на Роналдо.“

Вместо да му изпише веждите, Елма му избоди очите. В постове под публикацията дори се твърди, че самият Кристиано е написал тези думи.

Роналдо спечели Евро 2016, спечели Лигата на нациите, спечели пет пъти „Златната топка“. Но завинаги остана зад Меси. Аржентинецът е световен шампион, носител на Копа Америка, осем пъти кавалер на „Златната топка“. Имиджът му така и не беше накърнен от егото, което безспорно също има. Когато вече годините натежаха, Роналдо залитна в грозна посока. На Мондиал 2022 накара федерацията да пусне жалба до ФИФА защо не е признала за него гол, вкаран от Бруно Фернандеш. Поводът – топката докоснала един от космите на косата му. После се завърна в Манчестър Юнайтед. Именно там Роналдо под ръководството на сър Алекс Фъргюсън португалецът стана световна звезда, взе първата си Шампионска лига и първата си „Златна топка“. Вместо да завърши кариерата си по грандиозен начин на „Олд Трафорд“, Кристиано започна да прави напук. Тръгваше си от стадиона, преди да е свършил мача, обиден от смяна. И се стигна до унижението да бъде уволнен дисциплинарно. След това направи бунт в Ал Насър, от където също искаше да си ходи. Нито на Мондиал 2022, нито на Евро 2024, нито на Мондиал 2026 Роналдо беше важен за националния отбор. През всички тези години Меси носеше трофей след трофей, което очевидно влудяваше до последен дъх Кристиано. Остана известният английски журналист Пиърс Морган да обяснява как никога в историята не е имало по-велик футболист.

И това далеч не са единствените примери. Рпъкомахаше гневно към бившия португалсски треньор Фернандо Сантуш, че го сменил в мач от Мондиал 2022. Когато Испания изхвърли Португалия на Мондиал 2010, отговори на репортерски въпрос единствено с „Питайте треньора!“ На Евро 2016 грабна микрофона от ръката на репортер и го хвърли в езеро.

Разликата е една – пред стадион „Луж“ в Лисабон завинаги ще има статуя на Еузебио. Великият нападател от 60-те години не спечели колкото Роналдо, но остана в сърцата не само на феновете на Бенфика. А още приживе Кристиано има статуя само на родния си остров Мадейра. Дори мечтаният край на стадион „Жозе Алваладе“, дом на Спортинг, вече е ясно, че няма да се осъществи с мач на националния отбор.

Няма никакъв спор във величието на Роналдо. Нападателят ще завърши кариерата си в националния отбор с рекордните 234 мача, в които вкара 146 гола. Футболът е колективен спорт, но Кристиано го превърна в свой личен солов проект, която крайна цел е да стигне до 1000 попадения. А големият му проблем е, че Меси е с две години по-млад и е съвсем близо до броя голове на Роналдо. След четири месеца Кристиано ще навърши 42 години. А дори в Саудитска Арабия явно вече не виждат в него световния посланик. В Персийския залив не са глупави – трябва им положително лице, а не самовлюбен егоист.