Руските ракети „Искандер-М“ превъзмогват украинската противоракетна отбрана Patriot

Това дава на Русия сериозни предимства

Редица нови иновации в руските ракети „Искандер“ затрудниха украинската противовъздушна отбрана, като намалиха процента на прихващане до едва 6%, пише The National Interest.

Доставените от САЩ системи за противовъздушна отбрана MIM-104 Patriot се борят все повече да прехванат руските 9K720 Искандер-М (и подобни руски системи) в Украйна. 

Въпреки че фронтовите линии на войната в Украйна през последните няколко години остават относително статични, тактиките и технологиите, които двете страни използват, са доста динамични. Иновациите изобилстват и от двете страни на конфликта, тъй като двете страни – като двама бойци в любимото бойно изкуство на Владимир Путин – джудо – непрекъснато се борят една срещу друга, търсейки дори най-малкото несъвършенство в съответните си защити, с което да експлоатират и ефективно да победят противника си.

Русия се радва на превъзходство в ракетната война

В момента руските проучвания и иновации дават по-добри резултати от опитите на Украйна. Например, Русия използва промени в траекторията на своите ракети „Искандер“, когато ги изстрелва срещу цели в Украйна. Вместо да пуска „Искандер“ по хубава, предвидима балистична дъга, „Искандер-М“ лети по квазибалистична траектория. Руската ракета може да се движи нормално по инерция, след което да се отклони, да се спусне стръмно или просто да маневрира до крайната си фаза, според репортаж в The Kyiv Independent.

Ракетната система Patriot, подобно на повечето американски системи за противоракетна отбрана – включително националните мрежи за противоракетна отбрана, като наземните прехващачи (GBI) във Форт Грийли в Аляска – работи върху прогнозирането на пътя на входящата цел и нейното прехващане въз основа на тази прогноза. Когато целта внезапно промени траекторията си на полета, софтуерът и системата на противоракетния прехващач имат по-малко време за изчисления и адаптиране към прехващането. Следователно шансовете прехващането да се провали драстично се увеличават.

Доклад предполага, че руски инженери са оборудвали своите „Искандер-М“ с радарни устройства за примамка, които могат да бъдат изхвърлени от системата при последния ѝ подход към целта, което допълнително обърква радара и проследяването на целта на американските и западните противоракетни прехващачи. Чрез наличието на фалшиви радарни отражения, софтуерът на прехващача е объркан и прави много вероятно GBI да преследва сигнала за примамка, позволявайки на „Искандер-М“ да уцели целта си.

Нещо повече, внезапните пикирания, които „Искандер-М“ сега предприемат в крайните си фази, експлоатират пропуски в радарните системи на батареите Patriot и намаляват способността им да реагират надеждно на входящата заплаха. Най-малкото, тези радикални маневри гарантират, че времето между първото откриване на заплахата от „Искандер“ и момента, в който ракетите Patriot могат да реагират, се свива до почти неуправляемо кратко време.

Освен техническите въпроси, съществува и въпросът за числеността. Например, невероятната военна икономика на руснаците непрекъснато бълва техните Искандери и подобни офанзивни платформи като наденички, докато украинците разчитат на крехките американски и европейски индустриални бази (или на собствената си обсадена индустриална база в Украйна), за да отговорят на ненаситните изисквания на украинската военна машина. Тъй като американските и европейските арсенали от ракетни батареи „Пейтриът“ (и самите ракети) са ограничени, твърде малко „Пейтриъти“ са били дадени на украинците.

По този начин, когато руснаците се включат в тактиката си на роене, украинците не могат да се справят. Това, разбира се, е цялата цел на атаките за насищане на Русия срещу тези ограничени украински противовъздушни отбрани. Добавете тези динамични, квазибалистични курсове

Ракетите „Искандер-М“ се изстрелват и става ясно, че украинците няма да могат да се справят с руските офанзиви.

Системата Patriot все още е способна да прехваща някои балистични ракети, но руснаците са създали ефективни решения, намалявайки ефективността на системата. Украйна и нейните партньори ще се нуждаят от повече батерии, повече прехващачи, по-добро покритие и вероятно подобрен софтуер и хардуер, за да могат да възстановят по-високите нива на прехващане.

Всички тези нужди обаче не идват, защото западната отбранителна индустриална база е толкова силно разрушена и не е в състояние да се справи с руската военна икономика (която западните политики иронично са помогнали да се създаде).

За Русия цената на тези модификации може да е по-ниска (ъпгрейди на софтуера, тактически промени) от цената за Украйна да им се противопостави. Това дава на Русия сериозни предимства, поне засега.

Брандън Уейхарт е старши редактор по национална сигурност в The National Interest.