Русофилска Италия

Правителството в Рим изчаква какво Путин, Си и Тръмп ще решат за Украйна 

На Апенините русофилията обхваща целия политически спектър - от крайното ляво до крайното дясно

Вицепремиерът Салвини плюс много жители на Апенините са фенове на Путин

На 25 октомври лидерът на италианската дясна партия “Лига” и вицепремиер Матео Салвини обвърза малко или много преизбирането му начело на формацията с капитулацията на Украйна във войната с Русия. В заключителното си слово пред извънредния партиен конгрес той заяви: “Ако ме преизберете за секретар, вие ще ми дадете мандат да отида в правителството и да изложа позицията на “Лига” по недвусмислен начин - не можем повече да изпращаме пари и оръжия за Украйна!”

Тази проруска позиция на италианския вицепремиер не изненада никого нито в Италия, нито в Европа, камо ли в Америка на Тръмп. Още повече, че преди цяло десетилетие Салвини обяви готовността си да размени “двама Матарели/Серджо Матарела е президент на Италия - бел. кор./ за половин Путин” и никога не е крил възхищението си от силния човек в Москва. Но както писа влиятелният римски всекидневник “Република”, на Апенините Салвини обаче съвсем не е сам в залитането по Русия и ако в края на ноември Путин, Си и Тръмп сключат в Китай сделка за Украйна зад гърба на Европейския съюз и на Киев, в Италия ще им ръкопляскат безброй фенове.

Интересното е, че на Апенините русофилията обхваща целия политически спектър - от крайното ляво до крайното дясно. Тя е дълготрайна и дълбоко вкоренена черта на определени течения на италианската политическа култура, дотолкова, че според “Република” дори е създаден специален термин за описание на въпросната странна смесица от противници на либералната демокрация - “червено-кафява”, тоест комунистическо-фашистка. А ако бъдат оставени настрана подозренията, че някои политици получават нареждания и финансиране от Кремъл, за да го обичат и да му служат - нещо, което Европа отдавна познава, трябва да се подчертае, че симпатиите към Москва имат по принцип дълбоки корени в Италия и те се подхранват от три основни течения в политическата и културната мисъл.

На първо място съществуват хора, които изпитват носталгия по Италианската комунистическа партия - най-голямата в западния свят. Тя бе претопена в социалдемократическа в началото на деветдесетте години, но като формация на сърпа и чука е поддържала много тесни връзки със съветска Москва поне до 1976 г., когато нейният лидер Енрико Берлингуер заявява, че се чувства по-сигурен “под чадъра на НАТО, отколкото под този на Варшавския договор.” На второ място се нареждат някогашните избиратели на неофашисткото “Италианско социално движение”, възникнало от пепелта на “Република Сало” на Бенито Мусолини - лебедовата политическо-държавническа песен на иначе легендарния диктатор. Та членовете на тази наследила донякъде неговия фашизъм партия, в която прави прощъпулника си в голямата политика и Джорджа Мелони, хранят дълбока омраза към либералните демокрации и по-специално към Съединените щати, които обвиняват за пропадането на фашисткия режим.

Освен това, както подчертава в. “Република”, значителни части от италианската католическа политическа култура отдавна проявяват интерес към редица движения от т. нар. Трети свят. А те пък гледат с подозрение към “царството на консуматорството”, значи към Запада, противопоставят се на американския империализъм и се застъпват за мир, особено на фона на разгарящите се военни конфликти, в които Европа e замесена по един или друг начин. Именно тези нагласи карат самия папа Франциск, чиито възгледи са далеч от яростния антикомунизъм на поляка Карол Войтила, неотдавна да обвини НАТО, че “лае пред вратата на Русия”. С това и с призива си към Володемир Зеленски да развее бялото знаме вместо да подлага на унищожение собствения си народ, духовният пастир на над два милиарда католици напрактика подкрепи тезата, че войната е била провокирана от агресивното поведение на Запада към Москва. Следователно приятелите на Путин в Италия могат да разчитат на най-важния политически и същевременно най-трудно придобиваемия актив - естествена симпатия към Русия сред значителна част от все още убеденото в Божията правда население.

Но няма съмнение, че като партийна структура “Лига” на Салвини в момента е основният застъпник на политиката на помирение с Москва, с всички произтичащи от това последици, включително величаенето на икономическия ефект от двустранното сътрудничество и искането за премахване на санкциите. На миналия 16 юли 2026 г., обръщайки се към представители на италианския бизнес, които все още оперират в Русия, заместник министър-председателят постави под въпрос ефективността на санкциите - включително на онези малко на брой, които действително дават резултат. Той изтъкна, че отказът от руски газ вреди жестоко на италианската икономика, без същевременно да доближава края на конфликта. Макар подкрепата за “Лига” според постоянните социологически анкети да е едва 6%, партията все още упражнява значително политическо влияние в рамките на италианското правителство и това естествено води до сериозни последици. Така например не е никак случайно, че правителството на Италия все още не е одобрило нов пакет военна помощ за Украйна, въпреки близо едногодишното забавяне и обещанията, дадени от Джорджа Мелони на президента Володимир Зеленски.

А макар Салвини да е най-забележимата проруска фигура в управляващата коалиция, не на последно място и заради това, че е в състояние да насочи италианската външна политика в твърда антиукраинска посока, то някои от най-верните съюзници на Кремъл се намират в лагера на опозицията. Тук “следите” отново водят към десницата и по-точно към пръкналата се неотдавна партия “Национално бъдеще”, основана и оглавявана от Роберто Ваначи - бивш генерал от специалните части, който сега е в опозиция на правителството на Мелони. Мирът с Москва и изоставянето на Украйна на произвола на съдбата са се превърнали в основни теми за “футуристите”, както обичат да се наричат поддръжниците на Ваначи - име, напомнящо авангардното художествено движение от началото на XX век, което в последствие “пристава” на фашизма.

Ваначи, който бе избран за евродепутат, докато все още беше член на партия “Лига”, използва всеки удобен случай, за да атакува украинската съпротива, като почти всекидневно повтаря тезите на кремълската пропаганда. А на 21 октомври, по време на пленарно заседание в Страсбург, Ваначи добави още една тухла в “суверенистката стена” на съпротивата срещу Киев, заявявайки: “Или ми давате 70 милиарда евро, или ще ви пратя 20 милиона украинци, които да ви нахлуят в къщите. Това е новият подход на Володимир Зеленски - от “ние се борим, за да защитим вашите семейства към изнудване чрез собствените му граждани.”

Ама липсата на съчувствие към каузата на Украйна не се ограничава само до крайнодесните среди, представлявани от Ваначи и Салвини. В рамките на лявата опозиция, която се надява да се позиционира като алтернатива на Джорджа Мелони, също има фракции, които настояват за същото. Прави го с отявления си пацифизъм доста популярната формация “Алианс на зелените и левите”, но проруските напъни са особено силни в популярното движение “Пет звезди”. Неговият основател Бепе Грило - комикът, който стои зад впечатляващия изборен пробив от 2013 г., изстрелял формацията начело на изпълнителната власт, никога не е крил симпатиите си към Путин.

Още през 2017 г., по време на първия президентски мандат на Тръмп, той похвали диалога между двамата силни лидери със следните думи: “Ако Тръмп иска да намери общ език с Путин и да върне нещата в правилната посока, той може само да разчита на нашата подкрепа. Двама гиганти като тях да разговарят помежду си - това е мечта за целия свят! Международната политика се нуждае от силни държавници като тях. Виждам това като полза за човечеството. Путин е човекът, който изказва най-разумните неща по отношение на външната политика.” 

Не е отстъпил много от тази позиция сегашният водач на “петзвездното движение” и бивш премиер Джузепе Конте. А той като нищо може да стане общ кандидат-премиер на левицата на парламентарния вот догодина, когато италианците ще гласуват според изискващия точно такава политическа фигура нов избирателен закон. Виж, правителството на Джорджа Мелони, която със сигурност ще бъде кандидатурата на десницата, сега изчаква да разбере какво ще решат за Украйна Путин, Си и Тръмп в Китай, за да “актуализира” външната си политика към Киев на Володемир Зеленски.