Самуел Финци - Шеметен Шайлок

Самуел Финци спечели “Икар” за водеща мъжка роля с играта си във “Венецианският търговец” от Уилям Шекспир, поставен в Народния театър “Иван Вазов” от Явор Гърдев. Финци триумфира на церемонията за театрални награди, връчвани от Съюза на артистите в България. Той е един от най-успешните зад граница български актьори, с много сериозна театрална и екранна кариера в Германия.

Албена Павлова спечели “Икар” за водеща женска роля в “Майка Кураж и нейните деца” от Бертолт Брехт (реж. Стоян Радев, Сатиричен театър “Алеко Константинов”), Явор Милушев получи отличие за изключителен принос към българския театър.

А Самуел Финци добре познава вкуса на церемониалния и протоколен успех в така наречените арт среди. Преди години той се изяви на откриването на 70-то юбилейно издание на най-големия филмов фестивал в света - Берлинале. Сред публиката тогава е също известния и уважаван професор Божидар Манов, редовен автор и в “Труд News”. Тогава Самуел Финци поднесе от сцената на “Берлинале Палас” авторско слово. “Свободно преминавайки през няколко езика (немски, английски, френски, руски) той впечатли залата с лично присъствие. А веднага след това изнесе с висок емоционален градус силен актьорски етюд за собствените си творчески съмнения и нощни кошмари, когато е получил и приел поканата да води откриването и закриването на юбилейното Берлинале. В своя монолог него цитира и отиграва знаменити епизоди от вечната кинокласика: “М” (1931) на Фриц Ланг, “Гражданинът Кейн” (1941) на Орсън Уелс, “Казабланка” (1942) на Майкъл Къртис. И избухнаха заслужени аплодисменти”, написа професор Манов.

Известният критик припомни и как в началото на актьорската му кариера някои смятаха, че подражава на баща си: като темпо-ритъм и интонационен релеф на словото, жесто-мимични приспособления, двигателна техника. Но днес Ицко Финци споделя с бяла завист в пост до него: “Възхищавам ти се! Защо не мога да съм като теб!” Ала майка му, пианистката Гина Табакова, е пределно лаконична: “Не коментирам децата си. Само да е здрав!”

Санчо, както го наричат всички близки, приятели и колеги, идва на бял свят в Пловдив през 1966 г., а за професията на актьора се “ражда” през 1992 г., след 4 години в НАТФИЗ в класа на проф. Димитрина Гюрова. После специализира в елитната школа на Лий Страсбърг в Ню Йорк. Но дебютът му на професионална сцена е още през 1989 г. в софийския Театър на армията. И същата година се установява в Германия, където започва да играе неспирно на театрални сцени в Берлин, Кьолн, Хамбург, Хановер, Лайпциг.

Работи много с българските режисьори Иван Станев (“Войцек” на Бюхнер, компилацията “Представление и наказание”) и с Димитър Гочев, признат за един от най-ярките европейски режисьори по онова време.

“С него правят серия постановки в Дюселдорф и гостуват на най-престижната немскоезична сцена “Бургтеатър” във Виена. Стъпва солидно в най-известните берлински театри “Фолксбюне” и “Дойчес театър”, където играе Владимир в знаковата пиеса на Бекет “В очакване на Годо” под режисурата на Иван Пантелеев.

В “Талия театър” в Хамбург с нашия режисьор Теди Москов правят “Blue in Blue” - импровизационни етюди по музика на Гершуин. В Цюрих работи с великия режисьор Бено Бесон. Театралните му роли са десетки: Трепльов в “Чайка” и в други спектакли по текстове на Чехов; после е Волпоне в едноименната пиеса на Бен Джонсън; играе в “Калигула” на Камю, в пиеси на Хайнер Мюлер, Артур Шницлер и други бележити автори”, припомня професор Манов.

През 2015 г. е обявен е за най-добър актьор в Германия в анкета на 42 театрални критици и журналисти за списание “Театърът днес”. У нас дебютира в киното през 1989 г. с “Аз, графинята” (реж. Петър Попзлатев) и “Парчета любов” (реж. Иван Черкелов). Снима се още при режисьорите Коста Биков, Рангел Вълчанов, Георги Дюлгеров, Красимир Крумов, Димитър Петков, Александър Морфов и други. Гледали сме го в “Лагерът” (1990), “Посетени от Господ” (2001), “Опашката на дявола” (2001), “Хълмът на боровинките” (2002), “Рапсодия в бяло” (2002), “Пазачът на мъртвите” (2006), “Цветът на хамелеона” (2012) и последно в “18% сиво” (2020) на реж. Виктор Чучков.

Участия в множество европейски филми

От 1995 г. започват ангажиментите му към чужди кинопродукции (Германия, Австрия). И така до днес: 30 години пред камерата и 110 роли на екрана у нас и в редица европейски филми! И не смята да спира! Движи го невероятна му енергия и ненаситен актьорски глад! “Само да е здрав”, както казва майка му. Че кой друг му мисли най-доброто!

Чувствителен и пластичен

Познавам Санчо почти от бебе - с майка му сме приятелки, с баща му имаме професионални контакти. Гледала съм го на сцена при всички гостувания на немски театри у нас. Невероятно интелигентен е, чувствителен, пластичен, с бърза мисъл. Всички тези таланти изля в изключителното си представяне при откриването на Берлинале. Санчо, гордея се с теб! 

Илка Зафирова, актриса

Може всичко, но не и да играе лошо

Може всичко, освен едно - да играе лошо (учил съм го, но без успех). Гледал съм го във “Войцек”, не предполагах, че ще го видя като водещ, и то блестящ! Самоувереността и артистичността му по някакъв начин “разшириха” България. Имах шанса при “прощъпулника си” по немските театрални сцени да се “подпирам” на таланта му. Работейки “немили - недраги” в чужбина, се удивлявах на енергията му за оцеляване.

Теди Москов, режисьор

Направи забележителна кариера

Той е един от най-добрите актьори в Германия, макар корените му да са от България. Направи забележителна кариера в най-добрите немскоезични театри и филми. Много популярен е от редица тв сериали. Поканата от Берлинале да води двете церемонии бе смело решение, което той изпълни интелигентно и артистично! Радваме се, че го имаме сред нас.

Клаус Едер, филмов критик