“Северен поток 2”: Как газопроводът на Путин парализира Запада

Проектът на Газпром за 11 милиарда долара за доставка на газ от Русия до Германия изглежда невъзможен за изоставяне и невъзможен за продължаване

Сагата за "Северен поток 2" (СП-2), газопроводът между Русия и Германия, минаващ по дъното на Балтийско море, е заседнала толкова дълго, че прилича на куфар без дръжка на летище - невъзможно е да се остави и е невъзможно да се пренесе напред. Повечето от оригиналния състав на героите – Жан-Клод Юнкер, Ангела Меркел, Матео Ренци, Дейвид Камерън, Петро Порошенко – напуснаха политическата сцена. Само един политик оцеля в цялата тази история: Владимир Путин, руският президент и майсторът на разделяй и владей.

За първи път обявен през 2015 г., газопроводът на стойност $11 млрд., е собственост на подкрепяния от държавата енергиен гигант „Газпром“, е построен за преноса на газ от Западен Сибир, и удвоя съществуващия капацитет на газопровода „Северен поток -1“ и ще отоплява 26 млн. немски домове на достъпна цена.
Но единственото нещо, което този тръбопровод не е, както неубедително твърди бившият канцлер Меркел, е че чисто търговски проект. Това има огромни геостратегически последствия, и всеки сантиметър от тази тръба е ожесточена политическа и правна битка.

Всъщност малко инженерни проекти повдигнаха толкова много въпроси като възстановяването на постсъветската империя, климатичната криза, американският тормоз над Европа, емоционалната прегръдка на Германия от Русия, законните правомощия на Европейската комисия, корпоративното лобиране, енергийните прогнози и монополният модел на „Газпром“. Най-яростните му критици го описват като съвременно предателство от мащаба на пакта Молотов-Рибентроп от 1939 г.

Предавайки на Путин такъв потенциален лост върху европейската енергийна сигурност, се твърди, че 1200 км тръбопровод оставя свободната Европа на негова милост. Ако Путин иска нова Ялта, ново уреждане на границата с Европа, тогава газът и зависимостта на Европа от руските запаси се превърнаха в средство за тяхното постигане. Критиците на СП-2 казват, че не става дума толкова за създаване на допълнителен капацитет, колкото за изместване на основния съществуващ път за руски газ към Европа, който минава през Украйна.

Други казват, че това е хипербола и Русия ще открие, че ако използва газа като геополитическо оръжие, Европа ще намери много алтернативни източници.

Строителството на газопровода беше завършено през септември след много отлагания и правни препятствия. Но бордът на "Газпром" сега чака окончателно законно разрешение от немските регулатори, за да започне да изпраща газ по тръбопровода до признателните германски потребители. Това разрешение се превърна в обект на борба в рамките на новата немска коалиция, станала още по-интензивна след заплахите на Путин за суверенитета на Украйна.

Това е променливият баланс на силите, и просто е възможно, макар и малко вероятно, в последния момент проектът да бъде блокиран завинаги, и да остави „Газпром“ и петимата му европейски съинвеститори с един скъп бял слон на дъното на Балтийското море, едно дете от различна епоха и упрек към имперските домогвания на Путин.

Ако е това е така, това ще бъде голяма победа за украинската независимост. Откакто беше предложен газопроводът, само една година след инвазията на Путин в Украйна, Киев яростно лобираше срещу тази идея.
Украйна се опасява, че като заобикаля собствения с течове на газ маршрут от Русия до Европа, новият газопровод е част от по-широката руска стратегия за прекъсване на връзките с постсъветските републики и ще я лиши от крайно необходимите й транзитни такси, равняващи се на 4% от нейните БВП.

Киев също така твърди, че газопроводът ще увеличи контрола и частта на Русия на европейския газов пазар и следователно ще даде на Путин шанс да постави своя ботуш върху трахеята на Европа. Газопроводът има годишен капацитет от 55 млрд. м3, което е повече от половината от 95 млрд. м3, който немците са консумирали през 2019 г.

Украйна намери готови съюзници за своята кауза в лицето на Полша, балтийските държави, и със закъснение Италия, Обединеното кралство и, което е критично и Европейската комисия. Всички те посочват спирането на руския газ през 2006 г. и януари 2009 г., както и неотдавнашните заплахи на Путин към Молдова, за да твърдят, че Русия няма да покаже никакво угризение и да спре газовите кранове, за да си осигури своето геостратегическо предимство.

Лобирането на Киев доведе през декември 2019 г. до въвеждането на санкции от страна на САЩ съгласно Закона за защита на енергийната сигурност на Европа (PEESA). Това означаваше, че строителството на тръбопровода беше спряно за 1,5 година, след като швейцарският подизпълнител, който полагаше газопровода, се отказа да работи. Загрижеността на немското правителство беше такава, че в частно писмо от 7 август 2020 г. Олаф Шолц, тогава финансов министър, а сега канцлер на Германия, предложи на тогавашния министър на финансите на САЩ Стивън Мнучин Германия да финансира изграждането на два терминала за втечнен природен газ (ВПГ) в Германия с цял €1 млрд. в замяна на това САЩ да сложат край на пречките си за СП-2 след като САЩ отдавна лобираше за повече износ на ВПГ за Германия.

Доналд Тръмп отхвърли немското предложение, като каза на Меркел, че трябва да спре да храни звяра. На среща на върха на НАТО през 2018 г. той се оплака: „Германия ще има почти 70% от страната си, контролирана от Русия чрез природения й газ. Кажете ми, това нормално ли е? Предполага се, че ние трябва да се пазим от Русия, а Германия тръгва и ще плаща милиарди долари годишно на Русия“.

Първоначално подходът на администрацията на Байдън беше приемствен и копира твърдата линия, възприета от Тръмп и призовава Европа да не става уязвима за руското енергийно изнудване.

Но към месец май тази линия омекна, след като дипломацията на Германия работеше. На 19 май Антони Блинкен, държавен секретар на САЩ, отмени санкциите срещу главния изпълнителен директор на СП-2 Матиас Варниг и близък приятел на Путин, като обясни, че иска да даде време на дипломацията да поработи. На 7 юни Блинкен каза, че газопроводът е свършен факт, а на 21 юли, седмица след срещата с Меркел в Белия дом, Байдън вдигна изцяло санкциите като прощален подарък за нея.

Оплаквайки се, че е получил удар с нож в гърба, президентът на Украйна Владимир Зеленски каза, че Украйна е била извадена от процеса на вземането на решенията, нещо, което САЩ оспорват.

Съгласно споразумението, което Меркел постигна с Байдън, Германия обещава да настоява за удължаването на руско-украинското споразумение за транзит на газ за още 10 години, както и да внесе $175 млн. в нов зелен фонд за Украйна за подобряване на нейната енергийна независимост с възобновяеми източници. „Ако Русия се опита да използва енергията като оръжие или да извърши допълнителни агресивни действия срещу Украйна“, се казва още в изявлението, „Германия ще предприеме действия на национално ниво и ще настоява за ефективни мерки на европейско ниво, включително и със санкции, за ограничаването на руския износ към Европа в енергийния сектор, включително и за газа“. Меркел каза, че тези уверения се отнасят не само за нейната администрация, но и за нейния наследник.

Амос Хохщайн, старши съветник на Байдън за глобалната енергийна сигурност, по-късно оправда прагматизма на Байдън, като каза: „Идеята за постигане на съвместно изявление с Германия беше признаването на реалността на завършването на самия газопровод, разбирането, че агресивните действия от страна на САЩ вероятно няма да променят резултата, а може би само биха го забавили. Така че да погледнем реалността, да я разберем и да създадем нещо като споразумение с Германия, което би ни позволило да продължим да защитаваме значителните интереси, които Европа има, и които и САЩ имат, да защитаваме сигурността на Украйна, като същевременно се справяме и смекчаваме лошите последици и заплахите, които може да представлява СП-2.

Това решение е многократно поставяно под въпрос, включително в Обединеното кралство. Байдън реши да даде своята неохотна благословия на газопровода тази пролет, точно в момент, когато Путин за първи път започна да разполага масирани войски на границата с Украйна. Това също така даде зелена светлина точно когато немската зелена партия, категорично беше против тръбопровода и беше решена да поведе Германия в нова външнополитическа посока, като си качи рейтинга в запитванията, с тенденция да стане най-голямата партия преди изборите през септември. Това беше странен момент за Вашингтон да изпрати пораженчески сигнал до Аналена Бербок, лидера на Зелената партия, и тя не се въздържа да разкритикува решението на Байдън като такова, което ще раздели Европа.

Байдън също беше направил малко, за да отговори на ядосаните републикански сенатори, които подкрепят санкциите срещу „Газпром“ като необходимост за националната сигурност. Сенатор Тед Крус, републиканец от Тексас, който е автор на законопроекта, със санкциите на САЩ за проекта за газопровода, отхвърли логиката на Байдън. „Беше завършен на 95% през декември 2019 г., когато приехме санкциите, и го спряхме. А 95% завършен тръбопровод е 0% готов. И видяхме, че в продължение на една година той си беше парче метал на дъното на океана, докато Байдън не беше избран за президент“.

Като отмъщение Круз изпрати писма до немските фирми, работещи по проекта, като ги заплаши със санкции, които ще унищожат техните компании. Той също така спираше всички номинации на Байдън за висши постове в Държавния департамент, и така пречеше на американската дипломация. Този ход постави близо 30 номинирани в неизвестност, като остави много страни без утвърдени американски посланици.

Противопоставянето приключи, едва когато на Круз беше обещано гласуване в Сената за повторното налагане на санкции до средата на януари. Круз ще се нуждае от 60 гласа "за" за да ги прокара.

Сметките на Байдън бяха разбираеми. Той искаше да оправи отношенията с Германия и да потърси нейната подкрепа за Китай. В този процес той знаеше, че това ще разстрои Украйна, но, както показа с Aukus – Индотихоокеанският пакт за сигурност, който изключи французите – екипът на Байдън за национална сигурност е доста склонен да не задължава своите съюзници след като се е фокусирал върху своя голям стратегически конкурент, Китай.

„Зелените“ в Германия също бяха дълбоко разочаровани, че Държавният департамент е преглътнал аргумента на немската дипломация, че газопроводът е невъзможно да бъде спрян. Да, „Газпром“ беше почти на крачка от финала, но все още имаше пред себе си значителни препятствия от регулаторите в Германия и в ЕС.

Но след това внимателно изграденото равновесие на Меркел бе нарушено от три събития: първото е рязкото покачване на цените на газа в Европа, подхранвано от бума на търсенето в Азия, второто е подновеното струпване на руските войски на границата с Украйна и третото е влизането на „Зелените“ в коалиционното правителство. СП-2 отново е на косъм. Шолц, сега канцлер на Германия, остава привърженик на проекта, но той, Байдън и лидерите на Г-7, са в търсене на начини да възпират Путин, и те се обединиха в думите, че всяка инвазия в Украйна ще доведе до неговото спиране, а не отмяната. Това едва ли е спорно.

Истинският въпрос е дали „Зелените“, по ирония на съдбата са заедно с републиканците в САЩ, ще могат ли да убият проекта напълно. За да направят това, ще е необходимо драматично предизвикателство за начина, по който Германия гледа на Русия.

В книгата си „Проблемът на Русия с Германия“ Джон Лоу, сътрудник на Chatham House, проучва как емоционалната връзка на Германия с руското общество и култура е допринесла за желанието на немците да прочетат погрешно посоката, в която се движи Русия. Говорейки неотдавна в Chatham House, той твърди, че се „играе странна комбинация от емоции, исторически страх от Русия, чувството за вина за престъпленията на нацистите, благодарност към Москва, че е позволила обединението на Германия да се случи, когато това се случи с такива бързина и голямата доза сантименталност, основана на харесването на руската култура.

Тогава имаше икономическа логика, защото исторически Германия разполагаше с технологията, а Русия с ресурсите, и това създаваше някаква естествена взаимна допълняемост между двете страни. И накрая, има широко разпространено схващане, че „Източната политика“ (нормализирането на отношенията между Федерална република Германия и Източна Европа) от края на 1960-те и 1970-те години сложи края на Студената война. Като облекчава напрежението, изгражда контактите и търгува повече, в крайна сметка Русия ще бъде рационален актьор”. Има почти религиозно вярване, че след като Русия се нуждае от пазарите, а Германия се нуждае от руския газ, взаимната зависимост ще осигури стабилност.

Лоу твърди, че за Германия е много трудно да приеме, че Русия непрекъснато се движи в авторитарна посока. „За да направите това, ще трябва да промените политиката и да признаете, че имате работа с много по-труден партньор“.

Всъщност инстинктът на Меркел, според нейния дългогодишен главен съветник по външната политика Кристоф Хойсген пред Spiegel, тя винаги е знаела какво е поносимото за Русия. Поради тази причина тя се противопостави на плана за действие на НАТО за Украйна, да не й се предоставят нападателни оръжия и продължи да твърди, че СП-2 не застрашава енергийната сигурност на Европа.

Това мислене, според Ралф Фюкс, директор на Центъра за либерална модерност на Германия и близък до „Зелените“, се доближава до предоставянето на Русия на правото й на вето.

Но поставянето на Бербок на поста външен министър и на Робърт Хабек, нейният съюзник, в гигантския отдел по изменение на климата, той твърди, че новото поколение от мощни гласове, които се противопоставят на продължилата с десетилетия доминация на така наречената доктрина Russlandversteher (Разбирането на Русия), те вече са излезли на преден план.

За да победят, „Зелените“ трябва да се изправят срещу своите старши коалиционни партньори, СДП. Герхард Шрьодер, 77-годишният бивш канцлер на Германия от СДП, е председател на комитета на акционерите на СП-2, пост, който той зае седмици след напускането на своята публична длъжност. Защитата на Шрьодер на проекта е безусловна. Попитан например за връзката между газопровода, нещо, което той описва като европейски проект, и отравянето на руския дисидент Алексей Навални, той каза: „Едното няма нищо общо с другото“, добавяйки, че нищо не е научно доказано за отравянето. Не е изненадващо, че Навални описва Шрьодер като човекът за „поръчките на Путин“. Той посочва, че истинските бенефициенти на СП-2 няма да бъдат само морално корумпираните немци, но санкционираните от САЩ руски олигарси.

Застъпничеството на Шрьодер за този проект е типично за мнението на СДП. В продължение на много години тормозът на Тръмп над Германия направи от това лесен аргумент за участието на партията, решена да защитава суверенитета на Германия. Това осигури щит за онези в СДП, които защитаваха по-близките отношения с Русия на базата на принципа Wandel durch Handel (Промяна чрез търговия).

Франк-Валтер Щайнмайер, президент на Германия, например, защитава проекта, цитирайки изречението на Хенри Кисинджър, че добрите дипломати търсят допирните точки във външната политика, „за да превърнат лошото настояще в по-добро бъдеще“.

„И двете страни трябва да се замислят дали този мост може да бъде съборен напълно и без замяна“, каза той наскоро. „Мисля, че разрушаването на мостовете не е признак на сила. Как трябва да повлияем на ситуация, която възприемаме като неприемлива, когато прекъснем и последните си връзки?”.

Бившият външен министър на Германия Хайко Маас, също от СДП, представи газопровода като средство за поддържане на връзката с Русия. „Стратегията за изгорените мостове, е не само погрешна, но и опасна, тъй като това би тласнало Русия към тясно икономическо и военно сътрудничество с Китай“, каза той.

Понякога този подход води до успокоение. Бившият премиер на провинция Бранденбург Матиас Платцек, социалдемократ, падна в кацата с гореща вода през 2014 г., когато каза, че „анексирането на Крим трябва да бъде уредено със задна дата съгласно международното право, така че да е приемливо за всички“. Платцек беше и председател на бизнес лобито на Германо-руския форум.

Но най-големият ентусиаст беше Мануела Швезиг, премиер на провинция Мекленбург-Западна Померания, която многократно имаше сблъсъци със „Зелените“. Тръбопроводът стига до сушата в нейната провинция в морското пристанище Мукран, в най-североизточната част на Рюген. Тя беше негова водещ защитничка, празнува Деня на Русия всяка година и дори създаде фондация за защитата на фирмите от санкциите на САЩ, която носи заглавието Фондация за опазване на климата и околната среда. Личната популярност на Швезиг не е накърнена от тази подкрепа за тръбопровода.

„Ако искаме да излезем от ядрената и въглищната енергетика, имаме нужда от газ поне за преходния период“, каза тя.

Така че, за да победи Бербок, тя не само трябва да се изправи срещу коалиционните си партньори, но и да спечели спора с немската общественост, много от която са съгласни с мнението на Швезиг и са скептични, че страната може да си позволи да се откаже от ядрената енергетика, въглищата и газа по едно и също време.
Но Бербок има влиятелни съюзници сред енергийните синоптици. Дирк Меснер, ръководител на немската агенция за околната среда UBA, през август каза, че СП-2 скоро може да бъде остарял заради причини, свързани с политиката в областта на климата. „СП-2 може бързо да се превърне в нещо като динозавър сред енергийните проекти, защото ние искаме да имаме нетни нулеви емисии до 2045 г.“.

Най-важният потенциален съюзник на Бербок е Европейската комисия и законът. Години наред комисията и „Газпром“ са в противоречие. Руската компания се опита да избегне регулаторната мрежа на ЕС с аргумента, че енергийната директива от 2019 г. не се прилага за газопровода. „Газпром“ се провали и сега немският регулатор заедно с ЕС ще трябва да реши в продължение на 6 месеца, дали газопроводът отговаря на законодателството на ЕС. И другите компании получиха разрешение да представят своите аргументи пред немския регулатор, включително и украинския оператор на газовата мрежа GTSOU и полския оператор PGNiG.
Ще влезат в действие цяла поредица от регулаторни изисквания на ЕС относно достъпа на трети страни, разделянето на собствеността и прозрачността на тарифите. Разделянето изисква собствениците на тръбопроводите да се различават от доставчиците на газа, протичащ през тръбите, нещо, на което „Газпром“ се противопоставя.

„Ясно е, че европейското енергийно законодателство ще се приложи и за този проект, и разделянето на търговията и транспорта е ясно уточнено“, каза Свен Гиголд, новият влиятелен държавен секретар на Германия по икономическите въпроси в Министерството по изменението на климата.

В страна, където върховенството на закона има своето значение, Хабек също вижда начин да убие проекта: „Целта на законите е да предотвратят монополите и зависимостите. Мрежата и операторите трябва да бъдат отделни, но за този тръбопровод, това не е така. Имаше голям политически натиск при последното федерално правителство да одобри СП-2. Въпреки това той не е в експлоатация. Федералната мрежова агенция ще провери документите дали са в съответствие със закона, както трябва”.

В евентуален опит да въоръжи регулатора, каза Шмид, че „Газпром“ не печели, като предоставя допълнителни обеми по маршрута през Беларус, Полша или Украина. „Те имат достатъчен капацитет на тръбопроводите си, които биха могли да използват в момента, но не го правят. Но те не са нарушили своите договори и не са следвали нормалната пазарна динамика, като са резервирали допълнителен капацитет."

А майката на всички съдебни битки ще чака, както куфарът без дръжка също ще чака своята съдба.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)