Сеута разцепи Европа, ще я погребе ли Киев?

Залагайки на пари, а не на политика, Европа трупа мигранти от Африка, идва Украйна

Европа не само ще се разцепи, но ще се разпарчетоса, като всяка страна ще заиграе сама за себе си

Двайсетина страни начело с Италия срещу Испания, Франция, Португалия и Ирландия 

От три дни Европа е разцепена почти като никога. Заради мигрантската криза в испанския анклав Сеута, разбира се, която не само разтърси Стария континент, но и го разедени. От едната страна на зейналия ров на разделението е лагерът на привържениците на националния суверенитет. Те използват случая да атакуват социалистическото правителство в Мадрид и отново да насочат общественото внимание към отдавна извънредната според тях ситуация с мигрантите.

От другата страна страна са т. нар. социалисти или биещите се в гърдите като леви сили, които са се оплели страховито в надиплените от тях пълчища от пришълци.
Като движеща сила на десните ветрове на континента се открои Италия, а затварянето от нея на границата на Шенгенското пространство с Испания предизвика небивало напрежение между двете съюзнически страни.

Рим обаче веднага бе подкрепен от Хелзинки, тоест от правителството на Финландия, което поиска незабавно и повсеместно спускане на “Бариерата Шенген”. По същата партитура засвири Копенхаген, където все пак начело на правителството е датската социалдемократка Мате Фредериксен. Нотите се харесаха на властващите в няколко по-малки държави от ЕС и те започнаха да си ги подсвиркват, но едва, едва, за да не дразнят с прекалено експониране по нелицеприятната тема.

Направо пък брутални бяха готвещите се да управляват Франция и Германия крайно десни партии “Национален сбор” и “Алтернатива за Германия”. “Пред лицето на тази извънредна ситуация ЕС трябва да изключи Испания от Шенгенското пространство - заяви лидерът на първата формация Джордан Бардела, подчертавайки: - “Европейските народи не могат да бъдат съпътстващи жертви на политиките на испанския социалистически премиер Педро Санчес”. Тази позиция бе веднага подкрепена от водачката на “Алтернатива” - Алис Вайдел, която заяви: “Границите трябва да бъдат подсигурени, а принудителното връщане на мигранти - стриктно прилагано. Ако се налага, действието на Шенген трябва да бъде спряно.”

От другата страна на рова на разделението се откроиха освен Испания, също така великата Франция, Португалия и Ирландия, донякъде им симпатизираше Германия. Доста двулик за мнозина западноевропейски анализатори се оказа президентът в Париж Еманюел Макрон, който обяви на всеослушание, че подкрепя социалистическото правителство в Мадрид, но в същото време разпореди предприемането на “необходимите мерки за пълен контрол по границата на Франция с Испания”. Значи ликвидира Шенген, но без да го казва, някак за да мине на страната на нежелаещите вътрешноевропейска ескалация по парещия проблем. По-прям и открит, твърдо стъпил на рубежа срещу националистите, но все пак загрижен да предпази отечеството от нова мигрантска вълна, бе германският канцлер Фридрих Мерц, който призова Мароко “незабавно” да приеме обратно хилядите предимно млади хора, нахлули в Сеута.

“Кадрите, идващи от Сеута, са неприемливи” - заяви пък председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. “Не можем да позволим на никого да влиза в нашия Съюз, без да спазва правилата ни.” - подчерта ръководителката на изпълнителната власт в ЕС, натъртвайки на твърдия подход към незаконната миграция: “Връщането на проникналите незаконно имигранти трябва да става бързо, както е предвидено в нашите правила.” После, може би обхванат от стремеж да укроти ситуацията, еврокомисарят по вътрешните работи Магнус Брунер, обяви, че “въобще няма миграционни потоци към континентална Европа и по-специално към държавите - членки на Съюза”.

Донякъде обаче го опроверга ирландското председателство на ЕС, което след като потвърди в събота, че над 37 500 души вече доброволно са се били завърнали в Мароко, свика спешно заседание на така наречения Механизъм на Съюза за интегриран политически отговор при кризи. Но още преди членовете му да се съберат, двайсетина страни начело с Италия, включително България и даже Германия, подписаха писмо до Брюксел, в което поискаха спешна видеоконференция във вторник на лидерите на 27-те, за да потърсят заедно решение на проблема.

И докато държавници и политици умуваха тромаво по създалата се съвсем нелицеприятна и плашеща обикновените европейци ситуация, в западните медии започна сериозен дебат в търсенето на отговор на въпроса кой е виновен за отприщилата се криза на разделението? Разбира се, много, много не заслужават внимание изцепки на симпатизиращи на континенталната левица вестници като италианския “Република” или френския “Льо Монд”, които обвиниха в редакционни коментари за нерадостното положение “Новия интернационал - МAGA, МОСКВА, МЕЛОНИ”. В долу-горе същата бразда, но много предпазливо, заора в. “Ла Стампа”, който основавайки се на публикации Отвъд Океана, обобщи, че специалните служби на САЩ били налели в касите на Рабат 40 млн. долара, за да удари с мощна мигрантска вълна Мадрид, отказал да подкрепи Белия дом във войната срещу Иран.

За някои политически наблюдатели на авторитетни западноевропейски вестници като “Кориере дела сера”, “Льо Фигаро” и “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” обаче ситуацията в Сеута не е миграционна криза, а е пълен провал на политическа стратегия на ЕС, обречена още от самото є начало. Защото Европа на Урсула фон дер Лайн била решила да плаща от щедро, по-щедро на трети страни, за да спират хората, стремящи се да достигнат границите на Евросъюза, вместо да се заемат с отстраняването на първопричините, принуждаващи милиони да бягат от родните си страни. Вместо да водят реална политика и умела дипломация, Урсула и компания просто са раздавали тлъсти чекове, като Мароко е в списъка на страните, получили милиарди евро от ЕС, наред с Турция, Либия, Тунис, донякъде Алжир и Египет.

Но тази стратегия на “прехвърляне на отговорността” не е довежда до никъде, тъй като правителствата на въпросните страни решават, че това, което получават, вече не е достатъчно и те настояват за повече пари, повече политическа подкрепа или повече отстъпки. Дори териториални, какъвто е случаят с претенциите на Мароко към богатата на полезни изкопаеми Западна Сахара. И сега сме свидетели точно на ужасен рекет, тъй като Европа сама е дала възможност на въпросните държави да изнудват, като е прехвърлила собствените си отговорности без капка далновидност.

Та мигрантите са се превърнали в разменна монета - някои ги използват, за да оказват натиск върху Европа, докато други ги употребяват, за да печелят политическа подкрепа. Въобще вместо да залага на политиката и дипломацията, Брюксел стига до парадокса да плаща куп пари на данъкоплатците си на корумпирани лидери, та те да спират мигрантите.

И тук паралелът с Украйна е неминуем, защото и на най-недоучения западноевропеец вече е ясно, че ЕС не плаща на Киев стотици милиарди евро, за да пази демокрацията и свободите на Европа. А за да не позволи на Русия да си вземе онова, което си е наумила, защото сторили го, милиони украинци, съпричастни със сегашните управляващи на страната им, ще търтят на Запад през реки, морета, поля и планини, също като мигрантите в Сеута. И тогава за жалост може да стане страшното - Европа не само ще се разцепи, но ще се разпарчетоса, като всяка страна ще заиграе сама за себе си.

Ето защо Европа трябва и може да спре войната в Украйна, но с дипломация и политика, а не със зъбене на Москва. За да потекат нещата в някакво приемливо и по-лесно за управление русло, защото в противен случай, ако Сеута се окаже наистина разделителният ров на Европа, то утре Киев като нищо може да я погребе в него....