Стивън Спилбърг - Пак ще търси НЛО

Стивън Спилбърг се завръща към любимата си тема – извънземните - и към любимия си композитор – Джон Уилямс. Двете легенди ще работят по нов проект за НЛО. Два от най-великите филма в кариерата на Спилбърг са „Близки срещи от трети вид“ и „Извънземното“. И за двата музиката е писана от Джон Уилямс. А новината за техния 30-и общ проект беше потвърдена по време на специално събитие в чест на Уилямс.

Подробностите около продукцията са оскъдни, но от Universal Pictures я описват като „нов оригинален филм-събитие“. Актьорският състав включва имена като Джош О'Конър, Емили Блънт, Колман Доминго, Колин Фърт и Ив Хюсън.

Партньорството между Уилямс и Спилбърг е създало някои от най-запомнящите се филмови саундтраци, включително тези към „Челюсти“, „Джурасик парк“ и поредицата за Индиана Джоунс. Самият Уилямс има 54 номинации за „Оскар“ и пет спечелени статуетки.

Въпреки че преди време намекна, че „Индиана Джоунс и реликвата на съдбата“ може да е последният му филм, миналата година композиторът потвърди, че не се оттегля от активна дейност.

А Стивън Спилбърг иска да прави филм и за монументалната маркетингова война между Пепси Кола и Кока-Кола през 80-те години на миналия век. Той е идеалният режисьор за филм, който ще представи на публиката един от най-зрелищните капиталистически конфликти в историята.

Междувременно репутацията на Спилбърг можеше да отиде на кино след решението му да задълбочи своя политически активизъм в полза на предишната власт в САЩ и да впрегне режисьорската си визия за провалилото се преизбиране на потъналия в скандали вече бивш американски президент Джо Байдън. Спилбърг искаше да се включи в кампанията на Джо, но той беше скандално сменен от Камала Харис след катастрофалното си представяне в дебата срещу Тръмп.

Разбира се, режисьорът винаги е бил донор и другар на Демократическата партия и беше особено активен фен на Обама. Все пак филмовият индустриалец Стивън Спилбърг не може да стои дълго извън заглавията. Наскоро той поздрави своя стар другар Том Круз и му рече, че е “спасил задника на Холивуд” с успеха на “Топ Гън: Маверик”. Спилбърг каза още, че не съжалява, че е отказал офертата да режисира поредицата “Хари Потър”, защото е искал повече време със семейството си.

Спилбърг още е в голямата игра. Младите лъвове се борят за сочната студийна мръвка, но старият алфа хищник винаги взима своето. Критиците харесаха филма му “Семейство Фейбълман” но публиката остана хладна към полу-биографичната му носталгична драма. Същото стана и с предната му творба - прогресисткия римейк на американската класика “Уестсайдска история”. В комерсиален план и двете заглавия бяха пълен провал, но това едва ли ще нарани дълбокия джоб на Спилбърг.

Проблемът е друг - в новата версия на “Уестсайдска история” има трансджендър персонаж, изигран от сексуално “небинарния” актьор Айрис Менас. Отделно Стивън Спилбърг отказа да сложи субтитри на испанските реплики за прожекциите в САЩ, за да не давал “доминираща роля на английския”. Доста абсурдно решение, което даде съответните резултати.

През последните години брадата и влиянието на този могъщ магнат намаляват осезаемо. Истината е, че той вече не е онзи майстор с магическото докосване. В този смисъл е неприятно, но повече от очаквано стар либерал като Спилбърг да иска да се хареса дори още повече на най-крайните днешни активисти в средите на радиоактивния прогресивизъм.

Все пак Стивън Алън Спилбърг, както е цялото име на най-разпознаваемия филмов режисьор на планетата, е отговорен за някои от най-внушителните и вълнуващи американски филми в историята на киното. “Дуел”, “Челюсти”, “Близки срещи от трети вид”, “Похитителите на изчезналия кивот”, “Извънземното”, “Индиана Джоунс и храмът на обречените”, “Джурасик парк”, “Списъкът на Шиндлер”, “Спасяването на Редник Райън”, “Изкуствен интелект”, “Хвани ме, ако можеш”, “Специален доклад”, “Линкълн”...

Какво е „спилбъргово лице“?

Един от класическите спилбъргови похвати е “гримасата на почуда и страхопочитание”. Нарича се още “спилбъргово лице” и представлява кадър, в който камерата бавно се насочва към лице (или лица), загледано в нещо изключително, нещо, което пленява съзнанието на филмовия образ, а оттам и на нас - публиката, която се идентифицира с него. Гледката, предизвикваща “спилбърговото лице”, може да е на извънземните в “Близки срещи от третия вид” и “Извънземното” или на динозаврите от “Джураски парк” и “Изгубеният свят”. А може да е мистериозната сила, буквално разтапяща нацистки физиономии в “Похитители на изчезналия кивот”.

Невероятно въображение

Той винаги е в състояние да намери съвършения ъгъл, перфектната гледна точка. Обикновено има не повече от един или два най-добри начина за заснемане на сцена и Стивън винаги ги намира. Човекът има невероятно богато въображение. Той собственоръчно трансформира комерсиалното кино и изобрети летния блокбастър с “Челюсти” още през 1975-а година. Никога дотогава не се беше появявал такъв филм - концептуално това бе второкласен японски хорър с чудовища, но Стивън го изведе до нивото на първокласен хичкоковски съспенс-трилър. 

Джордж Лукас, режисьор и продуцент

Филмите му са университети

Извънземното”, “Близки срещи от третия вид”, “Челюсти”, “Списъкът на Шиндлер”- тези и още много други филми са си цели университети. Стивън е ненадминат разказвач в образи. Той може да опише най-сложните отношения само с няколко кадъра. Беше страхотно да работя с него по “Джурасик парк”, който беше чиста филмова магия. 

Лора Дърн, актриса

Помагал ми е много пъти

Той ми е помагал много пъти, за мен винаги е удоволствие да го каня на моите снимачни площадки и да го моля за съвети. Малко хора са по-талантливи от него в изграждането на напрежение, поставянето на сложи екшън сцени с много богата хореография на движението и зрелищно насилие. Когато имам да снимам такива кадри винаги му се обаждам. Човекът е национално съкровище. 

Мартин Скорсезе, режисьор