Труд
Автор:
Христина Колева
Легендата на българския футбол Христо Стоичков си припомни срещата си с папа Франциск, който бе фен на футбола. Роден в Буенос Айрес, Светият отец израства в кварталите, където футболът не е просто спорт, а живот. Още като момче е фен на "Сан Лоренцо" – отбор, основан от свещеник.
Преди три години на терена на Ватикана Стоичков участва в специален мач. Пред Нова тв той разказа за срещата си с папата: "Беше изключителен ден за мен. Това е човек, който допринесе през последните години най-много за мира, за уважението, за обичта. Никога не раздели хората. За мен беше привилегия да бъда във Ватикана. Да имам шанса да му поднеса макар и скромен подарък - копие от златната топка, която много го зарадва. Голяма личност! Отиде си един човек, който обичаше спорта. Винаги сме се стремили да бъдем близо до него, когато ни е канил на някой благотворителен мач, както беше последния път, когато бяхме в Рим, за да играем в памет на Марадона. Той подари на всеки от нас специална топка. Имам и друг специален подарък от него с неговия подпис. Имам фланелката от мача. Това са неща, които остават в Залата на славата. Той беше голям човек. Изключително добър, искрен. Човек, който обичаше хората".
"Погледнахме се в очите и това беше достатъчно", каза още Камата.
Ако сега можеше да му каже нещо, което тогава не е успял, Стоичков подчерта, че ще една дума: "благодаря! Благодаря за голямото сърце, което има към всеки един човек. Мисля, че това е достатъчно.
Аз мисля, че като всеки аржентинец, той се гордееше с това, че Аржентина стана световен шампион. Знаете колко много пъти Марадона е бил при него. Един човек, който е тръгнал от Аржентина и е стигнал до най-престижното място в своята кариера. Един любител на футбола – знаете, "Сан Лоренцо" му е на сърцето. Генерално бих казал, че той обожаваше всеки един спорт – не само футбола".
Стоичков подчерта и любопитен детайл за себе си: "Аз съм много вярващ! Естествено, че е нужно хората да вярват. Вярата ти дава устрем, победи. Когато бяхме в Рим и останахме насаме с него, само спортисти, той каза: “Вярвайте и успявайте!” Това са неговите думи". Камата изненада и с признанието, че се моли всяка сутрин: "Да съм здрав. Нещо да ме боли се моля, че не ме ли боли – не е добре работата."
Той отново вдъхна вяра: "Първо ти трябва да вярваш, а когато вярваш и следваш своите мечти всичко идва само по себе си. От малък съм бил така. Вярвал съм, че един ден ще стигна до най-високото стъпало. Следвал съм си моите мечти и затова съм горд там, докъдето съм стигнал".
