Стойка Кръстева - Бърза и яростна

Стойка Кръстева записа името си със златни букви в олимпийската история на България. Тя донесе първа титла за родния бокс след 25-годишна суша и пета за спорта с кожените ръкавици. Така момичето от Добрич се нареди до славните ни шампиони Георги Костадинов, Ивайло Маринов, Петър Лесов и Даниел Петров, който последен покори Олимп при мъжете през 1996-а. На игрите в Токио българката бе безапелационна, като постигна пет тежки победи, за да ликува с така жадуваната титла, първа за женския ни бокс.

Тази титла е за България - бяха първите думи на Стойка Кръстева. - Може да сме малка държава, но сме много силен народ. И подадем ли си ръка, можем да постигнем всичко. А в този медал е събран неописуем труд и лишения на много хора, за което благодаря на всеки. Аз пък показах, че с търпение и трудолюбие, нещата се получават. Моята мечта се осъществи - дойдох и взех златния медал! 

Всъщност олимпийската титла е много жадувана и изстрадана от Стойка. Тя стига до отличието при второто си участие на игрите и след куп премеждия. В дебюта на този спорт в Лондон 2012 националката остава на крачка от подиума - пета. А следващата олимпиада в Рио 2016 пропуска. И две години по-късно решава да прекрати кариера. Но съдбата решава, че тя има още какво да даде на спорта.

Идеята за връщането й на ринга подхваща тогавашният старши треньор Фикрет Ереджебов, с когото Стойка печели два сребърни медала от световно първенство и втората си европейска титла. Съпругът на шампионката Борил също се вдъхновява от идеята и я подкрепа.

“Не може някой да те е обидил и ти с лека ръка да захвърлиш всичко”, смята Борил. Така след много увещания от страна на треньори и президента на федерацията Красимир Инински, момичето от Добрич се връща на ринга след едногодишна пауза, но и на пътя на медалите. Тя отново става шампионка на България, печели също турнир “Странджа” и за втори път вдига купата през 2021-а.

“Може би е трябвало да си почина - казва 35-годишната Стойка. - Натрупаният опит беше в доста дълъг период, а това изтощава. Но се завърнах, станах още по-силна.”

Същевременно начело на женския ни национален отбор застава най-успешният наш треньор Ангел Ангелов, с когото са свързани и най-големите успехи в българския бокс. Но и последната олимпийска титла в този спорт. В Атланта 96 Даниел Петров ликува със златото, а Серафим Тодоров и Тончо Тончев взимат сребро. Именно Ангелов гласува доверие на Борислав Георгиев, личен треньор на Стойка, да идва с тях на лагери и да работи основно с нея.

“Ангел Ангелов повярва в мен и ми гласува изключително доверие, за което му благодаря - разкрива Георгиев. - Прецени, че аз съм най-добрият вариант за Стойка, лансира ме, даде ми картбланш.”

И наистина, Борислав Георгиев преобразява шампионката, изгражда я като изключително комплексен състезател. Той залага на бързина с краката и привлича лекоатлет на тренировките с нея, отработва сила и издръжливост, а от година и половина шампионката тренира ляв ъпрекът, коронен удар за боксьорите с обратен гард, какъвто има Стойка. С нея работи и психолог, който пък контролира във важните моменти емоциите да не дадат превес.

А самата състезателка признава, че 90 процента от нейния успех се дължи на екипната работа.
“Толкова техничен боксьор в България не е имало от времето на Ивайло Маринов”, пък смята Камен Петров, най-добрият боксов наш коментатор и международен съдия.

Крилатата фраза “трудностите, правят човека по-силен” напълно отговарят на Стойка Кръстева. За да стигне до върха, тя преминава през куп препятствия - от сваляне на килограми и борба с травми до работа в пицария нощно време, за да се издържа. А най-тежкият момент изживява за предишната олимпиада в Рио 2016, когато не попада в състава. Заради еднакви фамилии с другата елитна състезателка в категория до 51 кг - Станимира Петрова, се получава неразбория за турнир “Странджа”, етап от квалификацията за игрите.

Кръстева (б. р. тогава с моминското име Петрова) не само, че не излиза в първата среща, но и пише гневно писмо до федерацията. После пък Станимира взима лек превес в директните двубои помежду им за определяне на състезателката в категория до 51 кг за Рио. За щастие след игрите МОК въвежда още една категория - до 57 кг и така дава шанс на двете да боксират на олимпийския ринг в Токио. Но след световното в Индия през 2018-а, когато Стойка за втори път остава в подножието на върха - със сребро, тя обявява оттеглянето си от спорта. Същата година обаче шампионката изживява и най-емоционалното си състезание. На европейското в София тя печели втората си титла и получава предложение за брак. Тогава любимият Борил й поднася годежен пръстен по време на самото награждаване, докато тя е на най-високото стъпало на стълбичката.

Година по-късно двамата вдигат вълнуваща сватба в Тетевенския Балкан, пременени в народни носии.
А Борил освен в съпруг, се превръща в основен мотиватор и вдъхновител на Стойка, тя да се върне на ринга и да сбъдне олимпийската си мечта.

“Инат е, но е всеотдайна и добра”, казва Борил. 
“Има много сериозен, остър характер - казва треньорът Борислав Георгиев - Но, ако не беше така, тя нямаше да е толкова голям спортист!”

Любител е на риболова

Риболовът е едно от любимите занимания на Стойка Кръстев. И когато е на лагери често прибягва до това свое хоби за разтоварване. Шампионката също обича да кара ски, да плува, да се разхожда в планината, както и да играе народните танци. Добра е също и на футбол, защото преди да се захване с бокс, рита топка с момчетата от квартала. Любител е и на колите. Дори си прави сама ремонти, ако й се наложи. “Това да й се спука гума - вади крика, вдига автомобила и си я сменя - казва с усмивка треньорът Фикрет Ереджебов. - Мъжко момиче. Обича да е независима и сама да се справя с всичко.”