Столична община ще преговаря със Световната банка за оздравяване на „Топлофикация София“

Топлофикация София

Столичният общински съвет подкрепи предложението на кмета Васил Терзиев за започване на процес по финансово и техническо оздравяване на „Топлофикация София“ с участието на Групата на Световната банка. След две предходни отлагания съветниците приеха решение, което дава съгласие кметът да проведе преговори и да сключи договор с международната финансова институция за подготовката на независим анализ и възможни сценарии за бъдещото управление и развитие на дружеството.

„Това е важна стъпка в един много дълъг процес. Целта е да разберем какви са проблемите, какви са възможните решения, колко струват те и какви ангажименти трябва да поемат общината, държавата и евентуален бъдещ инвеститор. Едва тогава Столичният общински съвет ще може да вземе обосновано решение за бъдещето на дружеството“, заяви Васил Терзиев след заседанието.

Приетото решение предвижда първа фаза с продължителност до една година и стойност до 900 000 евро. Тя включва подготовката на финансови, регулаторни, технически и управленски анализи, които да послужат за последващо решение на СОС. Особено внимание ще бъде отделено на състоянието на топлопреносната мрежа, аварийността, техническите рискове и необходимите приоритетни инвестиции.

Терзиев подчерта, че решението не предопределя бъдещия модел на управление на „Топлофикация София“.

„Това не е скрита концесия. Не сме взели решение за концесия. Трябва първо да знаем какви са възможностите, колко струват, откъде ще дойде финансирането и дали има интерес от потенциални инвеститори. Най-важното е да защитим интереса на софиянци и да гарантираме, че услугата ще остане социално поносима“, посочи кметът.

Към ноември 2026 г. задълженията на „Топлофикация София“ към „Булгаргаз“ и Българския енергиен холдинг надхвърлят 1,3 млрд. евро, а високите лихви по част от задълженията допълнително задълбочават кризата.

Терзиев обърна специално внимание на необходимостта от разговор с държавата за условията по натрупаните дългове, включително за лихвите за забава, които при определени споразумения достигат 15–16% годишно. По думите му това са непазарни условия, които ускоряват натрупването на задължения и ограничават възможностите за инвестиции.