Слънцето може да произвежда изключително мощни изблици на радиация по-често, отколкото предполагахме, съобщава „Ню сайънтист“.
Според проучване на слънцеподобни звезди такива „супер изригвания“ се случват веднъж на век и са придружени от бури от частици, които имат опустошителни последици за електрониката на Земята. Тъй като последната голяма слънчева буря, която засяга Земята, е преди 165 години, може би скоро ни очаква нова, предупреждават учените, но уточняват, че не е сигурно доколко Слънцето прилича на изследваните звезди, подобни на него, информира БТА.
Въпреки че преките измервания на слънчевата активност започват едва към средата на 20-и век, има и по-ранни данни за слънчеви бури. Знаем, че през 1859 г. нашата звезда е предизвикала изключително мощно слънчево изригване - изблик на светлинна радиация. Тези изригвания често се свързват с последващо изхвърляне на коронална маса (ИКМ) - мехур от намагнетизирани плазмени частици, който се изстрелва в пространството.
Това изригване преди 165 години наистина е последвано от ИКМ, което удря Земята и предизвиква силна геомагнитна буря, регистрирана от астрономите по онова време и известна днес като „Събитието Карингтън“ - една от най-мощните слънчеви бури в най-новата история, освободила енергия, еквивалентна на 10 милиарда едномегатонни ядрени бомби.
Ако подобно изригване се случи днес, то би могло да извади от комуникационните системи и електрическите мрежи.
На Земята има и доказателства за много по-мощни бури доста преди Събитието Карингтън. Оценките на радиоактивните форми на въглерода в дървесните пръстени и ледените ядра показват, че Земята понякога е била обсипвана с частици с много висока енергия за периоди от няколко дни. Не е ясно обаче дали те са били резултат от еднократни, мощни слънчеви изригвания или от няколко по-малки. Не е сигурно също така дали Слънцето може да произведе толкова големи изригвания и бури от частици в рамките на едно изригване.
Честотата на тези следи на Земята, както и на свръхизбухванията, които астрономите са регистрирали на други звезди, предполагат, че тези гигантски изригвания обикновено се случват с интервал от много стотици до хиляди години.
В днешно време Иля Усоскин от Университета в Оулу, Финландия, и негови колеги са изследвали 56 450 звезди и са установили, че слънцеподобните звезди изглежда произвеждат супер изригвания много по-често от предполагаемото.
„Свръхизригванията при подобните на Слънцето звезди са много по-чести, отколкото смятахме досега, приблизително веднъж на един или два века“, казва Усоскин. „Ако вярваме, че тази проекция за Слънцето е правилна, тогава очакваме суперизригване на Слънцето приблизително на всеки 100 до 200 години, а екстремните слънчеви бури - по досегашните ни данни, се случват приблизително веднъж на 1500 или 2000 години. Налице е несъответствие“.