Труд
Автор:
Светла Йорданова
Бях твърде млада и неопитна за ролята на Стела от “Дунав мост” - в житейски и професионален план
Талантливата актриса Йоана Буковска печели първата си театрална награда едва 17-годишна, с участието си в спектакъла “Ромео и Жулиета”. Лицето ѝ става популярно в цяла България с ролята на Стела в сериала “Дунав мост”, за която тя получава “Златна ракла” за “Най-добра актриса” през 2000-та година. За друг известен сериал - “Откраднат живот”, Йоана взима наградата “Любима актриса на публиката”, което за нея е най-голямото признание. Сред най-награждаваните ѝ роли е и тази на Нели Кодева, във филма на Дочо Боджаков - “Моето мъничко нищо”, за която през 2009-та година получава награда за “Главна женска роля” на 12-тия международен филмов фестивал в Бердянск, Украйна. Този филм ѝ носи и специална награда на журито от “Любовта е лудост”. Красивата актриса има много запомнящи се роли и на театралната сцена, в спектакли като “Железният светилник”, “Госпожица Юлия”, “Симулатор за чифтосване”, “Поручик Бенц”, “Променяне”, “Есенна соната” и други. През 2012-та година Йоана стана майка на близнаците Любомир и Вера, които вече са в осми клас.
Заплатите ни станаха наполовина - как да вярваш, че промяната е за добро?!
- Йоана, новият български игрален филм с твое участие - “Наследникът”, вече стартира много успешно по родните кина. Какво те привлече в тази продукция и в твоята роля в нея?
- Щастлива съм да бъда част от този филм - предвестник на новото българско кино, създаден от толкова млади хора - Денис, Яница и Хрис! Те са завършили кино в Англия, но са се върнали тук, за да направят своя първи пълнометражен филм и да докажат, че и у нас имаме достатъчно добри професионалисти, както в техническите, така и в творческите екипи на кинопроизводството. Поканиха ме за ролята на Евелин Драгу - основен персонаж във фабулата. Веднага ме грабна сюжетът и фактът, че досега не съм играла в подобен род жанрово кино, който толкова да се доближава до фантазността тип “Хари Потър” и за мен е голяма тръпка да създавам подобен епос на българска почва. През първите седмици на екран - “Наследникът” стана блокбъстър по гледаемост, и то на фона на холивудски продукции, като “Одисея”, “Приложна магия-2” и новия “Спайдърмен 4”! Това доказва, че тези деца знаят с какво са се захванали и как да го осъществят качествено и продаваемо.
- Ролята ти в този филм те направи популярна и сред младежката аудитория...
- Да, след появата на филма вече съм разпознаваема и сред младежите между 12 и 16 години, която е голяма част от аудиторията на Денис, Яница и Хрис в социалните мрежи, където те са изключително успешни инфлуенсъри. Но благодарение на “Наследникът” те защитават поредната хубава традиция, че всичко започва от една добра книга, която са написали сами, а по нея са създали сценария и оттам - филма.
- А на твоите деца - близнаците Вера и Любомир, допадна ли им това, че в “Наследникът” играеш вампир? Коя е любимата им твоя роля досега?
- Децата ми все още попадат в невръстна възраст за моите ролите и не са гледали много от тях. Повечето ми роли не са предназначени за деца под 14 години, които те току-що навършиха, въпреки че тази забрана у нас масово не се спазва. Хубаво е, че всеки родител гледал “Наследникът” казва, че не е толкова страшен - далеч по-страшни са другите неща, които децата гледат в сериалите на тв-платформите, както и в различни тв-формати. Моите деца го гледаха по отделно, всеки със своите приятели. Хареса им - казаха, че не са ме виждали в такава роля и светлина и им е било интересно. Откриха един друг човек у мен със сигурност, непознат за тях досега. Иначе, от малкото роли, в които са ме гледали, най-много им хареса моноспектакъла ми “Променяне”. В него са разбрали най-много неща за мен като жена и човек, както и за професията ми на актриса - и аз съм много щастлива и благодарна, защото те схванаха дори детайли, които на повечето хора им убягнаха в моноспектакъла...
- Как мина театралната премиера на новата пиеса с твое участие “Трамвай “Желание”, която беше на 30-ти септември?
- Премиерата мина запомнящо се! Салонът на Разградския театър беше препълнен - своеобразен прецедент за театралните премиери там, както се говори, а публиката ни прие емоционално и с признателност за професионалната ни вярност към театралната естетика на Тенеси Уилямс. Споделяха ни, че отдавна не се е появявало толкова сериозно и вълнуващо представление, като заслугата е на режисьора Николай Кенаров. А аз се озовах в този проект по покана на Стефани Лечева - директор на ТМФЦ в Разград. С нея се познаваме от 20 години, още от срещата ни като актриси в “Змей” на Шуменския театър, постановка на Димитър Шарков. За мен е професионална чест и отговорност, че тя каза: “Само Йоана може да изиграе Бланш сега!”, и така се озовах в тяхната уютна трупа...
- Ти мечтала ли си за ролята на Бланш Дюбоа? Според теб, какво прави тази пиеса на Тенеси Уилямс една от най-поставяните в цял свят?
- Бланш Дюбоа е мечтана роля за всяка актриса, а Тениси Уилямс е учебник по театър. Всички персонажи в неговите пиеси са стъпала в актьорското изкуство и според възможностите на актьора за някои може да са препъни камъни, а за други пиедестал, но само тогава разбираш защо е мъчен автор и не е лъжица за всяка уста. Щастлива съм, че тази роля ми се случи, след като бях играла Меги-котката в “Котка върху горещ ламаринен покрив” в Ямболския театър и вече познавах света на Тенеси Уилямс.
- А какво ти даде и какво ти взе участието в сериала “Дунав мост”, след което с Чочо Попйорданов се превърнахте в най-обсъжданата и преследвана от жълтата преса двойка?
- На първо място ми даде възможност да направя ролята на Стела, с която спечелих наградата “Златна ракла” за главна женска роля от международното жури - 2000-та година. Даде ми популярност като актриса и голям трамплин - да бъда забелязана като актьор в едни неблагодарни години - това беше първият нов български филм, след седем години пауза през 90-те години. “Дунав мост” беше моят голям късмет и шанс да се заявя в професията, а това за личния ми живот и експлоатацията от жълтата преса го приемам като изпитанията на съдбата. Въпросът е дали си готов да ги издържиш и да платиш цената - мисля, че успях да се справя и с тази задача, а не са много хората у нас, които устояха на подобни предизвикателства... Съдбата ми винаги ме пуска в най-дълбоките води. Първо беше как на 14 години без никаква опитност от студията на Бончо Урумов, директно попаднах в трупата на ТБА с Коко Азарян в “Лулу”, после същото се повтори и в “Дунав мост”- твърде млада и неопитна за ролята на Стела - и в житейски, и в професионален план! Въпросът тогава е дали ще се удавиш или ще се научиш да плуваш срещу течението, а знаем че онези, които плуват срещу течението са винаги най-силни и оцеляващи. А всичко съпътстващо като обстоятелства през годините е било урок и ме е направило само по-силна от днешна гледна точка.
- Какви нови роли да очакваме от теб?
- В момента репетирам с режисьора Мария Панайотова “Деца на света” - пиеса от Стефан Цанев, в която имам щастието да си партнирам с актьорите - величини Ели Скорчева и Рашко Младенов. Премиерата е на 2-ри ноември в “Сити Марк арт център” в София. Има и доста заложени дати през ноември и декември в цялата страна - в Ботевград, Благоевград, Варна, Пловдив, Велинград, Велико Търново... Репетирам и две нови неща - едното е музикално-поетичен спектакъл по първата стихосбирка “Любовта ми” на младия поет Томислав Линков - много обичам този формат амалгама между велика музика и завладяващи стихове. В него сме заедно начело с Елица Тодорова и Росен Пенчев, както и с млади даровити деца, като Галя Савчева и Леон Даниел, които макар и ученици, пеят и свирят божествено - професионално. Ще го представяме в пиано барове и бохемски местенца из цяла България. На 16 октомври в пиано-бар “Синатра” София беше премиерата, след това сме в Пловдив на 30 октомври. Междувременно репетирам и още една пиеса “Три версии на живота” на Ясмина Реза, с режисьор Стоян Радев. Премиерата трябва да е през ноември, или декември в “I AM Studio” на Камелия Хатиб.
- Много твои колеги не крият, че са притеснени от големия скок на цените у нас. Какво е твоето отношение към еврото и това драстично поскъпване?
- По принцип нямам нищо против еврото, за мен парите са разменна единица, въпреки че винаги ще си казвам “до последната стотинка”, или “всеки лев”. Но когато цените в заведенията и услугите станаха лев за евро: оставиха цифрите и само се смени валутата зад тях, а пък заплатитe ни са си наполовина - как да вярваш, че промяната е за добро?! Един приятел от Америка ми разказа наскоро истинска случка-като анекдот. Всяка сутрин ходел при негов познат грък на кафе в Чикаго и май месец той му казал: “Хайде честито, спечелихте “Евровизия” - сега нали знаеш какво ви чака? И вие - първо приехте еврото, после спечелихте “Евровизия”, а сега следва фалит на държавата, както беше при нас!” Ще видим дали тези думи няма да са пророчески!
- А какво мислиш за изследването PISA, според което българските ученици са на последно място в ЕС по функционална грамотност?
- Мисля, че трябва да се промени скорострелно учебната система, по която се преподава у нас. Да погледнем към Япония, към други по-утвърдени като икономика страни, Скандинавия например, как са реорганизирали учебната програма там. Не бива да казваме, че децата затъпяват - те не се раждат така, а това е следствие от обучителната система в училищата. Днешните деца имат други сетива, неприложими към досегашната система - все едно да опитваш да пишеш с перодръжка върху таблета! Възрастните трябва да започнат да се променят достатъчно бързо, защото децата започват да ни изпреварват технологично в мисленето и потребностите си, а не да ги гълчим и виним, че не се справят, защото в случая отговорността за техния провал е наша - като родители и обучители.
- С твоите деца говорите ли за фентанила и другите опасности за тийнейджърите в момента?
- Говорим открито на всички теми, за които те са готови. Желанието ни като родители винаги е да осигурим по-защитена среда за децата си и се радвам, че те не са покварени от чернилката на времената ни, както биха могли да бъдат на техните години. С тях си говорим в прав текст, без да им насаждам страхове, но вече има наистина страшни неща, които мигновено могат да ти струват живота. Фентанилът е поредният опасен синтетичен наркотик. Никога не съм била на ти с наркотиците, но днес трябва да говорим за това с децата, за да ги защитим - да не се доверяват на чужди хора, да не взимат бонбон, шоколад, или напитка от тях и дори да внимават ако на парти си оставят чашата някъде, понеже може да сипят в нея нещо - има доста такива клипчета и в интернет. Проблем е, че хем искаме да са добри и доверчиви хора, хем това може да им изяде главата - къде днес е тънката червена линия между това да оцелееш и това да си състрадателен?!
- Ти самата от “готините” ли беше в училище, или по-скоро от аутсайдерите?
- По-скоро аутсайдер и съм си интроверт по природа, а най-добрите ми приятели бяха в театъра и киното. Във Френската гимназия се усещах различна. През 90-те години имаше ярко разделение на богати и бедни, а децата на бивши дипломати и хора с възможности не се свеняха да демонстрират какво притежават, а аз ходех с кенарените ризи и хипарските дрехи на мама, запазени от нейното тийнейджърство и студентство. Бяха странни, цветни и различни, а не маркови като техните, тогава изключително се държеше на етикетите- скъпи и трудно достижими тогава, обаче аз никога не съм робувала на този вид мода и имах собствен стил. Те ходеха на зимна ваканция в Алпите, а през лятото по Ривиерата във Франция или европейското Средиземноморие. В същото време, съучениците ми смятаха, че аз се правя на важна, понеже се занимавам с театър и кино, където хората да ме гледат и да ми ръкопляскат. Това разминаване ме определи като аутсайдер - различен от средата си, каквото е и значението на тази дума. Радвам се, че оттогава останах близка с бившата ми класна - мадам Светлана Герасимова, която сега работи във Френския културен институт и тази година благодарение на нея, бях поканена за патрон на театралния фестивал на франкофонските училища във Варна.
- В какво вярваш?
- Вярвам в това, че хората са добри в своята същност. А същността е една и всички сме нейни съставни части, подобно на парченца от пъзел. Вярвам също, че ако силно искаш нещо то се случва, затова трябва да внимаваш какво мислиш и изричаш, понеже то се сбъдва - и доброто, и лошото. Не назовавай страховете си дори наум, за да не се материализират - искай доброто, говори доброто и с това ще бъдеш обграден. Моят принцип през годините се потвърждава и във възпитанието на моите деца - Не прави на другите това, което не искаш да се случи на теб, защото всички ние сме едно. Най-пагубната и затормозяваща матрица, която владее човешкото съзнание от векове е, че си сам в този свят и че трябва да се справяш сам с всяко предизвикателство, без да товариш другите...! А истината е да имаш достатъчно вяра и доверие в хората, че са готови да откликнат и да ти помогнат, ако ги помолиш и споделиш болката си, така както ти самият би го направил за всеки, който е в нужда.
