Те не лъжат. Те мислят така

Предполагате, че всичко това не е сериозно? Не, това е всичко: "ядрената пепел" и ракетите, летящи до Флорида ...

Президентът Владимир Путин нареди ядрените сили на Русия да бъдат поставени в режим на готовност. Причината са „агресивните изявления” на „висшите лица на водещите страни от НАТО” срещу Руската федерация.

И няма никаква обосновка! Те сега за тази ядрена бомба ли вдигат шум, или какво? Както в шегата: „Защо убихте заека?“, а „той защо ни нарича с всякакви имена?"

Какво означава това? Това означава, че в Украйна всичко върви, очевидно, не така както е планирано. Киев не е превзет. Зеленски не се предава. В телеграм каналите има страховити кадри. На този фон изявленията на Министерството на отбраната за отсъствията на жертви все повече приличат на победоносните доклади на кмета за битката на Ланселот с дракона в известната пиеса на Шварц.

Те планираха нова Чехословакия, но получиха нещо друго.
А знаете ли кое е най-фрапиращото в тази, както сме принудени да казваме, „специална операция“? Те не ни излъгаха.

Когато изричаха всички тези думи за преврата в Украйна, за нацистите, които са завзели властта там, когато се хвалеха с величието на нашите оръжия, за които бяха похарчени трилиони рубли, това не беше лъжа. Точно това мислеха те и е очевидно, защо въз основа на този поглед към света те планираха своята кампания.
Стратегическият план на тази операция, както може да се предположи, доста сериозно произтича от всичко, което Путин е говорил многократно и какво му е говорил Медведчук, че има един-единствен братски народ, хората, които носят в душата си Русия, и има нацисти и бандеровци, които са завзели с помощта на американците властта. Струва си да деактивирате противовъздушната отбрана, да превземете Банковая с парашутен десант и да разкъсате територията на Украйна с танкови клинове и бандата сама ще се предаде.

След това няма да има нужда от никакво разчленяване, и от никаква Новорусия. Ще бъде възможно да се проведат истински избори, като в Русия, с задължително електронно гласуване и да се избере ерзац президент, който ще поиска да се разположат руски войски в Украйна за защита срещу агресията на НАТО, да проведе процес срещу хунтата на Зеленски и след това заедно с президента на Беларус Лукашенко и двамата ще се обърнат към В.В. Путин с молба за обединяване с историческите руски земи в състава на Руската федерация.

Но сега целият този план се срина поради наличието на две непредвидени препятствия, едното от които се нарича украинския народ, и другото е украинската армия.

Нещо се обърка. А подробностите за това какво се е объркало ще бъдат разгледани по-късно във всички военни учебници, но най-важното вече е ясно.

Тази светкавична операция се провали.

Въпреки всички тези високоточни ракети, които поразиха противовъздушната отбрана на противника, и отсъствието на бомбени килим, всъщност беше планирана една настъпателна операция от сталинистки тип, базирана на известната му максима: „Количеството само по себе си преминава в качество”.

Ако се направи десант с войски както от морето, така и от въздуха, ако се навлезе в Украйна от страната на Беларус и от Русия и през почти 3 000 км на нейните граници с хиляди единици техника, тогава кой ще ни устои? Количеството е качество само по себе си.

Организаторите на този план наистина успяха да постигнат тактическа изненада и да унищожат доста отбранителни центрове, а за превземането на Чернобил, тази стационарна ядрена бомба, по която никой не смее да стреля, на авторът на тази идеята трябва да се връчи Ордена на Мордор като гений. В този смисъл е невъзможно да се сравнява тази война с чеченската или дори с грузинската и действията на руската армия изглеждат много по-напреднали.

Но, има и едно но.

Киев не беше превзет за 48 часа. Още първата нощ десантът не можа да превземе летището в Гостомел и там да започнат да кацат десантните ИЛ-ове, които трябваше да превземат двореца на Киевския Садам. Колоните, идващи от Чернобил, трябваше да се заседнат в Гостомел. Не се случи и десантът във Василков. Нямаше значителен напредък по границата на „ДНР/ЛНР“ (все пак там има три линии на отбраната, вкопани в земята, и може би това да не е било планирано).

Но най-важното е друго. Количеството само по себе си не дава качество. Количеството понякога е проблем само по себе си. Колоните от бронирана техника напредват, а ситуацията в Украйна става много тежка. Но в същото време е лесно да се стреля по същите тези колони от бронирана техника, именно поради техния размер, мудността, която е неизбежна при такъв размер на объркване и при условие, че вражеската армия не е избягала, а е тук. А тя не се разбяга. Нейното командването е съхранено и най-важното е, че командирите на средно ниво не искат разрешение от началниците си и сами провеждат съвременни мобилни бойни действия.

В Киев бяха разпределени 18 000 или 25 000 автомата. Много от тях, без съмнение, по-късно ще се отзоват в уличните битки, някои хора, които получиха тези оръжия, дори и с нож за писма в ръката, не може им се вярва, но повечето от тези автомати ще стрелят, ако руските войски влязат в града.

Зеленски стои по улиците на Киев и отказва предложената от американците евакуация с думите: „Имам нужда от боеприпаси, а не от самолетен билет“.

Организаторите на тази кампания смятаха, че руската армия, огромна и тромава, ще бъде лавината, която ще покрие Украйна като Грузия. Да, това е лавина. Но в същото време е и огромна и тромава мишена.

План А се провали. Войските понасят загуби. И е ясно, че оптимизмът на Министерството на отбраната минава през същото ведомство като изявлението на Лавров, че „Русия никога няма да атакува Украйна“.
Този показен оптимизъм може да се обясни само като резултат от паниката, именно защото безкръвността на тази кампания беше една от основните й идеи.

Какво следва?

Разбира се, възможно е да се започне това, което Кадиров нарича, „решителен щурм” и „мащабна операция”. Но тук има друг проблем: спектакълът на бомбардирания Киев, с групите чеченци, обикалящи димящите му останки и унищожаващи оцелелите „нацисти“, може да предизвика рефлекс на повръщане дори сред закоравелите „патриоти“.

Остава да се премине към "План Б". Да кажем: че ще напомняме, че Русия има атомна бомба и тя може да се използва за предотвратяването на агресия и с цел денацификация и нека Зеленски се съгласи с нашите условия.
Предполагали ли сте се, че всичко това не е сериозно? Но това е всичко: "ядрената пепел", ракетите, летящи към Флорида... И сега си мисля, че това е сериозно. В крайна сметка сериозно се говори, че в Украйна в резултат на преврат на власт са дошли нацистите, извършващи геноцид, а освободеният народ ще посрещне руските войски с цветя.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)