МЮНХЕН – Един финал за историята! Без надлъгване и скука, а с виртуозни атаки и голове! Един финал, който само спази за пети път правилото, че в Мюнхен печели този, който не е вдигал купата с големите уши.
Кой би предвидил миналата есен, че Пари Сен Жермен ще играе в мача за титлата. Отборът трепери за мястото си на поправителните плейофи. Интер пък допусна само един гол в глуповата фаза. В нейния край „нерадзурите“ изглеждаха като солиден скрит фаворит, а а парижани – като жертвено агне за тогавашния №1 за букмейкърите Ливърпул.
Какво преобразяване! Какво чудо! Интер, който мина в четири шоу мача, огромна доза късмет и съдийски намигвания, срещу великаните на турнира Байерн и Барселона, беше попилян. В Италия са измислили катеначото, но ПСЖ можеше да вкара много повече от петте гола, а резултатът 5:0 е рекорден за финал за турнира. Тези попадения са повече, отколкото френският футбол имаше на финал в най-големия турнир – три на Реймс от черно-белите кадри и победния на Базил Боли за Марсилия срещу Милан през 1993 г. Монако и ПСЖ така и не се разписаха в предишните си мачове. В елиминационната фаза сега отборът вкара 24 гола, отправи 172 удара (69 точни), владя топката 62 процента.
Луис Енрике беше гениален играч, сега е гениален треньор. Извървя своя трънлив път, който неведнъж сочеше към уволнението през задната врата на Айфеловата кула. Не е нелогично – 14 години катарските шейхове управляват Пари Сен Жермен. Проектът им до днес струва 2 милиарда евро! Започна се с Едисон Кавани и Златан Ибрахимович, който искаше да сложат негова статуя на мястото на Айфеловата кула. Голям процент от милардите бяха за Лионел Меси, Неймар, Килиън Мбапе – триото, което трябваше да командва света. И тримата са гении. Но и тримата по различен начин предадоха емблемата на ПСЖ – кой с мързел, кой с незаинтересованост.
Сега тепърва прохождащи футболисти като 18-годишния Дезире Дуе, като Брадли Баркола, като Уорън Заир-Емери са кралете. Заедно със замеряния с банкноти от фенове на Милан и обявен за предател Джанлуиджи Дунарума. Заедно с обикалящия различни грандове като Реал и Интер защитник Ашраф Хакими, който откри головото шоу и показа огромно уважение към „нерадзурите“ с жестове. Заедно с Кхвича Кваратсхелия, който освен четирите титли с ПСЖ, е и шампион с Наполи. Заедно с нарочвания за невъзпитан гамен Осман Дембеле. Никой от тях не е претендирал за „Златна топка“, но всички заедно те вече я заслужиха.
А колко тъжно е да си днес Килиън Мбапе! Преди година капитанът на ПСЖ избяга от Париж, за да спечели Шампионската лига с Реал. И не само – осъди клуба си за неизплатени бонуси. Сега му се наложи да пише в социалните мрежи поздравления за бившия си клуб, който се оказа много пред Реал през този сезон.
А колко радостно е да си Насел Ал-Хелайфи! Синът на рибар се запозна с Тамин бин Хамад Ал-Тхани, емира на Катар, когато бяха още съвсем млади. Заедно играеха тенис. Ал-Хелайфи мечтаеше за голяма кариера. Безуспешно. През 2013-а емирът го направи министър в правителството и му даде възможността да управлява Пари Сен Жермен. Голямата цел е постигната! Във Франция преглътнаха обидата на Кристиано Роналдо, че там е фермерска и безинтересна лига, за да му се подиграват на сушата от трофеи в Саудитска Арабия.
Една красива приказка е към края си. Край прочутата катедрала Дуомо в Милано явно няма да виждаме повече Симоне Индзаги. „До няколко дни ще стане ясно бъдещето ми“, промълви треньорът, който е изкушаван с оферта от саудитския Ал Хилал. Преди две години Индзаги отново изведе Интер до финал в Шампионската лига. На стадион „Кемал Ататюрк“ в Истанбул обаче неговият отбор беше не само равностоен, но и по-добър от Манчестър Сити. Загуби минимално с 0:1.В Мюнхен ситуацията беше различна...
Пари Сен Жермен е новият футболен крал на Европа! Честито, парижани!