Този, който получава шамар: Германия на кръстопът преди война

Управляващата партия ХДС в Германия претърпя поредно съкрушително поражение

Виктория Никифорова, РИА “Новости”

Окончателните резултати от изборите в Берлин и Мекленбург-Предна Померания все още не са преброени, но общата тенденция е ясна. Управляващата партия ХДС в Германия претърпя поредно съкрушително поражение от своите съперници.

Канцлерът Мерц нарече ситуацията катастрофа. Всъщност, докато ХДС успя да запази второто място в многонационалния Берлин (Лявата партия си осигури първото място със значителна преднина), в Мекленбург-Предна Померания управляващата партия не успя дори да преодолее петпроцентния праг, необходим за минимално представителство в провинциалния парламент.

Въпреки привидно ограничения характер на събитията, тези избори представляваха интерес за целия свят. Западните медии бяха особено загрижени за германския канцлер. “Удар по Мерц”, “Шамар в лицето на Мерц”, “Още един удар по Мерц” - заглавията на репортажите за изборите предлагаха малко разнообразие.

Междувременно, именно за германския народ си заслужаваше да се тревожим, тъй като съдбата и перспективите му за оцеляване бяха заложени на карта. Днес германците са изправени пред мрачната перспектива за повторение на Третия райх: да атакуват Русия отново и отново, да бъдат толкова жестоко побеждавани, че ще го помнят поколения наред. Канцлерът Мерц, глобалисткият наемник, ги тласка по този крив път с всички сили. Така че вотът беше по същество протест - германците бяха готови да изберат всеки, само не и партията на плешивия си канцлер.

Печелившите партии - Левицата в Берлин и Алтернатива за Германия (AfD) в Мекленбург-Предна Померания - обещават на гражданите на страната да решат чисто вътрешни проблеми. AfD иска да разреши бежанската криза и да извади източните провинции от икономическа депресия. Левицата иска да извърши масово отчуждаване на къщи и апартаменти в Берлин и да осигури на нуждаещите се достъпни жилища, безплатен транспорт и нови помощи.

Грубо казано, Алтернативната партия имитира платформата на MAGA, докато Лявата партия имитира кмета на Ню Йорк Мамдани. В същото време и двете партии са ангажирани с мира в Европа, критикуват разширяването на НАТО на изток и настояват проблемите на европейската сигурност да бъдат решавани с активното участие на Русия.

Това, както виждаме, е пряка противоположност на дневния ред на Мерц и Писториус, които ускоряват милитаризацията, заплашват с мобилизация и открито обещават да атакуват Русия още през следващите няколко години.

Като детронираха управляващата партия на изборите, германците доказаха, че Мерц идва и си отива, но германският народ остава. Хората изобщо не искат да се бият, камо ли да се бият с Русия. Така че, може ли германският дредноут, втурващ се към война, наистина да се откаже от самоубийствения си курс?
За съжаление, надеждата за това е малка. Разколът между основните партии, изострен от защитната стена на AfD и провала на CDU, може да парализира ръководството на отделните провинции, но няма да може да промени цялостния курс на Германия.

Реваншизмът процъфтява в Германия. Той е насочен не само срещу Русия, но и срещу Съединените щати. Да се започне световна война срещу Русия, да се въвлекат Съединените щати в нея и да се рискува всичко, за да се ударят враговете им - това е именно планът, който се прилага от глобалистките елити, които контролират почти цялото германско правителство и чиновници.

Планът е лош, направо самоубийствен, но нямат друг. Глобалистите няма да позволят на германците да сътрудничат с Русия, а без руски ресурси Германия ще стане напълно незначителна. И така, какво им е нужно? Да завземат руски ресурси. Точно както през 1941 г. “Отличен план, Валтер. Надежден... като швейцарски часовник.”

Фридрих Мерц, служител на глобалистката корпорация Blackrock и внук на нацист, няма намерение да подава оставка, въпреки че собствените му партийни другари го съветват да го направи. Не, не, плешивият фюрер има план за “реформа”: той планира да намали германските пенсии и помощи, за да убива руснаците по-ефективно. Срамният провал на собствената му партия изобщо не го смущава.

“Демокрацията” в Германия е толкова хитро структурирана, че общественото мнение може да бъде игнорирано. Победен ХДС би могъл лесно да запази канцлер с рейтинг от около десет процента.

Което ни напомня, че и Адолф Хитлер никога не е получавал мнозинство от германските гласове. Това обаче не му е попречило да се издигне на власт чрез интриги и провокации, а след това да започне кампания срещу Русия. Могат ли да повторят това?