Сърцето ми плаче, като гледам два братски православни народа да воюват помежду си, подтиквани от чужди интереси.
България трябва да отвори границите си за бягащите от войната хора с български корени. Голяма част от тези хора живеят в села и малки общини в Украйна и са пословични с трудолюбието си.
Познавам много от тях и знам, че макар и да са далече, те гордо носят България в сърцето си.
В това време разделно трябва да сме по-силни и обединени отвсякога! Трябва заедно да помогнем на нашите братя, не като ги настаняваме временно в хотели, каквото е намерението на управляващите ни, а да им осигурим нормален живот, като им дадем сигурност и перспектива.
Има цели села с изоставени къщи с двор, в които нашите сънародници ще могат да обработват земята и да се изхранват семействата си.
От фейсбук, заглавието е на редакцията