Тур дьо Франс стартира без фаворита

В последните години Тур дьо Франс винаги е имал ясно изразен фаворит - Крис Фрум. Още при паметната победа на Брадли Уигинс през 2012-а стана ясно, че именно той е истинският ас на доминиращия отбор на „Скай“. Оттогава пропусна титлата през 2014-а заради падане в петия етап и миналата година. Тогава стана жертва на амбицията си да стане първият след Марко Пантани с победи в Джиро д'Италия и Тура в една година, но силите му не стигнаха за пети триумф във Франция. Това отвори път на съотборника му Герент Томас за крайната победа, колкото да покаже, че британският тим е без конкуренция на пътя.

Тежкото падане на Фрум при спускане с 80 км/ч по време на разузнавателно каране преди Обиколката на Швейцария няма как да е добра новина от нито една гледна точка. „Имах късмет, че съм жив“, призна шампионът от болницата, където бе закаран с множество травми, счупени ребра и гръбначни прешлени. Но отсъствието му ще превърне състезанието в доста по-интригуващо от чисто спортна гледна точка.

Тур дьо Франс и друг път е стартирал без големия фаворит. През 1976-а Еди Меркс успява да завърши Джиро д'Италия въпреки силно възпаление на особено деликатно за колоездачите място. Печели и титлата, а в основата на подвига му е лоялността към италианския му спонсор. Въпреки огромните очаквания, решава да пропусне Тура, за да се лекува. 7 години по-късно Бернар Ино печели Вуелта а Еспаня преодолявайки болките в колянното сухожилие, но усложненията го вадят от най-престижното състезание.

Ако Фрум беше на старта, големият въпрос щеше да е дали ще успее да стане петият колоездач с пет титли след Жак Анкетил, Меркс, Ино и Мигел Индурайн. А липсата му отваря шанс за слава на другите.

Основният заподозрян е миналогодишният победител Герент Томас. „Но и да остана чудо за един ден, пак ще съм доволен“, твърди уелсецът. Той спечели титлата като основен жокер на фаворита, но сега ще има значително по-тежкото предизвикателство да кара като лидер на отбора. Всъщност не съвсем - „Инеос“, както вече се нарича бившият „Скай“, ще разпредели тази роля на двама колоездачи – другият е колумбиецът Еган Бернал. Тимът се спаси от финансовите проблеми след оттеглянето на основния спонсор и отново ще е сред основните сили на Тура.

Но не и едниствената. „Мовистар“ отново са тук, а звездата им Найро Кинтана ще има може би последният си шанс за жълтата фланелка. В предишните години колумбиецът остана в сянката на Фрум, а сякаш и силата му в планинските етапи вече не е достатъчна за нещо повече. Опитните звезди на домакините Тибо Пино („Групама ФДЖ“) и Ромен Барде („AG2R Мондиале“) ще се опитат да зарадват тълпите край пътищата с първа френска титла от тази на Ино през 1985-а.

А Винченцо Нибали сам се отписа от битката за най-желаното трико в колоезденето. Италианският ветеран, шампион от 2014-а, твърди, че ще се задоволи с една или повече етапни победи. Но прякорът му Акулата не е спечелен със скромност...