Труд
Автор:
Румен Михайлов
Препратки към поп-естетиката на 80-те години и театралния романтизъм в лайм и розово
Модата е в криза заради безумните цени, Милано направи плах опит да промени правилата
Към края на септември седмицата “Милано-Мода-Дона пролет-лято 2027” трябваше да бъде открита с незапомнено шоу, вдъхновено и режисирано от митичната главна редакторка на фешън-библията “Вог” - Ана Уинтур. Да, същата, която е прототипът на главната героиня в шеметните вече две поредни ленти с едно и също заглавие “И дяволът носи Прада”, и която е пресътворена на екрана от легендата на Холивуд - Мерил Стрип. Та след Ню Йорк, Лондон, Париж и Лос Анджелис, грандиозното шоу “Vogue World: Milan” трябваше да се развихри в прочутата покрита Галерия на финансовата и индустриалната столица на Италия, като с него трябваше да бъде даден стартът на над 200 ревюта и всевъзможни презентации.
Но два дни преди началото на широко рекламирания 45-минутен спектакъл се оказа, че той може да остане без зрители и съответно да не се състои, тъй като Ана Уинтур била определила цена за едно място на първия ред от... 25 000 евро! За седалка на втори ред трябвали 15 000 евро, на трети 10 000 евро и т. н. до попълването на общо 500-те места. Но въпреки незнаещите понякога парите си фешън-маняци и щестлавни богаташи-сноби, продадените билети според хора от кухнята на шоуто до последния момент се броели на пръстите на 2-3 ръце. В крайна сметка, за да се запълнят местата, бил приложен прагматичен подход с низходящ търг, при който цените били паднали доста под 1000 евро. Макар да е вярно, че в света на модата се въртят главозамайващи суми, безспорно това не са най-добрите му дни, но “Vogue-Italia” нито потвърди, нито отрече информациите за скандалната история, а вместо това се скри зад баналната, изтъркана фраза: “Не всичко, което се говори, е истина!”
Така шоуто на Ана Уинтур, забуксувало заради свръх високите цени на билетите, се превърна едва ли не в символ на незавидното състояние на модния бранш в момента по света и в частност - на Апенините.
А за да даде рамо на този напън на италианската модна индустрия, в Милано дойде лично премиерката Джорджа Мелони, която заряза Генералната асамблея на ООН заради откриването на Седмицата на модата и бе атакувана заради това не само от политическите є опоненти, но и от свои. Плюс това министър-председателката трябваше да вдъхне кураж на младите, които са се посветили на трупащия до неотдавна баснословни печалби занаят, да не се отчайват в сегашната криза. Просто защото овакантените места от напусналите този свят напоследък титани на италианската мода като Джорджо Армани, Мариуча Мандели - Криция, Валентино Гаравани и Роберто Кавали само могат да бъдат заети от напористи и креативни творци като тях.
Бельото излиза на преден план - под формата на дантела, подаваща се изпод рокля.
Какъв ще бъде ефектът от въпросния напън на италианското “прет-а-порте” за някаква промяна на ценовите посоки може би ще стане поне малко ясно през следващите пролет и лято, за когато са предназначени показаните в Милано в края на септември тоалети и аксесоари. Важното поне засега е това, че през тази седмица прочутите брандове от Апенините не изневериха на себе си и продължиха да главозамайват фешън-горута, търговци, журналисти и публика с оригинални, изискани и красиви предложения в решително собствен, изящно италиански стил.
Като проследилите ревютата и презентациите модни специалисти обобщиха в понеделник след последните дефилета на младите стилисти, няколко основни тенденции за дамския гардероб през топлите месеци догодина. Първата от тях е поставянето на фокуса на изявилите се на “Милано Мода Дона” дизайнери върху стила “on-the-go” или казано на български - “в движение”. В известен смисъл става дума за т. нар. номадска естетика, в която колекциите залагат на свободата и движението, като предлагат интуитивен и практичен начин на обличане.
Онзи, който позволява бърз преход примерно от плажен тоалет към градска или вечерна визия на обличане - например съчетаване на три четвърти чорапи със сандали или издокарване за коктейл в дрехи, подходящи за пътуване.
Другата ясно очертана тенденция, може би предопределена от първата, е “наслояването”, което остава остава ключов похват за много италиански дизайнери, сигурно защото им позволява да изграждат определено открояващи се силуети, но същевременно излъчващи лекота. Третата тенденция е набиващото се на око навсякъде и по всяко време бельо - то излиза на преден план било под формата на дантела, подаваща се изпод рокля, кроена по диагонал, или като елемент, видимо интегриран в строго скроени костюми и панталони с ниска талия.
