От лекарския съюз настояват за вътрешно преразпределение на бюджета
Средствата за клинични пътеки не са адекватни
Ангажиментите към фармалобито за поредна година вземат превес над тези за болните в страната и към хората, които ги лекуват. Шефове на болници коментираха, че тихомълком 30,3 млн. евро от проектобюджета за 2027 г., пуснат в сайта на финансовото министерство, са “отлетели” от болничната помощ. След заседанието на МС в понеделник се разбрало за прехвърлянето на въпросната сума към извънболничната помощ.
Недоволство има и срещу значителния ръст на средствата за медикаменти.
“Тенденцията делът на лекарствата да нараства за сметка на медицинските дейности е от повече от 10 години. И проектобюджета за 2027 г. не прави изключение. Затова в България имаме най-евтината работна сила в здравния сектор. Това е истината. Ние даваме от целия Европейски съюз двойно повече за лекарства, а лекарският труд и въобще трудът в сферата на здравеопазването ще се обезценява”, коментира шефът на БЛС д-р Николай Брънзалов.
Той обяви, че от съсловната организация имат сериозни резерви към проектобюджета на НЗОК за 2027 г., и че той трябва да бъде преразгледан и преразпределен.
“Настояваме за баланс при разпределението на средствата в бюджета на НЗОК за 2027 г., а това е напълно постижимо между първо и второ четене на законопроекта, без да налага промяна в общата финансова рамка”, уточни Брънзалов. Шефът на БЛС отчете, че бюджетът на НЗОК за 2027 г. нараства с малко над 8%, като средно за извънболнична помощ ръстът е 7,3% от средствата, докато за лекарства се заделят 9%, а като се добавят 44 млн. евро за неразрешените медикаменти увеличението става 12%. За болничната помощ е предвиден номинален ръст с 8,1%, за първична извънболнична медицинска помощ е предвиден 7,6%, за специализирана извънболнична медицинска помощ - 9,3%, а за медико-диагностични дейности - едва 5%.
“Парите, заделени за медицински дейности и труд, са с много по-ниски проценти от тези, заделени за лекарствени продукти. С това разпределение на парите в бюджета България се превръща в страната с най-евтиния труд на лекарите и специалистите и най-скъпите лекарства”, подчерта д-р Брънзалов. По думите му много е тежко положението при парите за медико-диагностични дейности, които основно покриват профилактиката. “Има нужда от превантивни изследвания, а перото за тях е увеличено нищожно”, обясни председателят на БЛС. Според него средствата за клиничните пътеки също не са адекватни. “Парите, които получават лечебните заведения от бюджета на касата, не са печалба”, напомни той.
В отговор на въпрос дали ще има увеличение на цените на клиничните пътеки, председателят на БЛС заяви, че с този бюджет не би било възможно да се постигне адекватно увеличение.
По отношение на злоупотребите в системата д-р Брънзалов подчерта, че Българският лекарски съюз настоява от две години за адекватен контрол в здравната система, за да се гарантира правилното усвояване на средствата и да се преустанови обезценяването на лекарския труд. По думите му не е правилно да се говори без конкретика за източване на НЗОК, а за да не се случва това, е необходим превантивен контрол с участието на пациента.
В проекта за бюджет не се предлагат никакви нови форми на ефективен контрол, който да ограничи броя на хоспитализациите и разходите в системата на здравеопазването като цяло, коментира зам.-председателят на БЛС Иван Маджаров. По думите му се говори за контрол, но според мотивите на законопроекта той няма да бъде ефективен, защото няма отражение в числата в бюджета. Ако контролът, който ни казват, че ще бъде ефективен в болничната помощ, е такъв, би трябвало проектът да предвижда не два милиона и четиристотин хиляди хоспитализации, а не повече от два милиона, обясни той.
Председателят на Лекарския съюз беше категоричен, че при този бюджет на НЗОК не може да няма доплащане от пациентите.
Според здравния икономист Аркади Шарков цените в здравеопазването изостават над два пъти от останалите цени в икономиката. “А този темп на изоставане рефлектира пряко и върху лечебните заведения, чиито разходи нарастват, особено в последните години, съобразени с общите инфлационни процеси в държавата.
Наваксването в тази посока трябва да е с около 18% нагоре на цените на клиничните пътеки и на амбулаторните и клинични процедури, така че да може да се компенсира все по-нарастващия разход и да се намали впоследствие тежестта върху българския пациент, която ясно се вижда”, пресметна Шарков.