Цар Иван Асен V спасява София с цената на живота си

Неговата трагична история стана известна чрез надгробен надпис от търновска църква

Дълго време турците не могли да превземат Урвич

Тези дни отново се заговори за крепостта Урвич, чиито останки се извисяват край с. Кокаляне по пътя от София към Самоков в живописното дефиле на р. Искър. За нея споменава още родоначалникът на българското Възраждане Паисий Хилендарски в своята „История славянобългарска“. През последните години младите археолози Виолина Кирякова и Филип Петрунов успешно продължават проучването на твърдината, извършвано от 60-те години на ХХ в. насам от професорите Димитър Овчаров, Николай Овчаров и Бони Петрунова. Сега те разкриват вътрешния замък (цитаделата) на крепостта с малка църква в нея, където може би са погребани лица, свързани с царския род на Шишмановци. Това ме кара отново да разкажа за съдбата на най-малкия син на цар Иван Александър, Иван Асен V, която е тясно преплетена с героичното минало на Кокалянски Урвич.

Неговата трагична история стана известна чрез разгадаването на един надгробен надпис от търновската църква „Св. Четиридесет мъченици”. Иван Асен V е роден към 1353 г. от втората жена на българския владетел, еврейката Сара, която след като приема християнството се назовава Теодора. През февруари 1371 г. престолът е зает от първородния ѝ син – Иван Шишман. Времето на коронацията му съвпада с първото голямо настъпление на османската армия срещу България. Според данните от надписа, тогава Иван Шишман изпратил против завоевателите току-що навършилия 18 години свой брат Иван Асен V, който бил обявен също за цар. В жестока битка край София младежът загива, но водената от него българска войска успява да отблъсне нашествениците към Пловдив. Отгласът от тези драматични събития се съхранява в народната памет и днес това е най-добре запазеният епос заедно с песните за Крали Марко. В него Шишмановият брат обикновено е наричан цар Ясен. А с името му в преданията често фигурира наименованието на крепостта Урвич край с. Кокаляне.

Единственият исторически портрет на Иван Асен V – малкото дете вдясно на миниатюрата от Лондонското четвероевангелие (около 1356 г.)

Народните песни за цар Ясен и Урвич напомнят за красивите шотландски балади. Те се отличават с много подробности, но и с горещи страсти на любов и омраза. В тях присъстват редица имена на местности, села и манастири, които съществуват и сега. Такъв е известният Кокалянски манастир, намиращ се от другия бряг на Искър. Споменати са околните села Бистрица, Герман, Лозен. Именно там се разиграват страшните събития, които народните предания превръщат в разказвани край огнището приказки. Особено интересни са две легенди, записани преди повече от век.

Едната започва с мирния живот на цар Ясен, който си построил край София непристъпния замък Урвич. Но ето че дошли турците, нападнали българската земя и стигнали до крепостта на цар Ясен. Минали първо през село Бистрица, а една жена от Нешовия род на име Ведена ги превела по тясното корито на река Егуля до подстъпите на твърдината. За това предателство по-късно Господ я вкаменил. И днес нейният силует се вижда в скалата, наподобяваща жена, прегърнала невръстно пеленаче.

Царят не бил в замъка и защитниците залъгали турците, че отишъл на събор в Кокаляне. Когато османците се запътили натам, заварили само сестра му и съпругата Елена. Пленили ги и си тръгнали към своята земя. В това време Ясен се завърнал от военен поход и разбрал какво се е случило. Яхнал бързия си кон и ги подгонил. Бил толкова нетърпелив, че го забравил спънат. Префучал като хала покрай Герман и Кокаляне, но никой не му казал да отвърже животното. Едва при Лозен един овчар го предупредил и му показал къде са отишли турците. Така препуснал освободеният кон, че на три скока настигнал враговете. Където стъпвал избликвали кладенци. Царят настигнал османците и ги съсякъл до един. Тогава той благословил Лозен; Кокаляне проклел град да го бие и дъжд да го залива, а Герман да се свие в малко ъгълче.

Ясен освободил пленниците и запитал жена си дали не са й сторили нещо. Елена отговорила, че те били добри хора, а единият от тях и голям хубавец. Усъмнил се владетелят и попитал сестра си. „Какво ме питаш, братко, нали знаеш, че влезе ли овца в устата на вълка, вече не е овца. Добре ни омаскариха...” – му рекла тя. Помръкнал Ясен и наредил на жена си да го следва до върха на крепостта Урвич. Там я блъснал от скалата, която и днес наричат Царичина скала, защото изневерила на него и на християнската вяра. 

Елена била кърмачка и от нея бозаели две близначета – Георги и Ирина. Когато паднала на земята, от двете й гърди бликнало мляко. От него израснали цветчета, които и днес жените берат за да имат кърма. А цар Ясен зазидал в една пещера двете си деца заедно с несметните си съкровища. Разпуснал войската и болярите си, защото „народът сам предавал земята си”. После заминал за Унгария, където се оженил повторно.

Картината на народния епос за османското нашествие в Софийско няма да бъде пълна без голямото сказание за падането на Урвич и другите крепости до Самоков. В него става дума за Иван Шишман, но явно се има предвид неговия брат Ясен, изпратен от Търновград да брани родната земя. Тогава владетелят намерил убежище заедно с болярите си в мощната крепост Урвич на брега на Искър. Тя била непристъпна и оградена от всички страни със стени. Реката я обхващала отвсякъде, а през нея имало подвижен мост. Над разположения на съседния хълм Кокалянски манастир били царските хармани, откъдето по специални улеи житото се стичало в Сърпиите – складовете на твърдината. 

Дълго време турците не могли да превземат Урвич, но в черен ден се намерила вече споменатата Ведена от Бистрица, която им показала най-слабото място в отбраната откъм Злиодолина. Нападателите успели да проникнат вътре по тънък скален венец. Било в деня на св. Илия – патрона на крепостната църква. Българите се бранели храбро, но били много по-малко. Загинал смелият воевода Ладко, а канарата, до която паднал, получила името му. Царицата била обезчестена, а после посечена.

Царят успял да се отскубне с част от войската и се насочил към Самоковското поле. Там се укрепил в друга крепост край днешното село Широки дол и решил да приеме пред нея боя с настъпващите турци. Битката станала в местността Режана. Този път царските воини били напълно разгромени, а по-голямата част от тях – избити. С остатъка от армията си владетелят се затворил в крепостта, но нашествениците успели да нахлуят вътре през долчинката, която народът нарекъл Бойната падина.

Останал сам, царят побягнал към Рила за да събере нова войска. На първите възвишения малко над Самоков той бил настигнат от турците. След кратка схватка те го съсекли, а главата му се търколила по склона. Седем пъти тупнала тя и седем извора потекли. И днес местността носи името Цареви кладенци.

В наши дни може само да гадаем кое в преданията е истина и кое е плод на народната фантазия. Несъмнено обаче зад тъмнината на вековете прозира отзвукът от страшната битка, която цар Иван Асен V води в късната есен на 1371 г. край София с турците. Крепостта Урвич е играела ключова роля в отбраната на Искърския проход, водещ към важния град. А новите археологически находки хвърлят нова светлина върху важното ѝ значение и случилите се преди повече от 600 години съдбоносни исторически събития.