Цецо Елвиса: Тръмп ми е по-симпатичен от цялата евроатлантическа върхушка в Европа

Джигитите на пътя са много, защото има среда на безнаказаност

Не е ок за критерий за красота да се представят кухи лейки с корекции 

Чалга културата ни разказа играта

Сред младите няма певци с аурата на Емил Димитров и Георги Минчев

- Цецо, на 10-ти май в “Sofia Live Club” ще представиш твоя проект “Златните евъргрийни”. Защо покани като специален гост в него, точно Мими Николова, която е една от музикалните ни прими и какво ще разкриеш за това събитие?
- Това ще бъде поредният ми концерт с големия бенд и който не го е гледал - да заповяда! На него ще представим любимите ми световни и български евъргрийни - най-доброто от 60-те и 70-те години. Специалният гост - легендата Мими Николова, винаги е била любимка на моите родители, особено песента є “Замълчи, замълчи” от филма “Любимец 13”. Аз също много я харесвам. Точно се чудехме какъв гост да поканим на концерта, когато я гледахме в “Капките” и веднага решихме, че това е нашият човек. Щастлив съм, че откликна на поканата, защото тя е легенда в истинския смисъл на думата - доайенът на българският джаз. Моя мисия е да възкресявам стари български песни, които да достигнат в нов аранжимент до младото поколение. Трябва да има приемственост и уважение от младите към хората, които са поставили началото и отворили пътя за нас. Сега възкресих любимата ми песен на всички времена “Блажени години” на Георги Минчев, и на концерта ще я представим в новия є аранжимент. Той е дело на Иван Йорданов-Чери, страхотен китарист, който работи и с Лили Иванова.

- Защо реши да дадеш нов живот точно на песента “Блажени години”?
- Тази песен много ме кефи още от дете, защото покрай Елвис съм рокендрол фен. В нея ме грабна и текста, защото е като Библия на рокендрола на българската бохема, а Жоро Минчев живееше рокендрола. Любим мой човек. За съжаление, с него общувахме за кратък период, но имам прекрасни спомени. Срещнахме се, когато още прохождах в музиката и тогава го возех с колата от град на град, по време на едно турне.

С половинката му Мариела са заедно от 26 години.

- Какво си спомняш от общуването с рок легенда, като Георги Минчев?
- Докато пътувахме заедно, сме си говорили надълго и нашироко - много земен и готин, лек човек, с чувство за хумор и ненатрапчив. Големите винаги са такива, няма летежи, лигавщини и претенции - аз съм звезда. Спомням си, един ден в много голям дъжд му отидох на гости, защото му беше хрумнало аз да направя неговата песен “Полтъргайст”, но тогава точно заминавах за Щатите, а той беше в последните си мигове и 2001-ва почина... Няма да забравя допира с него, веселието и готините моменти. Личният пример е най-важен, а той светеше със самото си присъствие. Емил Димитров, с когото се срещнахме на “Златният Орфей”, също имаше такава аура - от младите никой няма подобно присъствие. Те са целунати от Господ, но докато с Жоро можеше да се държиш като с равен, с Емил нямаше как - той имаше такова излъчване и авторитет, че респектираше, без да демонстрира.

 -Ти имаш намерение да дадеш култовия ти розов кадилак, като на Елвис, за абитуриентския бал на дете в неравностойно положение. Как ти дойде тази идея? 
- Просто от толкова време го имам и толкова хора са го искали за различни неща, че реших, че е хубаво да направим с него едно добро дело. Всеки иска да е звездата на бала и да изгрее, а ние често забравяме за тези деца, но и те заслужават миг радост. Реших, че с розовия кадилак мога да им дам такъв момент, който да запомнят за цял живот. Като имаме възможност, трябва да правим такива жестове, защото времето си минава.

Музикалната легенда Мими Николова е специален гост в новото му шоу.

- Следиш ли шоуто “Ергенът”, в което участва другият Елвис в публичното ни пространство - Мартин-Елвиса и какво мислиш за такива формати, в които дамите често са с прекалени корекции?
- Това е тотален фарс и тържество на порнографията и простотията. Не е ок да се изкарват на преден план всичките тия корекции и кухи лейки и това да се представя за критерий за женска красота, а за мъжественост - богатият пич от богато семейство, със скъпи придобивки - Мартин Елвиса! Предпочитам детето ми да не гледа тези глупости, като джукесата, която се бори за лесен живот - тази чалга култура толкова време вече ни разказа играта... Наскоро гледах как питаха някакво момиче от осми клас - кой е основал България, и тя - Васил Левски! Друго момиче пък го попитаха коя е столицата на Румъния и отговорът є беше - Дунав! Няма как да очакваме от такива подрастващи да водят революция - дай им един телефон в ръцете и не очаквай друго. Нещата излизат извън контрол! 

- Твоята дъщеря пристрастена ли е към телефона? Какво е мнението ти за опасните предизвикателства, които си отправят младите в социалните мрежи, като това да пият много таблетки за понижаване на температурата?
- Да, оттам идват всички беди, от този телефон - това пристрастяване в момента яко ни къса нервите! Не съм и предполагал, че в този период ще е толкова трудно и всичко идва от тези глупости и тиктоци - много е сложно с децата. Дъщеря ни вече е тийнейджърка на 13 години и не знам колко още ще ни пили нервите с това. Живеем в паника и стрес, защото не са само тия предизвикателства с таблетките, а има всякакви глупости. Какво да кажем за тези деца, дето ги удари тока, докато се снимат на влакова композиция - мания им е да си правят селфита на безумни места! Пак всичко идва от телефона - там играят и на някакви абсурдни игри и много от тях си мислят, че живота е игра и затова шофират така, все едно са безсмъртни и имат 100 живота, както е в игрите. Не могат да направят граница - кое е истинския живот, кое е в интернет, а живота е един и е ценен.

- А какво мислиш за инициативата на община Елин Пелин, където поставиха 12-метров кръст с Христовото разпятие на опасно кръстовище?
- Хората вече са поставени в безизходица - не знаят какво да правят, за да спасят живота на децата си и своя, така че са прибегнали до такива мерки, защото вече всеки казва - Бог да ни е на помощ! Потресен съм от случая със Сияна - да е жив и здрав баща є, че има сили да се бори по някакъв начин да се подобрят нещата и може би това ще го държи жив, след такава трагедия - да не е отишъл животът на това ангелче напразно... Трябват повече добри дела, всеки от нас трябва да се замисли за това. Има много джигити, които си правят каквото си искат по пътищата, защото има една среда на безнаказаност. Те такива какво ли си викат - дори и човек да убия, ще ми се размине с условна присъда... Питам се, ако започнат да ги съдят ефективно - един по един, дали ще има пак такива джигити. Друг проблем са и пътищата, защото аз пътувам доста и от някои направо те хваща морска болест, така се кандилка колата! Не знам “Хемус”, за какво се нарича магистрала, ако караш с повече от 90 км., направо ще изхвърчиш от центробежната сила! Страшно е и в Северна България, където хората направо се изтрепват... В тегаво време живеем, всичко е извън контрол. Вече уча моята дъщеря колко трябва да внимава и като пресича на пешеходна пътека, защото много хора пресичат като диви - шмугват се пред колите без да гледат, или си говорят по телефона.

- Ти сблъскваш ли се често с джигити на пътя?
- Сблъсквам се от време на време и имам голям арсенал от думички за подобни ситуации. (Смее се.) Много съм спокоен по природа, но излизайки с колата и все едно си излязъл на война - всички са нервни - псуват, засичат и бибиткат, някои направо искат да те бият, ако нещо се издразнят... Има много комплексари, на които единственото им достойнство е скъпата кола и на пътя все едно са “вся и всьо”, сякаш имат право да раздават правосъдие и си хвърчат и на червено! Наскоро един щеше да сгази деца на пешеходната пътека! Ако са стресирани - бибипкат и се нахъсват и само отдалеч да видят някой започват да се силят, вместо да намалят. Такъв човек сякаш целият свят го е смачкал, но в колата става Господ! Не знам защо са решили, че е голямо геройство да се кара състезателно и да натискаш хората, а уж минаха мутренските години.

- Как си обясняваш това, че в съседните ни страни имаше масови протести, докато у нас сме доста по-пасивни?
- Човек е оптимист, докато е жив, но ние в исторически план сме големи овце, като изключим въстанията по турско време. Сега ни мачкат и почти никой не се вдига - всички държави се вдигнаха, само ние стоим в периферията, като в текста на песента на “Подуене Блус Бенд”, за храста, който казал на дървото - наведи се, докато мине бурята... Както и бай Тошо ни учеше - наведете се, приведете се, пък да видим... Искам най-накрая да живея в нормална държава, защото нашето поколение остана на шпагат между комунизма и демокрацията, но нито хванахме облагите от комунистическите години, нито видяхме някаква демокрация...

- Съжаляваш ли понякога, че се прибра от Щатите и предпочете България?
- Не, Америка сега не е същата - вече има толкова много бездомни хора и там също е станало голям процент богати, а другото бездомни... Отива към икономически крах тази държава и митата са последен отчаян опит нещо да си върнат, защото са длъжници на цял свят. Когато аз заминах за Щатите, исках да видя дома на Елвис, обаче разбрах, че там всичко е илюзорно - само фарс, един балон, който се пука, но в момента целият свят е тотално объркан и в шок. Сякаш вече не сме човеци и вървим към последните дни.

- Защо според теб се опитват да ни внушават, че Русия иска да ни нападне и какво мислиш за европейските лидери?
- Защото те много пара хвърлиха в тая война и някак си, смятам, че по някакъв начин печелят от това тя да върви. Не харесвам европейските лидери, Тръмп все още ми е по-симпатичен, отколкото всичката евроатлантическа върхушка в Европа, не съм им фен. С тези многополови извръщения - родител 1 и 2, направо ми се драйфа от тях! Тръмп им го каза, че има два пола - мъж и жена и дори само за това, заслужава да го уважавам. Артистите сме свободен свят, но не съм фен на многото полове и не искам децата да се учат от малки, че има джендър едно, две и т. н. Искам да знаят, че има майка и баща, защото съм християнин и ако тези неща бяха нещо велико, щеше да ги пише в Библията, а то е обратното. Аз съм традиционалист и консерватор - за някои неща харесвам прогреса, за други - не!

- С твоята половинка Мариела сте заедно от 26 години. Любовта ви проверена ли е и в трудни дни, когато не сте имали достатъчно средства?
- Да! Ние се запознахме, когато аз имах някакви заделени пари и в началото се правех на интересен и я водих насам-натам, но като приключиха тези неща и тя не ме заряза! Затова толкова години съм с нея, защото се е доказала като истински човек - материалното въобще не е водещото и до ден днешен мога да разчитам на нея да ми помогне в трудни моменти. Тя винаги успява да намери изход, аз повече се панирам. Човекът до теб ти помага да придобиеш смелост, но ако си изпаднал в някаква дупка, не може да разчиташ на друг да те измъкне, трябва сам да намериш начин да се справиш. В такива моменти се хващам за Бог.

- Кога откри вярата и Бог?
- Още от дете, баба ми е попска внучка. Дори по време на комунизма, тя ни говореше за Бог и на Коледа ни водеше на църква, а нашите се плашеха! Баба беше много смирена, добра жена и всичко правеше с любов. Навремето са живели много бедно и от нея съм научил винаги да съм благодарен и да не се притеснявам от нямането - човек може и с две и с двеста, а също, че когато има любов и смирение - всичко се постига. Човек трябва да вярва, а не да си мисли - аз съм всичко, и да повтаря - аз, аз, аз... Това е голямо его и самовлюбеност, която ни убива. Днес липсват морални ценности и вяра - хората са объркани и озлобени, а злобата идва от това, че са наранени и всеки ги мачка, не са виновни те. Всичко, което става в живота е за урок - добро, или лошо. Трябва да имаш вяра и надежда, защото понякога си безсилен, но въпреки това нещата се развиват положително, което не зависи от теб, а от някой отгоре!

Цветелин Атанасов, стана известен като Цецо Елвиса, след като таланта му да се превъплъщава перфектно в Краля на рока, получи признание не само у нас, но и в Щатите. В Мемфис, той печели отличието за “Най-добър млад двойник” на Елвис, на международния конкурс за негови двойници. Документални филми за Цветелин са снимали английския Channel 4, както и немската тв Arte. В продължение на три години, той пее хитовете на Елвис Пресли в прочутия “Европа парк” в Германия, където работи с хореографа на “Мулен руж”. Съдбата му е свързана с Краля на рока още от самото начало, защото при запознанството си, родителите му печелят конкурс за най-добре танцуваща двойка, точно на песен на Елвис. Когато Цецо е на 9 години, баща му го изненадва с двоен албум “The best of Elvis”, който буквално го омагьосва и той започва да прави опити да имитира легендарния изпълнител. Цветелин има издаден албум с хитове на Елвис в нов аранжимент - “Спомен за Елвис.” Той притежава и благодарствено писмо от президента Бил Клинтън за приноса му в развитието на Българо-американските културни отношения. Цецо и съпругата му Мариела са заедно от 26 години и имат една дъщеря - Виктория.