Труд
Автор:
Ирен Делчева
Една нация не може да бъде богата и просперираща, ако е необразована
Преди дни ужасяващо земетресение във Венецуела стресна света. Стотици сгради са сринати със земята, десетки хиляди са изчезналите. Може ли България да бъде разлюляна от силни трусове, какво да правим, ако се случи и отговаря ли строителството ни на стандартите за безопасност питаме проф. Николай Милошев.
- Проф. Милошев, очаквано ли беше земетресението във Венецуела?
- Повече от 100 г. там не е имало такова земетресение. Около 1960-та г. е имало по-силни трусове, но те са били в морето, това е съвсем различно. За първи път от толкова много години е на сушата. Страшна трагедия. Тези две последователни земетресения през 40 секунди вероятно са нанесли невъобразимо количество щети върху сградния фонд. Първото горе-долу разклаща основите, следващото ги довършва. След това е имало серия от афтършокове, които са в рамките на четвърта-пета степен. Но така или иначе при една такова силно земетресение ще има последващи трусове най-вероятно цяла година с по-слаба сила. Ужасно е. Оставете материални щети, човешките жертви ще са страшно много, много хора се водят изчезнали.
- По същото време стана и земетресение в Япония, свързано ли е то с това във Венецуела?
- В Япония е било по-слабо, но там изобщо не се говори за жертви. Това е една държава, която строи сеизмично устойчиво и е подготвена за земетресения, понеже при тях стават непрекъснато. Това, че е станало същото време, е случайно съвпадение, от единия край на Земята до другия връзка не може да има.
- Балканите са сеизмична зона, каква е опасността за България от голямо земетресение?
- Всички сме свидетели, че през последните повече от 200 г. в целия наш регион на Балкански полуостров се случват земетресения. Слава Богу, не сме нито като Турция, нито като Гърция, нито като Румъния. Какво имам предвид? В Турция има два много дълги, много големи разломи - Северноанадолският, който стига до Истанбул и този, където преди няколко години се случиха големи земетресения в другия край на страната. В Румъния имаме Вранченското дълбоко огнище, което генерира силни земетресения. В Гърция виждате, че постоянно се тресе земята, там са не много силни, но много като количество. В България за последните 100 г. сме с много по-малка сеизмична активност, но нека да имаме предвид, че преди повече от век у нас е имало няколко много силни земетресения. И в района на Благоевград, и в района на Шабла, и в района на Горна Оряховица има сеизмични зони и някои от сеизмолозите считат, че тогава на територията на страната се е освободило сеизмичното напрежение и това е до известна степен причината, че сага при нас не се случват толкова много земетресения.
- Само от силата на труса ли зависят разрушенията или има и други фактори?
- Разбира се, че зависи основно от силата на трусовете. От едни слаби земетресения няма как да се получат някакви трайни последствия, но има други фактори - каква е подложката, как е строено. Много фактори са, които определят разрушенията. Но, ако се върнем пак на честотата на земетресенията и силата им в района на България и погледнете картата, която е на нашия сайт - това са трусовете в района на Балканския полуостров през последния месец, виждате, че у нас има, но те са няколко и са много слаби, в диапазона 2-3 като магнитуд. Докато в Гърция картината е доста по-шарена, в Турция, включително и през последния месец, имаме едно земетресение, което е около 4. В Румъния обикновено са по-редки, но са по-силни и те са в района на Вранча. Огнището там продължава да бъде активно, то е характерно с това, че земетресение за дълъг период няма никакви афтършокове.
- През 1977 г. при земетресението във Вранча се сринаха сгради и в България. Къде у нас са най-рисковите райони?
- През 1977 г. се сринаха две сгради в Свищов. И доколкото знам причината за това е че те са били съществено модернизирани в приземните си етажи. И досега това се прави и е опасно. По принцип правилата за строителство, които действат, са идеални, въпросът е да се спазват. Най-силната сеизмична зона у нас е Благоевград-Симитли, където през 1904 г. се е случило най-силното земетресение в България с магнитуд над 7. Друг е Горнооряховският район, районът на Шабла, Пловдивският район - Първомай по поречието на река Марица, районът Ямбол-Сливен. Най-слабо сеизмичните райони са Югоизточна и Северозападна България. Лошото при нас е, че, не дай си Боже, да стане едно силно земетресение, поради малката площ ще настъпят такива щети, че реално погледнато ще се блокира изцяло държавата. Докато в една голяма страна, каквато са САЩ, дори и да се случи силно земетресение в даден район, то няма да засегне цялата държава.
- Строителството съобразено ли е с евентуални рискове и кой го контролира?
- Правилата, по които се строи у нас, са абсолютно съобразени с реалността. При самото проектиране се спазват, въпросът е дали се спазват и при самото строителство. Има колеги-инженери, които се занимават с противоземетръсно строителство и те са наясно с това. Преди доста години направихме сеизмично райониране на страната по въпроса как трябва да се строи. То се състоеше от 2 части – едната беше сеизмичното райониране на страната, което прави нашият институт, с другата се занимаваха колегите-строителни инженери, които да дадат съответните параметри за строителство. Това е изпълнено и направено, прието е като държавна политика и правила. Предполагам, че всеки строителен обект има надзор и той трябва да даде своите заключения дали е точно и правилно построено.
- Винаги първият трус ли е най-силен?
- Не винаги. Земетресенията имат свой характер. Има такива, които започват с по-слаби трусове и същинският е след това, както при земетресението сега във Венецуела. Но при повечето първият трус е най-силен и следва една голяма поредица от афтършокове, които са намаляващи по сила, докато нещата се нормализират. Това е като правило, но има и изключения, като земетресението през 60-те години в Скопие.
- А могат ли да бъдат предвидени земетресенията?
- Де да можеше. За съжаление, няма еднозначни прекурсори, по които можем да съдим и да предвидим земетресение. Когато говорим за прогноза трябва да отчитаме три фактора - къде ще се случи, колко силно ще бъде и кога. На първия въпрос отговора го знаем - известни са сеизмично активните райони. На втория въпрос общо-взето също можем да отговорим на базата на историческите знания. Но на въпроса кога ще се случи никой в света - нито ние, нито колегите, можем еднозначно да отговорим. Тука има и нещо друго - прогноза за земетресение трябва да бъде сигурна на 100%, защото, представете си, ако сега кажем, че след 4 ч. ще се случи. Щетите от паниката ще бъдат в пъти по-големи от самото земетресение. Между другото, това констатираха колегите в Турция през 1999 г., че независимо от това, че има разрушения, всъщност по-голям процент от щетите са от паниката на хората. Така че прогнози за земетресения не се правят. Ако направим един паралел с прогнозите за времето, които се правят всеки ден, колегите виждат след часове резултата и могат да нанесат съответните корекции в своите методи. Това става всеки ден и въпреки това се случва прогнозите да не бъдат съвсем точно. Дори при тях нещата не са на 100%.
- Но сеизмолозите в Турция, например, предвиждат голямо земетресение в Истанбул.
- Става дума за Анадолския разлом, на който единият край е в Истанбул. Земетресенията се случват в такива разломни структури. И тъй като в Истанбул от доста години не е имало много силно земетресение, колегите считат, че се е натрупало напрежение, което рано или късно трябва да „избие“. Но и при тези „прогнози“ никой не казва кога и колко силно ще бъде. Така или иначе по линията на този разлом е възможно да се случат по-силни трусове. Разбира се, най-страшно би било в гъстонаселения район на града. Такова силно земетресение и да се случи в другия край на разлома, няма последствията да бъдат толкова тежки.
- Как най-правилно човек трябва да реагира при земетресение?
- Това е нещо, което е много лесно да се каже и е много трудно да се постигне, когато земята се клати под краката ти. Първото и най-важно нещо е, ако можете, да не изпаднете в паника, защото тя никога не е добър съветник. Ако сме в блок, не може по време на земетресението да излезем навън. Ако сте в къща бихте могли да отидете на двора. Не трябва да се използват асансьори, защото не е ясно дали няма да спрат в даден момент. Не трябва всички едновременно да се юрнат по стълбите, защото ще стане задръстване и най-много някой да падне и да се удари. Когато сте вкъщи е хубаво да застанете до земетръсните шайби, каквито има в по-новите сгради, те са много здрави или под свода на врата. И в момента, в който се успокои обстановката, да излезете на безопасно разстояние от сградите. Това, което специалистите съветват, е да имате запас на храна и вода, но при нас не се случват толкова често земетресения, че да има такава необходимост. Това важи за Япония, където трусовете са чести. При тях това общо взето е ежедневие и са развили форма на сеизмологична култура. Доколкото знам, не се и притесняват толкова много. Докато ние се страхуваме. Често са ме питали аз страхувам ли се. Ами да, разбира се, макар че в такива моменти заради професионалните си ангажименти тичам към института.
- Трябва ли децата от малки да бъдат обучавани как да реагират при трус?
- Хубаво е да бъдат информирани. През последните години много често от различни училища идват при нас деца, на които изнасяме една съвсем популярна лекция, за да им разкажем какво и как се случва, как е хубаво да се постъпва в такива случаи. Предполагам, че в учебните програми такова нещо е заложено, най-вероятно в часовете по география.
- Зачестиха ли земетресенията през последните десетилетия или така ни се струва, защото имаме повече информация?
- Много повече информация имаме и това ни дава допълнително усещане, че земетресенията са се увеличили. Стандартният брой усетени земетресения в България през годината е между 50 и 60. Те са с магнитуд 3 и над 3. Няма съществена промяна поне през последните 20 г. Тук, в института, до 2005 г. основната информация се записваше на едни ленти с писци и по това се правеше оценка на земетресението. Сега вече всичко е компютъризирано, разполагаме с карти, на които се отбелязва къде е било, колко е силно, колеги от други държави също правят оценките, обменяме информация.
- Вие бяхте министър на образованието. Преди години то се считаше за едно от много добрите в света, сега какво се случва?
- Да, за кратко бях служебен министър. Според заключенията на редица неправителствени организации не сме с добро образование. Може би в годините след 89-та акцентът върху живота на всички падна върху икономическия просперитет, макар че и там май не го докарахме доникъде. Забрави се това, че не може една нация да бъде богата и просперираща, когато е необразована. Никой не иска да си даде сметка и че в образованието, както и в здравеопазването, в културата и още в ред други дейности трябва да се влага дълъг период от време. Едно дете се образова в училище 12 г. Не сме виждали досега мерки, които да са насочени към очакван резултат след тези години. Винаги мерките са краткосрочни и очакваме резултат след 1-2 г. При образованието това няма как да стане. В сферата на висшето образование и науката също през години са взимани доста неправилни мерки. Ние имаме повече висши учебни заведения, отколкото са ни необходими. В същото време нямаме тази добра комуникация, напротив - има известно противопоставяне, между висшите учебни заведения и БАН и Селскостопанска академия. И на политическо ниво трябва да се търси разумното решение. Имаме големи постижения в науката, които не само трябва да се опазят, а и да се развиват. А за да стане това е необходимо доста сериозно финансиране.
Чл.-кор. проф. дн Николай Милошев е завършил Факултета по математика и механика на СУ “Св. Климент Охридски”, а през 1985 г. - магистратура по физика. През 2001 г. е назначен за заместник-директор на Геофизичния Институт на БАН. Бил е зам.-председател на Общото събрание на Академията и неин зам.-директор. От 2011 г. е професор в Националния институт по геофизика, геодезия и география. През 2013 г. е назначен за министър на образованието, младежта и науката в служебното правителство на Марин Райков. От 2018 г. е директор на НИГГГ. Автор е на над 100 научни статии в национални и международни издания на сборници от конференции.
