Труд
Автор:
Елена Симеонова
Създаден за масово производство и лесна поддръжка, съветският Т-54/Т-55 се превръща в най-произвежданото танково семейство в историята. От Т-34 до американския M4 „Шърман“ - пет легендарни танка показват защо във войната не само технологичното превъзходство, но и способността да произвеждаш и заменяш загубите могат да решат изхода на битката
Военната история многократно е демонстрирала значението на индустриалното производство, логистичната поддръжка и капацитета за заместване пред способността просто да се печелят битки, пише The National Intrerest.
Войната с Иран е напомняне за този урок в съвременната епоха; въпреки ясното превъзходство на Америка на бойното поле над иранците, зависимостта на САЩ от малък брой скъпи и гъвкави платформи без възможността за бързата им замяна е възпрепятствала дългосрочната им ефективност на бойното поле.
В известен смисъл, борбата на Америка срещу Иран отразява опита на нацистка Германия от Втората световна война, в разгара на световното производство на танкове. Танковете „Тигър“ на нацистка Германия са забележителни инженерни произведения, но са произведени в относително малки количества - и не могат да се сравняват с ордите от съветски и американски модели, произведени в десетки хиляди. Количеството си има свое собствено качество – или, както апокрифно отбелязва един немски танков командир : „Един от нашите танкове „Тигър“ струва колкото четири техни „Шърмана“, но американците винаги носят пет.“
В съвременната епоха производството на танкове се извършва в много по-малък мащаб, а те са далеч по-големи и по-сложни, отколкото са били по време на Втората световна война и началото на Студената война. Това означава, че никоя съвременна производствена линия на танкове вероятно никога няма да достигне гигантските количества от онази епоха. В историята пет семейства танкове се открояват по-специално с огромния си брой построени танкове, което помага да се демонстрира, че успехът на бойното поле зависи не само от технологичната сложност, но и от производствения капацитет.
5. M3/M5 Стюарт - Съединени щати
Година на въвеждане: 1941 г.
Брой построени: ~23 000
Лек танк M3 Stuart се движи по време на историческа възстановка.
Танкът „Стюарт“ е американско семейство леки танкове, разработено по време на Втората световна война. M3, който влиза на въоръжение в началото на 1941 г., по-късно е последван от подобрения M5, разположен от двете страни на по-известния M4 „Шърман“. Интересното е, че първата армия в света, която го използва, не е американската, а британската армия, която получава танка като част от американската помощ по програмата „Ленд-лиз“. Британците също така дават на танка името „Стюарт“ на името на генерала от Гражданската война Джеф Еб Стюарт , тъй като по това време американската армия не е давала имена на танковете си. (Британските войници също така са наричали танка „Мед“ заради отличното му окачване и плавното управление.)
Въоръжен с 37-милиметрово оръдие, „Стюарт“ е бил адекватен срещу пехота и по-леки машини, но не особено ефективен срещу съвременните германски средни танкове. Ценен заради скоростта, маневреността и механичната си надеждност, „Стюарт“ е бил използван предимно за разузнаване, прикритие и поддръжка на пехотата. По време на войната „Стюарт“ е служил в американските, британските и други съюзнически сили и е бил особено полезен в среди, където по-тежките танкове са били трудни за управление.
4. Т-72 - Съветски съюз
Година на въвеждане: 1973
Брой построени: 30 000+
Танк Т-72 преминава през поле.
С приблизително 30 000 произведени бройки, Т-72 е третият най-произвеждан съветски танк - и безспорно най-модерният танк в този списък.
Разработен като наследник на по-стария Т-64, Т-72 е сравнително достъпен, масово произвеждан ОБТ.
Въоръжен със 125-милиметрово гладкоцевно оръдие, Т-72 се нуждае само от екипаж от трима души, вместо от традиционните четирима; допълнителната работа се спестява от автоматично зареждане, по това време стандартно включване в съветската броня. По-малкият размер на екипажа от своя страна дава по-малки размери на танка, спестявайки разходи за строителство и позволявайки му да работи с по-нисък профил и по-малки нужди от гориво и поддръжка.
Т-72 все още е широко използван днес, особено в развиващите се страни, и е бил основен елемент в продължаващата война в Украйна и от двете страни.
3. M4 Шърман - САЩ
Година на въвеждане: 1942 г.
Брой построени: 50 000+
Танк Шърман преминава през поле, с няколко войници (реконструктори) на борда.
Най-широко произвежданият американски танк досега, M4 Sherman, е служил като основен американски среден танк по време на Втората световна война. Произвеждан от множество американски производители – предимно бивши автомобилни компании, включително GM и Ford - използвайки стандартизирани компоненти и мащабни индустриални методи, основното му въоръжение първоначално е било 75-милиметрово оръдие, като по-късните версии са модернизирани до 76-милиметрово.
Шърманът не беше толкова тежко брониран или въоръжен, колкото някои германски танкове от края на войната и като цяло не можеше да им се противопостави сам. Въпреки това, Шърманът предлагаше отлична надеждност, поддръжка и логистична гъвкавост. Транспортиран в чужбина, Шърманът служи в широко разпръснати театри на военните действия, помагайки за обръщане на хода на Втората световна война. В следвоенната епоха Съединените щати го изнасяха широко за своите съюзници в Европа, Африка и Азия. Последните Шърмани бяха изведени от въоръжението на САЩ през 1957 г., но останаха на въоръжение по целия свят до 2018 г., когато президентският ескорт на Парагвай изтегли последните три модела от инвентара си след близо 50 години служба.
2. Т-34 – Съветски съюз
Година на въвеждане: 1940
Брой построени: ~84 000
Танк Т-34 по време на военен парад.
Съветският танк Т-34 влиза в експлоатация през 1940 г., само месеци преди нахлуването на нацистка Германия в Съветския съюз през юни 1941 г. В следващите години Съветският съюз построява десетки хиляди от емблематичния танк, демонстрирайки неговата индустриална мощ дори по време на катастрофа. Един от центровете за производство на танковете е град Сталинград, където танковете буквално слизат от поточната линия и се озовават на бойното поле по време на ключовата битка за контрол над този град от 1942-1943 г.
С революционна комбинация от наклонена броня, дизелово задвижване, широки вериги и мощно въоръжение, Т-34 се оказа особено ефективен при преминаване през трудния терен на Източния фронт. Няколко Т-34 все още съществуват днес, но нито един от тях не се използва в бой; Кремъл дори се е опитал да закупи останалите модели от малкото им продължаващи потребители в развиващия се свят, за да ги използва като пропагандни експонати на патриотични събития в Русия.
1. Т-54/Т-55 – Съветски съюз
Година на въвеждане: 1948 г.
Брой построени: 95 000–100 000+
Танк Т-54, изложен във военен паметник.
С производствени оценки от около 100 000 бройки, семейството Т-54 държи рекорда за най-произвеждан танк в човешката история. С компактни размери, наклонена броня и мощно 100-милиметрово оръдие Д-10Т, Т-54 е тежал около 36 метрични тона, в зависимост от варианта.
Проектиран за мащабно производство, лесна поддръжка и широко разпространено разполагане, Т-54 се превръща в една от основните бронирани машини на Съветския съюз и Варшавския договор.
Въпреки че никога не участва в бойни действия срещу американците или НАТО, танкът по-късно се превръща в основен елемент на армиите в развиващите се страни, където е търсен поради ниската си цена и сравнително добрите си бойни характеристики. Танковете все още се използват широко в Африка и Азия и дори са се възродили в Русия , подтикнати от изискванията на бойното поле по време на войната в Украйна и големия брой остарели модели на склад.
